Румен Радев отново без изненади дръпна назидателна реч, в която описа апокалипсис в държавата ни. Президентът, който най-много разделя нацията, заговори за обединение. Изказването му прозвуча по-скоро като предизборна реч на митинг пред симпатизанти. Тази година той реши индиректно да брани демонтирането на мракобесния окупаторки паметник. Радев заговори за разделение и за "война с историческата памет".
"Благоденствието на една нация се измерва с нейните морални устои, просветеност и кураж, без които е невъзможно материалното благополучие. Възходът на България е невъзможен в атмосфера на разделение и война с националните символи и историческата памет. Не може да се развиваме с амнезия и политическо лицемерие, корупция и безнаказаност, с цензура и апатия. Имаме нужда от единение и лидерство, което да крепи държавността, суверенитета и законността, да съхрани мира и да гарантира сигурността на всеки един български гражданин, да издигне образованието, науката и културата в истински приоритет, да поеме към европейското ни бъдеще, към модернизация и ускорен растеж на икономиката и доходите", заяви Радев. Президентът и тази година успя да развали празника на хората, които не са се включили в инициативата да си изключат телевизорите на речта му.
По БНТ случайно или не точно преди словото на Радев се появиха Васил Найденов, Богдана Карадочева и Стефан Димитров и изпяха един от символите на протестите през 90-те години "Молитва за България" като контрапункт на това, което за поредна година ни е подготвил президентът. В нея се пее заветното: "Докога все така ще я караме? Докога, докога, докога… Господи, дай на България път, светлина, свобода!".