Като техническа инфраструктура и логистична подготовка степента на готовност за еврозоната е много висока, поне по отношение на БНБ и банковия сектор, които са основни фактори в този процес. Техническата ни готовност трябва да бъде подкрепена с адекватни политически действия.
Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за сп. „Икономика“.
На въпрос дали остава валидна неговата прогноза, че България ще влезе в еврозоната вероятно догодина, но не в началото, той отговори: Да, и към момента, това е възможен и реалистичен сценарий.
Проектът на Закон за въвеждане на еврото премина вече през процедурите на междуведомствено обсъждане и обществени консултации, както и през консултациите с ЕЦБ и ЕК. Той урежда администрирането на процеса по въвеждане на еврото. От позицията на БНБ всичко, което трябва да бъде включено, вече присъства в проекта. Не виждам причини той да не бъде приет до края на лятото, подчерта Радев.
Той коментира, че когато става въпрос за икономическите и финансовите условия в една страна, при това не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план, никой не е по-далновиден от бизнеса. При това става въпрос за прагматизъм, а не за излишен оптимизъм. Гласът на бизнеса е глас на здрав разум. Добре ще бъде политиците да се вслушват повече в него, заяви Радев.
Във връзка с икономическото развитие, Радев каза, че България трудно ще постигне икономическото развитие и стандарт на живот в еврозоната, ако стои извън нея в периферията на ЕС. Досега 20 страни са се присъединили към еврозоната и 7, включително България, са извън нея. Каква е логиката да искаме да сме последни и в този процес? Убеден съм, че присъединяването към еврозоната ще ускори процесите на конвергенция с всички положителни ефекти за икономиката и стандарта на живот, посочи управителят на БНБ.
Той допълни, че Еврозоната не е фактор за засилване на инфлационните процеси. Точно обратното, тя е икономическа зона на ниска и стабилна инфлация и разполага с пълния инструментариум за нейното овладяване, при развития с цените, подобни на тези, които наблюдавахме през последните години. Действията на ЕЦБ са свидетелство за постигането на тази цел с инструментите на паричната политика, подчерта Димитър Радев.
Той е категоричен, че е особено важно да завършим процеса по присъединяване към еврозоната. При подходяща политическа рамка и при степента на техническа готовност, която имаме, това е напълно постижимо.
Попитан дали е удовлетворителен потокът на чуждестранните инвестиции в България, той отговори: Краткият отговор е не и като количество и като качество на инвестициите. Очаквам присъединяването към еврозоната да помогне да се реализира огромният потенциал, който страната има по отношение на инвестиционната активност, нещо, на което станахме свидетели в Хърватска, след нейното присъединяване.
Коментирайки печалбите на банките, Радев подчерта, че когато един бизнес печели, обикновено обяснението е, че работи добре. Това се отнася и за нашия банков сектор, който е добре капитализиран и силно ликвиден като ръстът в печалбите за миналата година се дължи в решаваща степен на основната им дейност. Като във всеки бизнес, конюнктурните фактори също оказват влияние. Това се осъзнава добре в банковия сектор, който в голяма степен използва печалбите, за да подобри допълнително капиталовите си буфери. А иначе всички професионални коментари по темата са добре дошли, каза Радев.
На въпрос от какво най-силно зависи „комфортът“ на управителя на БНБ на този пост, Радев отговори, че хората на важни публични позиции трябва да се чувстват на място, но не и комфортно. Ако търсят комфорт, значи не са за тези позиции, заяви той. Неговата препоръка за по-доброто управление на парите – към предприемачите и към всеки човек е:
Здрав разум и най-малкото базова финансова грамотност. /БГНЕС
Димитър Радев
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг