Йорг Химелрайх, Дойче Веле

Какъв ярък контраст: навръх 70-ия си рожден ден, Владимир Путин сухо и без никаква емоция прочете протокола от провелата се в същия ден среща на президентите на страните от Общността на независимите държави (ОНД). При появата му само една седмица по-рано, в една болестна и истерична реч на омразата той обяви анексирането на четири района в Източна Украйна.

Сега Путин изведнъж призна, че "в Украйна се случва трагедия". Без да казва, разбира се, че тази трагедия е резултат от неговата брутална война. Изведнъж се оказа, че не става въпрос за специална операция, протичаща по план. Военната реалност в Украйна, големите загуби на войници и ресурси, както и срамните поражения на руската армия вече не могат да бъдат отричани. Държавната пропаганда вече не е в състояние да се конкурира с безбройните новини, снимки и видеоклипове в социалните мрежи и сред блогърите, които разкриват действителността. 

Властта на Путин ерозира

В тази една седмица между анексията и 70-ия рожден ден на Путин политическата ситуация коренно се промени. Военната катастрофа в Украйна става все по-очевидна. Заедно с това ерозират и властовата структура на Путин.

Вече се появяват първите признаци на борбата за наследяването на руския президент. Рамзан Кадиров, от когото Путин спешно се нуждае заради безмилостните му чеченски бойци, открито критикува ръководството на армията. Негова мишена станаха хората около министъра на отбраната Шойгу и началника на Генералния щаб Герасимов. Въпреки това - или именно по тази причина - миналата седмица Путин награди Кадиров със званието генерал-полковник. Путин беше принуден да направи отстъпки пред подчинените си.  Доскоро това беше напълно немислимо.

Наблягайки на сътрудничеството в рамките на ОНД, руският президент отчаяно се опитва да опровергае впечатлението, че Русия е изолирана в международен план. Но това е само фасада. Напрежението и центробежните сили в ОНД са прекалено силни, за да успее Путин да ги контролира.

Дилемата на руския империализъм

Путин се проваля и в класическата дилема на руския империализъм: да се смята за по-висш от всички други етнически групи на евразийския континент заради културата, богатството от природни ресурси, огромната земя и голямото население. И следователно да претендира за правото на постоянни имперски колонизации и експанзии. Същевременно, той не разполага с необходимите ресурси, за да поддържа тази империя дълго. Точно по тази причина Руската царска империя се срина през Първата световна война, а през 1991 г. СССР се разпадна.

Националните движения през 19 век - включително и украинското - водят до края на три империи и техния разгром в Първата световна война: Царската империя, Османската империя и Хабсбургската империя. СССР успя да задържи Руската империя, завладяна от комунистите с Октомврийската революция, чак до 1991 година.

Русия води война от 20 век, Украйна се отбранява като модерна държава

Руското нахлуване в Украйна всъщност е идеологически конфликт от 19 век - между империята и Украйна - националната държава, стремяща се към независимост. Империята воюва със средства, познати от 20 век - прословутия руски валяк, който с по-голямата си маса от оръжия и войници премазва всеки противник.

Въпреки численото си превъзходство обаче, тази империя няма никакъв шанс срещу младата Украйна с нейната интелигентна военна тактика от 21 век и високотехнологичните оръжия от САЩ. Путин, човекът на КГБ и на имперското мислене на СССР от миналия век, се провали. Той не разбра до каква степен военните технологии и политическото мислене междувременно са се променили и модернизирали. Епохата на империите отдавна е отминала. За пореден път в историята си Русия, този път начело с Путин, изостава значително в това да признае и да се включи към модерното, вместо да прави опити да обърне посоката на движение назад. Това поведение е обречено на неуспех, както за пореден път се доказа през последните седмици.