Жужана Вег, Дойче веле
През юли тази година унгарският премиер Виктор Орбан държа реч, която предизвика възмущение. В нея той отправи критика към смесването на европейските и извъневропейските "раси". Според него това би довело до разселването на народите в Западна Европа и до възникване на "смесени" държави в "постзападния" свят.
Именно тази терминология, която напомня за езика на нацистите, предизвика противоречиви международни реакции. Изявленията на Орбан по отношение на Русия и руската война против Украйна предизвикват по-малко вълнение. А на тях би трябвало да се обърне поне толкова внимание.
Във вече споменатата реч унгарският премиер за пореден път се прояви като рупор на Кремъл: той определи като разбираеми руските опасения от възможно членство на Украйна в НАТО, респективно – като основания за агресия, макар и по думите му тя да е неоправдана. Той повтори и заплахите на руския външен министър Лавров, че Русия ще разшири фронта на запад.
Правата на Украйна се игнорират
Орбан съвсем открито изтъкна отговорността на Запада, и особено на САЩ, за войната, тъй като опасенията на Русия за нейната сигурност били игнорирани, и пледира за незабавни мирни преговори. За да бъдели успешни, те би трябвало – според него – да се проведат между Русия и САЩ, тъй като именно те биха могли да разберат съображенията на Москва.
Дори унгарският премиер да не извинява директно руската агресия, тези негови искания са свидетелство за пълното игнориране на суверенното право на Украйна да се стреми към членство в НАТО, както и на нейната дееспособност. От началото на войната насам Унгария последователно заема страната на Русия, определя отношенията с Москва като приоритет и оспорва санкциите на ЕС. През юли правителството на Орбан дори заплаши да наложи вето на поредния пакет санкции, при това точно след като Унгария успя да си извоюва изключения в ембаргото на ЕС спрямо руския нефт.
Заплахите за социалната политика на Орбан
Междувременно Унгария очевидно е сключила ново споразумение за доставка на руски газ. Но вместо поисканите допълнителни 700 милиона кубически метра, ще бъдат предоставени само 52 милиона. И то при положение, че заради ограниченията за доставките, пристигащи в Унгария през Австрия, Русия не осигурява и предварително договорените количества.
Така социалната политика на Орбан за определяне на таван за енергийните и режийните разходи на унгарското население се оказва под заплаха. По време на посещението си в Москва в началото на февруари унгарският премиер все още твърдеше, че ще може да задържи цените трайно ниски, ако руските доставки бъдат гарантирани.
Различията с другите държави само се задълбочават
На фона на тези събития предимствата от проруската позиция на Орбан стават доста спорни. Но въпреки това не изглежда вероятно унгарската позиция спрямо Русия да се измести в посока сближаване със западните съюзници на страната – те са разочаровани от Унгария. А независимо от редовно отправяните критики от страна на европейските институции и САЩ във връзка с правовата държавност, правителството успя с позицията си спрямо Русия да отблъсне най-важния си съюзник - Полша.Според полския премиер Матеуш Моравецки двете страни са поели в различни посоки. Останалите две държави-членки на Вишеградската четворка - Словакия и Чехия - още преди войната обърнаха гръб на унгарското правителство. Проруската позиция на Унгария само задълбочи различията с тези две страни.
Междувременно Орбан не се е отказал от намеренията си да образува ново дяснорадикално обединение в рамките на ЕС, а и се стреми към дългосрочно международно сътрудничество на дяснорадикалните сили – както личи от подкрепата му за бившия американски президент Доналд Тръмп, на чието връщане на власт се надява.
От всичко това се вижда, че Орбан не желае да подобри отношенията със сегашното американско ръководство и с европейските лидери. В този случай конфликтът със западните съюзници само би могъл да се изостри и да настъпи мраз в дипломатическите отношения – и то във време, в което единството на Запада е толкова важно, колкото не е било от края на Студената война.