Твърдеше се, че са избити „пет хиляди комунисти, земеделци и доблестни народни синове“, а е доказано, че жертвите не са повече от 800
Москва не е безучастна, правят опит да дестабилизират Балканите и Европа, да се отвори пътят на втората вълна на световната социалистическа революция, казва пред Faktor.bg историкът
Интервю на Мая Георгиева
- Проф. Янчев, наскоро излезе Ваше изследване „Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“, кое е новото от втълпяваната десетилетия наред комунистическа пропаганда по тази тема?
- Изследването е първо по рода си, поставящо си за цел да разгледа драматичните и травмиращи събития от септември 1923 г. от гледната точка на държавността, на съществуващия към този момент конституционен и стопански строй и най-вече на армията като тяхна еманация, както и да осветли подбудите, мотивите и основните действия на противниците им. Смяната на подхода към проблема – от партийно-политически към институционално-политически, дава възможност за нова интерпретация на събитията, която опровергава наложения от Георги Димитров и Васил Коларов разказ за случилото се. Новите моменти са свързани с разкриване на действителните инициатори и техните цели в България, начина, по който се стига до въоръжения вътрешен конфликт, протичането му и последиците от него.
- Използвали сте много нови и неизвестни до сега документи, които хвърлят различна светлина върху тези събития?
- В своята работа винаги съм се ръководил от разбирането, че историята е интерпретация на фактически данни или документи. Добросъвестно съм отделил много време и усилия, за да проуча възможно най-голям обем от свидетелства на времето, както български, така и чужди. Използвал съм близо 50 фонда от Държавния военноисторически архив във Велико Търново и документалното наследство на държавните институции и органи, определяли политиката и вземали ключови решения през периода, съхранено в Централния държавен архив. Тъй като познанието за и обяснението на септемврийските и последващите събития е невъзможно без документите на Коминтерна и Руската болшевишка партия, в основната си част те бяха извлечени от Електронната библиотека с исторически документи на Руското историческо общество. Едни от най-интригуващите документи бяха открити в представената през 2017 г. от Федералното архивно агентство на Руската федерация дигитална колекция „Документи от съветската епоха“ и конкретно в сайта „Архив на Коминтерна“.
- Кои са най-големите митове, свързани със Септемврийското въстание 1923 година?
- Оказа се, че Г. Димитров и В. Коларов тотално се провалят като организатори и ръководители на първия насилствен опит на БКП да вземе властта в страната, но успяват да създадат такъв мит около него, който им дава възможност да се наложат като единствени ръководители на партията и да им гарантира високо положение в структурите на Комунистическия интернационал.
А митовете са толкова много, че е трудно да бъдат изброени.
Двамата твърдят, повтаряйки позицията на Коминтерна, че деветоюнците налагали „фашистка диктатура“, целяща да разгроми Комунистическата партия, но услужливо забравят, че Г. Димитров определя извършената управленческа промяна като „прогресивно събитие“, а ЦК на БКП фактически подкрепя установяването на новата власт. Самият Коларов на 25 юни 1923 г. пише до Москва, че в страната съществува „пълно спокойствие“ и „Всички политически свободи, не са ограничени, всички партии, включително и комунистическата, имат възможност да свикват политически събрания“. Управляващите предприемат мерки спрямо БКП и то не за физическо унищожаване, а за арестуване на нейните ръководители, едва след като те, притиснати от Коминтерна, решават да се започне подготовка и да се вдигне въоръжено въстание срещу новата власт.
Мит е, че БКП е действала в съюз с ръководството на сваления от власт БЗНС и е неутрализирала ВМРО на Т. Александров като противник. По отношение на опита да привлече политически съюзници и да изгради единен фронт за общо действие и вземане на властта, БКП претърпява пълен провал. Тя остава изолирана и фактически се самоизолира със своите радикални, нереалистични и крайно опасни за бъдещето на страната и за собствените си членове намерения.
Ръководството на БКП не успява нито политически, нито технически да подготви последователите си за въоръжения сблъсък. Впечатляващо откровен е член на военнотехническия комитет при ЦК на БКП (т.с.) за подготовката на въстанието в София, който разкрива, че комунистите в столицата разполагат с 10 автоматични пушки и с 2 картечници, от които само една е изпробвана, нямат план за действие, нито поставени конкретни задачи.
Самото въстание е определяно като пролетарско, в съюз със селяните и градските трудещи се маси под ръководството на БКП и БЗНС, но практически нито работниците, нито градските трудещи се вземат участие в него. От началото до края то си остава едно селско надигане.
Не може да се докаже и твърдението, че въстанието е масово. По най-завишени сведения се оказва, че се надигат 14,2% от населените места, временно властта е взета в 9,3% от селата и махалите и в 7,6 % от градовете. Следователно въстанието е далеч от масово, още по-далеч от всенародно.
Мит е, че целта на предприетата акция е сваляне на „военно-фашисткото узурпаторско правителство“ и установяване на работническо-селско. По този начин се прокарва идеята, че въстанието има ограничени, демократични по своята същност и характер цели, че то не е насочено към разрушаване и унищожаване на съществуващия конституционен, монархически, парламентарно-демократичен и правов ред, към радикална социална и стопанска трансформация. Такъв вариант през 1923 г. не съществува нито като теоретична, нито като практическа възможност в мисленето и представите на Комунистическия интернационал, чиито инструкции следва и изпълнява БКП. Неизменна тяхна цел е и си остава борбата за пролетарска диктатура, при която буржоазията ще бъде окончателно победена и ще се премине към строителство на комунизма.
Веднага след събитията Г. Димитров и В. Коларов твърдят, че властта избива „пет хиляди комунисти, земеделци и доблестни народни синове“. Твърдение, което и до ден днешен се тиражира в публичното пространство, при условие, че още през 70-те годни на миналия век е доказано, че жертвите не са повече от 800.
- Какви е била ролята на Коминтерна в метежа през 1923, възможен ли е бил той без участието на Москва?
- Коминтерновските и съветски дейци още през 1922 г. поставят на БКП задачата да вземе властта, сваляйки БЗНС чрез държавен преврат, и са крайно недоволни от нейната инертност в това направление. Фактът, че на 9 юни комунистите са изпреварени, не може да остави Москва безучастна. Тя решава да се възползва от създадената ситуация, за да се дестабилизират Балканите и Европа, да се отвори пътят на втората вълна на световната социалистическа революция, която окончателно ще утвърди болшевишката власт в Русия. Решението за обявяване на гражданска война в България не е българско, а 9 юни не е причина, а повод, който коминтерновските стратези решават да използват, за да превърнат БКП в истинска болшевишка, революционна партия, готова с оръжие и насилие да се бори за властта и да се даде урок на останалите комунистически партии. Самите те признават, че приетото от българската партия решение за въоръжено въстание, нейният нов курс е резултат от „натиска, упражнен от страна на Коминтерна“.
- Реалистични и законни ли са били целите на въстанието, прокламирани от БКП – сваляне на редовния кабинет на Александър Цанков и установяване на „работническо-селско правителство“?
- Правителството на проф. Ал. Цанков идва на власт след класически държавен военен преврат, но е утвърдено с указ на държавния глава и е легитимно. Коминтерновските дейци са били убедени, че има реални шансове то бързо да бъде свалено, но не и ръководството на БКП, дори и след решението за започване на подготовка за въоръжени антиправителствени действия. Т. Луканов е твърдо убеден, че партията не е готова във военно-техническо отношение, че тя е в отстъпление и нейните шансове са в легалната борба, с оглед на предстоящите избори. Но и самите „революционери“ не са вярвали в успеха на един директен сблъсък с властта. От официален доклад на В. Коларов до Коминтерна, малко след събитията, на 12 октомври 1923 г, проличава, че той е мислил повече за това какво ще се случи след неизбежното поражение на въстанието и на партията. Коларов пише: „Още преди разгрома на партията ние решихме да издаваме независим вестник… Също така преди разгрома ние регистрирахме в съда нова партия под името „Съюз на труда“. Коларов и Димитров изоставят столицата, където са съсредоточени всички органи на властта, и се насочват към глухата провинция, отказвайки се да ръководят едно общонационално въстание. Те не проявяват никакъв интерес към местата, където вече е започнала въоръжена съпротива, не търсят връзка с тях. Всичко това свидетелства, че двамата изпълнители на коминтерновските директиви не мислят да се ангажират с ръководството на едно национално въстание, наясно са с неговата невъзможност и обреченост и затова „прагматично“ се задоволяват да дадат нареждане за национално въстание. Те формално оглавяват едно регионално надигане, което, от една страна, ще им послужи като оправдание пред Москва, а от друга – ще принуди правителството да предприеме радикални мерки за смазването му, което ще го дискредитира и компрометира. Възможността за бързо изтегляне в чужбина също не бива да бъде пренебрегвана.
- Има ли връзка между историческите събития от 23 септември 1923 година и тези на 9 септември 1944 година?
- Доколкото главните цели и действащите външни и вътрешни фактори са едни и същи, връзка има. Но септември 1923 г. не предпоставя и не обуславя септември 1944 г.
- Въпреки че сериозни научни публикации развенчаха фалшивата теза за съществуването на фашизъм в България, как ще коментирате факта, че БСП и до днес говори за Септемврийското въстание като за едно от "знаковите събития в антифашистката история", за „бял терор“ и „гражданска война“ в България.
- Въпрос на познания, ценности и морал, на добросъвестно боравене с историческите факти, сведения и документи.