Новината съобщи земеделският министър Пламен Абровски, който присъства на Празника на черешата в Кюстендил
Сто и седемдесет милиона евро са предвидени в бюджета за земеделските производители по т. нар. "иранска помощ". Това каза в Кюстендил министърът на земеделието и храните Пламен Абровски, който в събота беше гост на Празника на черешата в града. Помощта се отнася до компенсиране на до 70 на сто от разликата в цените на торовете и горивата заради войната в Иран.
Парите са осигурени, а в момента правим разчети по какъв начин да се предостави, уточни министърът. Според него вариантите са два - единият е по технологични карти, но ако се стигне до него, може да се получи „леко изкривяване към зърнопроизводството, а нашата цел е да има баланс". Вторият вариант за предоставяне на помощта е чрез индивидуално изчисляване на всеки земеделски производител.
Проблемът с ниската изкупна цена на черешите се появява всяка една година, коментира още Абровски пред журналисти. „За съжаление проблемът идва от факта, че имаме изключително много раздробени производители и поради тази причина те се конкурират с един по-малък пазар. Нашата цел е да подпомогнем създаването на кооперативи, за да може по-лесно и по-окрупнено да се извърши продажбата на този прекрасен плод и за да може не те да се борят за пазара, а пазарът да се бори за тях“, коментира министърът.
Той посочи, че се обмислят стимули като евентуално въвеждане на обратно начисляване на ДДС в следващия бюджет, както и различни допълнителни данъчни и икономически стимули, в зависимост от това какво може да си позволи бюджетът. Земеделският министър коментира, че целта е да се подпомогне сдружаването.
В отговор на въпрос на БТА министърът каза, че се надява през следващата година да бъде разрешен проблемът със застраховките на земеделските производители и допълни, че за него е непонятно поради каква причина не са водени разговори със застрахователите.
„При положение, че съществува държавна помощ, която покрива близо седемдесет процента от застрахователната премия, за мен е непонятно поради каква причина не е разговаряно със застрахователите, за да може да се обхване целият период, в който има застрахователно събитие. В крайна сметка тази държавна помощ е насочена към земеделските производители. За мен трябва да има равнопоставеност и лично ще проведем разговор с всички застрахователи на територията на България, за да бъдат така добри догодина да успеят да обхванат по-голям период от време, защото в крайна сметка това е целта на застраховката“, каза още министърът..
Министърът каза още, че поради непонятни за него причини, вместо в началото на градоносния сезон, съвсем към края му беше проведена обществената поръчка във връзка с изграждането на противоградовите площадки. "Съзнателно ли е била забавена или не, не мога да кажа, но за мен това беше един много лош знак от предишното управление към земеделските производители, защото независимо кой е на власт, нашата работа е да се грижим за производителите. Когато съзнателно забавиш една обществена поръчка и позволиш тези природни бедствия да се сипят на главите на земеделските производители, за мен това не е редно", посочи той.
Министърът допълни, че противоградовите площадки на територията на Кюстендил, за които има поет ангажимент в предходен период, ще бъдат изграждани. За останалата част от страната офертите за самолетния способ за защита от градушки са били отворени през тази седмица.
Още от Бизнес
Студен душ за управляващите: БНБ влоши прогнозите си за икономическия растеж през 2026
Основните фактори за ревизията в прогнозата за БВП и инфлацията са свързани с процесите във външната среда и най-вече с конфликта в Близкия изток
Горанов: Кабинетът смята, че може да се поддържа икономиката на астероиди
По думите на бившият финансов министър Владислав Горанов правителството на Радев пропуска шанса за по-амбициозни бюджетни реформи, с дефицит над 3% няма как да се върнем към нормална фискална политика
Фискалният съвет предупреждава за влизане в "неуправляема дългова спирала"
Експертите от съвета посочиха, че дълговото бреме се превръща в структурен дефект на бюджета, тежестта се прехвъля върху бизнеса, а лихвените плащания нарастват рязко и по този начин изземват ресурс от сектори като образование и здравеопазване