Руският народ е спасителят на човечеството
Вирусът на фашизма ще трябва да бъде изкоренен, включително ако трябва с хирургическа намеса, казва стратег от обкръжението на Путин
Faktor.bg преведе и предлага на читателите си едно различно за стила на изданието интервю, което безспорно е тежка кремълска пропаганда. Но целта е българската публика да осъзнае и прогледне духовно до каква степен е болно и поразено съзнанието на руското общество, но и до каква степен тази проказа обхваща с отровни пипала и родната политика. В случая става дума за тези и стратегии развивани, и пропагандирани от човек от висшата номенклатура на Кремъл – учен, моделиращ отбранителната стратегия на империята на Путин. Лексиката е като от годините на светлия комунизъм, а читателят остава с усещането, че в Русия още не са разбрали, че СССР е покойник, изгуби Студената война, Берлинската стена рухна, а от сталинския социалистически лагер възкръснаха свободни демокрации, които не желаят да живеят в страх, терор и лъжа. Опиумът за руския народ е, че е богоизбран, но заобиколен от врагове е превърнат в жертва. Именно това им дава основанието да играят ва банк.
Интервю на Андрей Угланов (гл.ред. на «Аргументов недели») за globalaffairs.ru
Сергей Караганов е доктор на историческите науки, почетен професор, научен ръководител на факултет „Световно стопанство и световна политика“ на Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“, почетен председател на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика на Руската федерация.
– Сергей Александрович, на фона на събитията в зоната на военните действия в Украйна, все повече се говори за преговори. За това говори и прессекретарят на президента Путин Дмитрий Песков. Но как ще случи това, след като самите украинци са забранили да се говори за преговори? И имаме ли нужда от преговори на фона на очевидните успехи на бойното поле?
– Ние водим война не с Украйна, а с „колективния Запад“. В същото време Западът започна да осъзнава, че може да загуби. Затова все повече получаваме от европейците и американците сигнали за необходимостта от преговори. Дори Зеленски, въпреки че не бива да се приема на сериозно, наскоро намекна, че може да се мисли за преговори.
Това всъщност е много опасен капан. Преговорите могат да бъдат само за такъв мир, към който изглежда всички се стремят. Нашата позиция по този въпрос, струва ми се, е твърде романтична. Вече направихме достатъчно наивни и идеалистични грешки през последните години. Не бих искал да ги повтарям отново. Ние, разбира се, сме за преговори. Но ние трябва ясно да дефинираме при какви условия и цели. А ние все още не сме ги определили.
Според мен това е преди всичко връщане на военните структури на НАТО към границите от 1997 г. Изплащането на репарации на Русия за нанесените й икономически щети. Демилитаризация на цялата територия на Украйна. Да е ясно коя част от Украйна ще отиде към Русия, коя част ще отиде към други страни и коя ще остане неутрална - това може да бъде предмет на преговори. Но смисълът е само един – възможно най-малко унизителна капитулация на Запада в Украйна.
Съединените щати, осъзнавайки, че могат да се сблъскат с ядрен отговор от страна на Русия, вече тихо започнаха, както се казва, да отстъпват. Можем да им кажем, че ще имаме относително почтено отношение към тях . Сега отпуснаха последните 50 милиарда на Украйна, които ще бъдат похарчени за войната. Но ако видят, че това не е помогнало на Украйна, ще се опитат тихомълком да се оттеглят, като постепенно ограничат програмата си. И ние трябва да им осигурим условия за това. Но никакви преговори, докато те не отговорят на нашия дневен ред.
– През ноември ще има избори в Съединените щати. Кой е за предпочитане - Тръмп или Байдън? По някаква причина много руснаци и дори политици смятат, че Тръмп е почти наш човек.
- Това е смешно, но и погрешно схващане. Тръмп е много ярък политик. Но той е част от сегашния американски елит. Най-реалистичната му част. Тя е национално, а не глобалистично ориентирана. Но ръцете му са вързани. И искам да ви напомня, че първата жалка вълна от антируски санкции беше подетата именно от Тръмп. Байдън просто следва пътя, който вече беше утъпкан. Американците биха искали да продължат войната, но за сметка на жертвите, които дава Украйна, защото това не им струва скъпо.
- Обяснете.
– На нас ни се струва, че тези американски милиарди за подкрепа на Украйна са много. Всъщност за тях това са стотинки. Срещу тях те ни принуждават да харчим огромни средства за войната, принуждават ни да проливаме наша кръв, така ни връзват ръцете. Нашата задача е да направим тази война изключително неизгодна за Съединените щати. С европейците сега е невъзможно да се споразумеем – те са със замъглени мозъци . Те са много по-антируски настроени дори от американците. Сред американците все още има хора, способни на рационални оценки, но те стават все по-малко. Такива хора сред европейците практически не се забелязват. Следователно не трябва да има никакви надежда както по отношение на Тръмп, така и към Байдън. Някой ден, след десет или двадесет години, ако избегнем голяма война, ще можем да гарантираме на Америка, която по някакви случайни обстоятелства след Втората световна война зае позицията на глобален лидер, да бъде реабилитирана, но като нормална „велика сила“. ”
– Какви условия трябва да създадем на американците, за да си тръгнат тихо и мирно от Украйна?
– Това до голяма степен ще бъде резултат от вътрешни процеси в САЩ, на които ние не можем да повлияем. Има смяна на поколенията и смяна на елитите. Най-разумните хора в Америка вече разбират, че империята, която създадоха през последните седемдесет и особено през последните тридесет години, им струва твърде скъпо и става неприемлива за тях. Затова те започват да търсят изход в украинската криза. Но засега това опира само до тях, защото настъплението на глобалисткия империализъм и триумфализъм е все още много силно. Ще трябва да живеем с това поне едно или дори още две поколения американци. По-точно с техните елити. Около двадесет години със сигурност. И тогава, ако не се разпаднат като държава, което аз не изключвам, тогава те ще бъдат една от великите сили, в основите на световния ред, но една нормална велика сила.
- Една ли?
– Да, защото според мен ще има четири-пет велики сили, които се грижат за света и за собствените си интереси.
- Кои са те?
– Русия, Китай, САЩ и Индия. Европа не трябва да участва в това, защото не може да бъде велика, тя деградира и едва ли ще се възроди. Тя, разбира се, е част от нашата цивилизация. Но цялото й величие е в миналото. А Съединените щати все още могат да се възродят. Но трябва да бъдат създадени определени условия, за да излязат от ситуацията, ако е възможно без да бъдат унижени.
– И накрая да се опитат да направят загубите по-малко болезнени. Защото когато си тръгвате отнякъде, трябва да си вземете поне полезните неща със себе си.
– Аз съм представител на хората с още по-дълбоко имперско мислене от вас. Ние, без сами да го знаем, загрижени за нашата сигурност, без да разбираме напълно какво значи това, първо през 1950-1960-те години, а след това след временния провал през 1990-те години, започвайки да възстановяваме нашата стратегическа мощ, подкопахме фундаменталната основа на западното господство в световната система. Това бе тяхното военно превъзходство, което те получиха преди пет века и върху чиято основа беше изградена идеологическата, културна, политическа, икономическа, финансова система, направила възможно изпомпването на световното богатство в тяхна полза. Този крах на фундамента на Запада е основната причина за сегашното напрежение и сегашната омраза към нас - не само от страна на западните елити, но и на част от тяхното население. Освен това са получавали и рента. А кой обича да е беден? Дори да са забогатявали нечестно, ограбвайки другите? А те смятат, че ние сме виновни за това.
И вторият проблем е чувството, което имат - отчасти поради нашата глупост - за всепозволеност. Това трябва бързо да приключи. И, повтарям още веднъж, да се гарантира, че американците имат възможността да слязат от пиедестала, без да хвърлят планетата в ядрена катастрофа.
Но в същото време трябва да помним още едно важно обстоятелство: ние освободихме света, дадохме свобода на всички народи, които преди това бяха потиснати от Запада, а сега се възраждат - точно пред очите ни. И това е страхотно. Но тези народи ще се конкурират помежду си. И ние трябва да сме сигурни, че конкуренцията няма да се превърне в остро военно съперничество. Тоест, трябва да възпираме Запада, да предотвратим дългата война, която той иска да ни наложи и да създадем условия за мирно развитие на човечеството. Но за съжаление все още не виждам друг изход, освен да бъде възстановена надеждата за сдържане на евентуален ядрен конфликт.
– В европейските кръгове след миналогодишния провал на украинското настъпление започнаха преговори за замразяване на конфликта: те казват, да, Крим е ваш, вземете това, което сте спечелили, а Украйна, с териториите, които ще останат за нея, ще бъде включена в НАТО. Какво може да произтича от това?
- Това може да доведе до поражение вместо до победа, която постигаме благодарение на големите усилия на руснаците и десетки хиляди животи на нашите прекрасни мъже, които се бият там и умират. Следователно това не трябва да се прави в никакъв случай. Друго нещо е, че може да се маневрира и да се разговаря. Но не трябва да има замразяване на конфликта.
Защото иначе ще загубим. В дълъг конфликт от този род печели страната, която има по-голям демографски и икономически потенциал. Засега страхотно се справяме и за един кратък период печелим. Може би още година-две, но войната не трябва да продължава прекалено дълго. Ето защо аз настоявам да бъдем по-категорични по отношение на ядреното възпиране. Освен това, без възраждането на доверието, че няма да се стигне до ядрен удар, ужасяващият страх от ядрените оръжия и неизбежната вълна от конфликти в света ще доведе до Трета световна война.
– Защо нашето ръководство все още не е посочило крайната цел на случващото се?
– Вече назовах тези цели. Мисля, че е грешка, че не ги обявяваме на глас. Тактически цели като Часов Яр трябва да бъдат обозначени, защото там в битка умират нашите момчета. Но се води и една по-малко забележима война – война на икономическия фронт, война за умовете и стремежите на гражданите, война за унищожаване на желанието и готовността на Запада да воюва с нас. И това е основното, най-важното.
– Сергей Лавров наскоро ясно каза, че Харков трябва да влезе в буферната зона. Това са стратегически, а не тактически цели.
– Мисля, че беше грешка, че се забавихме с обявяването на стратегическите цели за сметка на тактическите. Водим вътрешна дискусия и има няколко варианта. Сред моите колеги целият ляв бряг на Днепър и южната част на Украйна се считат за такива цели. Разбира се, това са Одеса и Николаев. Докато тези цели не бъдат постигнати, военните действия не трябва бъдат прекратявани.
Водят се спорове за част от десния бряг на Днепър и Киев. Повечето от моите колеги смятат, че изобщо не ни трябва Централна и Западна Украйна, която е изостанала и ментално, и технологично и е развъдник на примитивната антируска идеология. Това са едни напълно диви региони, които никога не са създали нищо значимо за Русия дори по времето, когато са били част от Руската империя и Съветския съюз.
Но във всеки случай, преди да говорим за създаване на тези зони, първо трябва да пречупим волята на Запада да подкрепя войната и да дадем ясно да се разбере, че по-нататъшната подкрепа ще му струва непосилно висока цена. За съжаление все още не сме направили това. Тази война причинява известни загуби на част от западната буржоазия, но по принцип все още е изгодна за Запада, а за Америка без съмнение е изгодна. САЩ помагат на евроелитите да отвлекат вниманието на населението от катастрофалните им провали. Войната дава възможност част от парите да се изпомпват във военно-промишления комплекс. В това отношение Америка като цяло идеално се справя. Лъвският пай от това, което те отделят „за подкрепа на Украйна“, всъщност се влива директно в икономиката на САЩ. Трябва да създадем такава ситуация, в която американската „дълбока държава“, нейните вътрешни елити, да разберат, че това е престанало да им носи печалба, започнало е да им носи загуби, или че е пряка заплаха за непосредствените им жизненоважни интереси.
В момента в Украйна ние печелим войната с Украйна. Но не и със Запада. И в този случай проблемът е неразрешим. Трябва да се издигне на по-високо ниво. Трябва да си поставим по-амбициозни, но и единствено възможни задачи, които вече споменах. Както и да бъдат включени много по-мощни инструменти за натиск.
Освен това техните елити имат много и то сериозни проблеми, които не могат или не искат да решат. Те се нуждаят от това да бъде отклонявано вниманието от техните неуспехи.
- Как могат да бъдат отрезвени евроелитите?
– Това е много дълбок проблем, защото през последните седемдесет години феноменът на стратегическия паразитизъм се разрасна в света и в частност в Европа. Те бяха убедени, че войната повече не ги заплашва; виртуалното бе изместило реалното. Те загубиха страх не само от Бога, но и от войната и забравиха собствената си история.
Единственият начин да им се напомни за това е да се покаже готовност за използване на ядрено оръжие. Стълбата на ескалацията на ядреното възпиране има поне дузина нива. В никакъв случай не желая ядрен удар, въпреки че той може да е абсолютно необходим.
От военна гледна точка използването на ядрено оръжие е изгодно, защото това ще сломи волята на европейците да се съпротивляват. Но това е чудовищна морална щета за нас. Ние сме хора, израснали с книгите на Толстой и Достоевски. Десетки хиляди европейски цивилни, убити при ядрен удар, ще бъде ужасен шок за нас. Но може би ще възникне ситуация, когато ще трябва да направим това. Първо, за да бъдат отрезвени както европейците, така и американците. Второ, да спре светът да се стреми към световна война. Все още не се е случило, защото имаше вграден предпазител - страх от ядрени оръжия. Но този страх започна да изчезва през 80-те години и почти напълно се изпари до 2000-те години. Човечеството, особено в Западна Европа, е загубило чувството си за самосъхранение заедно с други базови морални норми. Това прави човечеството от западната цивилизация опасно. Затова просто трябва добре да бъде разклатено.
Историята е много неприятна, съзнавам и колко е трудно тя да се обсъжда. Но трябва да разберем, че пред нас стои не само целта да гарантираме основните интереси и нашата сигурност, но целта е и да спасим човечеството както от западното иго, така и от нова, вероятно последна световна война. Тези цели са неотделими една от друга. Това е същността на великата мисия на руския народ. Спасявайки себе си, ние спасяваме света.
- „Но те могат да мислят по същия начин за това на чия територия да използват своите ядрени оръжия.“ Сега бойното поле е Украйна – напълно чужда за тях територия, която не им е мила. Но за нас ядрен удар в непосредствена близост и дори на земя, която считаме до голяма степен за наша, са абсолютно неприемливи.
– Със сигурност знам, че след като Съветският съюз придоби възможността да нанася ответен ядрен удар, САЩ никога не са планирали да нанесат ядрен удар на територията на СССР. Те смятаха, че ако използват тези оръжия, ще го направят на територията на някои от техните съюзници, предимно Германия - в случай, че там нахлуят съветски войски. В краен случай – на територията на съюзниците на Съветския съюз. Германските лидери бяха в страшна паника тогава, когато този въпрос изникна пред тях.
Що се отнася до ответния удар по Украйна след наш хипотетичен ядрен удар по цели на територията на НАТО, това е много опасен сценарий. Но мисля, че американците все още не го обмислят сериозно. Те блъфират, заявявайки, че в отговор на ядрен удар по цели в европейски страни, подкрепящи агресията на НАТО в Украйна, ще нанесат масиран неядрен удар с конвенционални оръжия срещу нашите въоръжените сили и по територията на Русия. Това е абсолютен блъф. Защото те прекрасно разбират, че в отговор ще има втора вълна ядрени ракети от Русия, а след това трета и четвърта и то по американски бази по света, включително в Европа, които ще доведат до смъртта на десетки хиляди американски войници. За тях това е абсолютно недопустимо. След като разпростряха пипалата си по целия свят, те станаха два пъти по-уязвими от нас. Така че трябва да играем ва банк. Но, разбира се, внимателно, опитвайки се да убедим врага да отстъпи, преди да претърпи катастрофални загуби.
– Значи има вариант да нанесем ядрен удар по Украйна?
– Тази опция теоретично съществува. Но аз съм категорично против. Там има объркани хора, но в много отношения те са наши кръв. Но ако не променим нашата ядрена доктрина, тогава е възможно НАТО да използва ядрени оръжия в Беларус, което е категорично неприемливо за нас. Следователно трябва бързо да променим нашата остаряла, идеалистична и до голяма степен необмислена доктрина за използването на ядрени оръжия, основана на принципи и постулати от миналото. И също така да променим разполагането на нашите въоръжени сили.
Нашата доктрина гласи, че ние можем да използваме ядрено оръжие само в случай на смъртна заплаха за нашия народ и държава. Но ние вече разположихме ядрените си оръжия на територията на Беларус. И там тя трябва да се приложи много преди тази смъртна заплаха. Защото врагът трябва да знае, че сме готови да използваме ядрено оръжие в отговор на всяка атака срещу нашата територия. Включително бомбардировка. Решението, разбира се, зависи от президента. Но трябва да ни бъдат развързани ръцете. Трябва най-накрая да разберем, че без ясна промяна в политиката ни в тази област ние и цяла Европа сме обречени на дълга война. Ние сме обречени на изтощение и може би дори на поражение.
Това е задачата на руския народ - като спасител на човечеството, какъвто винаги сме били.
– Ясно е, че ядрена война с Америка няма да има. Американците твърде много се обичат. Но с Европа, която напълно излезе от релси, всичко е възможно. В какъв ред трябва да ги ударим? Откровено се говори за Полша, Германия, Великобритания и Чехия. Но можем ли да подминем Франция?
- Наистина не ми се иска подобно развитие на събитията. Да, ще ги пратим в Ада. Но по този начин отваряме път за огромни морални загуби за самите нас. Ядрените оръжия – това са оръжията на Бога. Това е ужасен избор. Но Бог наказа Содом и Гомор, затънали в лудост и разврат, с огнен дъжд. Моля се да не бъдем принудени да предприемем такава стъпка. Но ние говорим за спасяването на страната и на света. Правилно са посочени Полша и Германия. Балтийските държави и Румъния могат да бъдат следващите. Но, повтарям. Да пази Господ!
- Румънците пък защо?
– Защото от там идва мощен поток от военни товари за Украйна. Там има тренировъчни бази. Там е съсредоточен мощен контингент американски войски. Освен това там има бази за доставки на оръжия. И трябва да припомним, че румънският контингент беше един от най-многобройният, който нахлу на територията на страната ни заедно с нацистка Германия по време на Втората световна война. Румънците безчинстваха по същия начин както германците.
А германците трябва да разберат, че нашата благородна прошка към тях за чудовищните престъпления не е безгранична. В крайна сметка трябва да гарантираме на Русия, че Европа никога повече не може да ни заплашва. Е, някой ден ще си сътрудничим и дори ще бъдем приятели с някои европейци. Ние не отхвърляме най-добрите европейски корени в нас, ние ще ги носим в себе си по нашите магистрални жалони на Юг и на Изток, по пътя към Голямата Евразия.
– Ами Великобритания?
- „Тя не представлява пряка военна заплаха за нас. Британците просто се държат така по навик, това е.
– Мнозина казват, че руснаци и украинци са един народ. А вие разделяте Украйна на Южна, Източна, Централна, Западна, където живеят хора със съвсем различен манталитет. Сред тях има и такива, които все още се чувстват един народ с нас?
– Западна Украйна – това са изостаналите покрайнини на Европа – Австро-Унгария и Полша. Тя попадна при нас случайно. Централна Украйна е територия, през която постоянно преминават кумани, поляци, унгарци, турци, кримчани, литовци и шведи. Там не е имало държавност в продължение на осем века, те отдавна са забравили за Киевска Рус, тя е била в древността. Има и Източна и Южна Украйна, които са част от Русия, но хората на места са заразени с фашизъм. Част от тази Украйна десет години се бори смело заесно с нас и за нас. Цялата тази територия трябва да се върне на Русия, след което обаче трябва дълго време да бъде превъзпитавана. Централна Украйна – от нея нямаме нужда, нека си живеe като отделна държава, още повече като западна страна.
Но главното е - не трябва да повтаряме грешките на съветската власт. Нека ви напомня, че след Великата отечествена война жителите на Брянска и Смоленска област живееха много по-зле от съседните региони на Украйна. Първо бяха възстановени украинските региони. Това сега не е необходимо да правим. Можем да започнем да им помагаме, когато станат наша територия. Дотогава трябва да се държим с тях като с хората, които са воювали с нас. Каквито са били германците в ГДР. Разбира се, като изключим онези, които ни приличат по дух, и са наши съюзници. Но това трябва да се докаже не на думи, а на дела.
Когато говорят за обединен народ, искам да попитам - власовците един народ ли бяха с нас? Те бяха руснаци и украинци по националност, но бяха наши врагове. Трябва да се отървем и от тази илюзия. Въпреки че е ясно, че и в генетиката, и отчасти в културата сме много близки. Но вирусът на фашизма ще трябва да бъде изкоренен. Включително ако трябва с хирургическа намеса.
Превод: Faktor.bg