Цветанка Андреева

Най-голямата битка, която предстои, няма да е за съставяне на правителство или кампанията преди следващите предсрочни  избори. Голямата битка ще е за българската държава. Дали да остане европейска държава с демократично управление, или да се превърне в страна с режим на еднолична власт. В този контекст само концепцията за евроатлантическо парламентарно мнозинство може да е краят на идеята за еднолична власт на Радев чрез президентска република. Всички, които наричат това „гербаджийска стратегия“, постилат червения килим пред плана на Радев.

Енергията за прокарването на Президентска република като управленски модел за България набира сила. И тя е обратно пропорционална на неспособността на политическата ни система да изпълни със смисъл и действия държавните институции – парламент и министерски съвет. Кризата в държавата се използва съвсем неправомерно за осъществяването на модел, в който Радев ще придобива все повече власт. Всичко започна тогава, когато Радев оглави неофициално компроматната война срещу ГЕРБ и

овладя площадния протест под юмрука си

Тогава Радев по същество изкопа пропастта между демократите. Част от тях компрометираше, останалите подчиняваше. Същевременно изграждаше постоянно свои управленски кадри и политически проекти, които трябваше и все още изпълняват неговата стратегия. Радев свали ГЕРБ не защото не харесваше управлението им, а защото искаше лостовете на властта за себе си.

След като управлява близо две години, обсебвайки цялата власт в държавата, като компрометираше партиите и саботираше всяка поотделно, за да ги разделя до степен на невъзможност да се коалират днес, триумфът на Радев е почти пълен. Почти! Радев знае, че кулминацията на неговата стратегия наближава. Ако изпусне момента, може да загуби безвъзвратно. Слушаме непрестанно, че от кризисната ситуация печели само Радев. Усещайки го, неговият кръг се задейства. Ежедневно, припознати и завоалирани негови емисари ни

предлагат референдум за президентска република

Внушават, че президентската република е модел по-подходящ за България. Всичко това е не просто нелегитимен политически интерес, а е опит България да бъде въведена в модел на еднолично управление, с авторитарен към тоталитарен уклон. Подобен модел се осъществи през последните десетилетия в Русия. Този модел търсеше и намираше съюзници в ЕС. Корумпираше и определяше стратегиите на политически елити. Продуктът Румен Радев в българската политика е свързан с тази руска стратегия. Крайната цел е Радев да е съюзник на Путин (за сега той му е само неофициален адвокат), а България да е стратегически партньор на инвазията на Русия към Европа. Единствения силен и опасен противник на Радев е парламентът.

Партиите и лидерите са врагове на Радев, а конфликтите между тях захранват неговата сила. Крайно време е да се разбере, че мнозинството, което ще защити правото на България да е европейска страна не е гербаджийска стратегия (по думите и обвиненията на спорни и безспорни анализатори) за създаване на правителство, а очеваден и последен шанс да се защити страната ни от заплахата за едноличен режим. Евроатлантическото мнозинство може да е политическата смърт за Радев. Това мнозинство може да направи и реши всичко важно в държавата, включително и импийчмънт на президента. Това е мнозинството, което може само чрез парламента да запази България много ясно в полето на европейската принадлежност.