„Продължаващата агресия на Русия срещу Украйна и зловредните хибридни кампании на Москва остават основен ерозиращ средата фактор, а нарастващата настъпателност на Китай за проекция на сила го позиционира като системно предизвикателство за евроатлантическата сигурност“. Този акцент е поставен като основен в публикувания преди дни Доклад за дейността на ДАНС през 2023 година. Документът обхваща 65 страници, а Русия директно е посочена като основния източник на
несигурност и напрежение
в света и региона.
„Поведението на Русия генерира нарастващи заплахи за глобалната сигурност. Засилват се опасенията за възможна руска агресия и към други страни. Усилва се реториката на режима в Кремъл за възможно използване на ядрено оръжие. За противодействие на налаганите санкции и на нарастващата международна изолация, Русия се фокусира върху укрепване на стратегическите отношения с Иран, Китай и Корейската народнодемократична република. Постоянен е стремежът на Москва за подкопаване единството и възпрепятстване разширяването на НАТО, като за целта прилага хибриден подход, в т.ч. чрез инструментализиране на приятелски настроени трети страни (т.нар. проксита), информационни операции, кибер активности, специални служби, икономически и културни зависимости, миграционни канали, индуциране на продоволствена несигурност и др. Интензифицират се усилията на Русия за заобикаляне на каскадно налаганите санкции чрез изграждане на мрежи за износ на руски суровини и за доставка на стоки, необходими за поддържане на способности за водене на война“, се подчертава в Доклада.
ДАНС отчита и преките негативни проекции върху националната сигурност на България през изминалата година. Те оказват и процесите на дестабилизация в държави от Балканския полуостров, ескалиралият конфликт в Близкия изток, напреженията в Югоизточна Азия и Северна Африка. Според родното контраразузнаване в Западните Балкани се запазва потенциалът за ескалация на напрежение, съпроводена с прояви на насилие и опити за промени на установени държавни граници. Отчетено е още, че нараства нестабилността в Близкия изток, Северна и Субсахарска Африка, както и в Югоизточна Азия. Силен дестабилизиращ ефект върху средата на сигурност с глобални проекции има ескалацията на израело-палестинския конфликт след нападението на „Хамас“ срещу Израел (07.10.2023 г.).
Българското контраразузнаване недвусмислено посочва, че интересите на чуждите специални служби у нас продължават да са насочени приоритетно към: външната политика на България в контекста на съюзническите ангажименти по линия на НАТО и Европейския съюз; двустранните отношения с отделни държави; политиката и способностите в сферата на отбраната и сигурността; процесите във вътрешнополитическата, социалната и икономическата сфера, както и към аспекти от образованието, науката и културата; земляческите структури у нас и българските общности зад граница. Злонамерената чужда разузнавателна активност се благоприятства от съществуващи обществени уязвимости, включително понижена социална кохезия и наличие на маргинализирани групи, както и от наличието на технически и технологични (например при комуникационната и информационна инфраструктура) и привнесени (незаконна миграция) проблеми. В контекста на нарастващата глобална нестабилност вследствие на разширяването на конфликта в Близкия изток и продължаващата руска агресия в Украйна, с висока степен на вероятност през 2024 г. ще се запази високият интензитет на посегателствата срещу националната сигурност, свързани с операции на чужди специални служби, зловредни информационни кампании и кибератаки, отчитат в анализите си експертите от ДАНС.
„През 2023 г. ДАНС е осъществявала активен информационен обмен и съвместни оперативни проекти със съюзнически служби и държавни институции, както и с компетентни международни структури, за
идентифициране на чуждестранни зловредни влияния и пресичане на посегателствата на чужди разузнавателни структури
срещу националната сигурност и тази на Европейския съюз и НАТО. По-съществени резултати през 2023 г. при противодействието на рисковете и заплахите от дейността на чуждите специални служби са: – пресичане на дейността на 1 руски и 2 беларуски граждани, служители на подворието на Руската православна църква в България, стремящи се да оказват въздействие върху обществено-политическите процеси у нас в полза на руските геополитически интереси. Със заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ са им наложени принудителни административни мерки „експулсиране“, „отнемане правото на пребиваване“ и „забрана за влизане в Република България“ за период от 5 години; – пресичане на дейността на 1 руски гражданин (с журналистическа акредитация), представляваща заплаха за националната сигурност. Със заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ са му наложени принудителни административни мерки „експулсиране“, „отнемане правото на пребиваване“ и „забрана за влизане в Република България“ за период от 5 години; – пресичане на дейността 2 руски гражданин, участващи в организирана престъпна група, извършваща финансови престъпления. Със заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ на едното лице са наложени принудителни административни мерки „експулсиране“, „отнемане правото на пребиваване“ и „забрана за влизане в Република България“ за период от 5 години. Със заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ на второто лице са наложени принудителни административни мерки „отнемане правото на пребиваване“ и „забрана за влизане в Република България“ за период от 5 години; – пресичане дейността на 1 чужд гражданин, съпричастен към дейността на чужди специални служби. Със заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ са му наложени принудителни административни мерки „отнемане правото на пребиваване“ и „забрана за влизане в Република България“ за период от 5 години; – пресичане дейността на 5 чужди граждани, съпричастни към дейността на чужди специални служби. Със заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ лицата са включени в информационния масив на нежеланите в страната чужди граждани за срок от 10 години по чл. 21а от Закона за чужденците в Република България; – включване в информационния масив на нежеланите в страната чужденци на 2 руски граждани за срок от 5 години заради участие в организирана престъпна група, извършваща финансови престъпления; – включване в информационния масив на нежеланите в страната чужденци на 1 руски гражданин за срок от 10 години заради действия, засилващи разделението на българското общество; – включване в информационния масив на нежеланите в страната чужденци на 2 руски граждани за срок от 10 години поради наличие на данни, че са служители на руски разузнавателни структури. Освен това по информация на Държавна агенция „Национална сигурност“, подадена към прокуратурата, са образувани 5 досъдебни производства, касаещи посегателства по Глава първа от Наказателния кодекс. По данни на Агенцията за извършени престъпления против мира и човечеството на територията на Украйна от членове на руската частна военна компания „Вагнер“, от Софийската градска прокуратура е образувана прокурорска преписка“, отчита в Доклада контраразузнаването.
Експертите констатират, че през 2023 г. Европейският съюз съумява в значителна степен да подобри енергийната си сигурност. Тя е свързана преди всичко с
намаляване на зависимостта от вноса на руски енергоносители,
ускорени процесите по диверсификация на източниците на доставка, въвеждане на мощности, използващи възобновяеми източници, и създаване на собствена производствена и логистична верига в ядрената сфера.
„Действията спомагат за стабилизиране на цените на европейския енергиен пазар и целят изграждане на устойчивост чрез ограничаване на негативните ефекти от потенциални физически атаки и киберпосегателства върху енергийни обекти от критичната инфраструктура, както и от негативно влияние от конфликтите в страни производители и/или в близост до трасетата за пренос на енергоносители към Европа. Сред мерките за преодоляване на руското влияние в българската ядрена енергетика през 2023 г. са: прекратяването на проекта за АЕЦ „Белене“; активизирането на плановете за изграждане на ядрена мощност по алтернативна технология; стартиралият процес по лицензиране на ново ядрено гориво за 5-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. Като предизвикателства в средносрочен план могат да се посочат процесите по извозване на отработено ядрено гориво и несигурността на транспорта през Черно море на специфично оборудване и резервни части. „
Освен това от Доклада става ясно, че през 2023 г. значително нараства делът на възобновяемите източници в енергийния микс на страната, което спомага за намаляване на борсовите цени, но затруднява управлението на електроенергийната система. „Сред причините за това са редуцираното функциониране на кондензационни и балансиращи мощности, недоразвитата преносна инфраструктура и липсата на системи за съхранение на произведената енергия. Неконкурентноспособността на топлоелектрическите централи на свободния пазар води до съществен спад в производството, а липсата на приходи ограничава реализирането на проекти за намаляване на въглеродния отпечатък. В резултат се ограничават заявките към въгледобивните компании, което влошава финансовото им състояние и увеличава риска от преустановяване на дейността им. Недостатъчната технологична готовност на централите възпрепятства пълноценното им участие в процеса по трансформация на енергийния сектор, което е повод за ескалиране на социалното напрежение и провеждане на мащабни протести. През 2023 г. вътрешното потребление на природен газ е обезпечено. Диверсификацията на източниците и маршрутите създава условия за запълване на Подземното газово хранилище „Чирен“ преди отоплителен сезон 2023/2024 г. и за понижаване на цените за потребителите. Нараства значението на българската газопреносна система за диверсификацията на източниците на доставка за страните в Източна Европа след въвеждане в експлоатация на интерконектора България – Сърбия, планираните мерки с Гърция, Румъния и Унгария за двойно увеличаване на междусистемния преносен обем и възобновяване ползването на Трансбалканския газопровод. През 2023 г. цените на горивата за крайните потребители у нас остават сравнително високи поради несигурността на регионалния петролен пазар, което мотивира обществено недоволство. За понижаване на цените и привличане на нови вносители е предприето поемане на контрол от държавата на нефтения терминал „Росенец“ и съкращаване на сроковете на предоставените на страната ни дерогации за внос на руски суров петрол и износ на преработените от него нефтопродукти. Процесите ускоряват преминаването на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД към преработка на алтернативна суровина и стимулират обсъждане на възможности за смяна на собственика на рафинерията. Това и дестабилизацията на региони, свързани с производството и транзита на енергоносители, илюстрират стратегическото значение на процедурите за формиране и поддържане на адекватни запаси от нефт и нефтопродукти за извънредни ситуации, както и за намаляване на зависимостта от Руската федерация и други субекти с потенциално деструктивно поведение.“, се акцентира в раздела за енергийната сигурност на страната.
ДАНС отчита и ефекта от контролните й функции през 2023 г. Агенцията е осъществила
8824 проверки на лица за работа в стратегически обекти
(8809 разрешения, 14 отказа и 1 отнемания на разрешение), 6710 проверки на лица за конкретно възложена задача (6695 разрешения и 15 отказа) и 117 проверки на лица за практическо обучение в тях (115 разрешения и 2 отказа). Извършени са 96 планови и 6 инцидентни проверки на физическата сигурност на стратегически обекти и зони. Отделно са извършени 1 планова и 2 инцидентни проверки на информационната и комуникационната защита на подобни обекти. Осъществени са и 7305 проверки на лица по чл. 16о от Закона за гражданското въздухоплаване във връзка със сигурността на гражданските летища.
„През 2023 г. по информация на ДАНС за посегателства срещу икономическата и екологичната сигурност, както и за застрашаване на стратегически за страната обекти и дейности са образувани 101 прокурорски проверки и досъдебни производства. Сред по-съществените резултати при противодействие на рисковете и заплахите в сферата на енергетиката през 2023 г. може да бъде посочена проведената през февруари операция под надзора на Европейската прокуратура във връзка с досъдебно производство относно манипулиране на подаваните към Европейската комисия годишни верификационни доклади от топлофикационна централа, като процесуално-следствените действия обхващат и други свързани с нея дружества за производство на топлоенергия.“, пише в Доклада.
От отчета за дейността на ДАНС през изминалата година с основание може да бъде направен извода, че подривната и вредна дейност на Кремъл вече не се премълчава или замаскира в общите проблеми, а се извежда като приоритет в работата на контраразузнаването.