„Ние не можем да си „създадем“ идеал и да го направим по изкуствен път. Всичко е до въпрос на развитие, защото демокрацията ни даде възможност всеки свободно да изразява мнението си. Това е голямо постижение, което младите хора не го осъзнават, тъй като не са живели в друга обстановка и го смятат за даденост. Националният идеал възниква от само себе си. Тук е недостатъкът на обществото, че не може да налучка тази посока, в която всеки да мисли индивидуално, но в същото време да има обединяване за национални каузи. Една от тях е проблемът със Северна Македония. Малко са хората, които отричат, или поне не го казват, онова, което става. Пропагандата също е значителна. Не мога да си представя как на 9-и септември има бедствие, както е в Карловско, и вие да прекъснете вашето предаване, за да показвате министър-председателя, който говори как ще помага на пострадалите. Това означава, че пропагандата е работела. Манифестациите също оказват влияние. Някои от по-възрастното поколение или пък младите, които не са живели в този период, се влияят. Има нужда от технологично време, за да се наместят нещата“, категоричен е проф. Матанов.
„Съединението не е последното събитие, при което българите са обединени. Те са заедно и през 1912-1913 г. Оказват се обединени и през 1915 г., когато започва Първата световна война. След това вече разделението доминира. Аз съм привърженик на Иван-Вазовата любов към народа – обичам го такъв, какъвто е, с всичките му плюсове и минуси. Друг е въпросът, че към него можем да имаме претенции. На мен не ми харесва псевдоелитът, който налага една музика, която не слушам. Учебниците трябва само дават рамката, защото повечето от хората след това не се занимават с история. Ако аз пишех програмите на МОН, щях да построя учебника върху извори, а не върху авторски текстове, както е сега. Щях да публикувам манифеста на княз Батенберг от 8-и септември и програмата на БРТЦК. Младите хора тогава щяха да научат повече“, категоричен е историкът.