Тези родители живеят в приложението за телефона като гласове, създадени от калифорнийската компания за изкуствен интелект HereAfter AI, като черпят от над четири часа интервюта за живота и спомените им, които всеки от тях е дал на партньора си. Целта на компанията е да даде възможност на живите да общуват с мъртвите. Подобни технологии заемат видно място в научната фантастика, а същата идея от векове се прокарва от всякакви спиритисти и шарлатани. Сега обаче тя става реалност благодарение на развитието на изкуствения интелект и гласовите технологии.
Тези аватари ни предлагат "поглед" към един свят, в който ще бъде възможно да разговаряме с близките си - или с техни симулации - дълго след смъртта им. Хората могат да се обръщат към дигиталните копия за утеха или за да си спомнят знакови дни като годишнини. В същото време технологията и светът, който тя ни позволява да си представим, са - предсказуемо - несъвършени и от морална гледна точка. Някои намират тази технология за обезпокоителна, а други дори за страшна. Някои твърдят, че общуването с дигитални версии на любимите хора може да удължи скръбта ни или да промени контакта ни с реалността. Съществува общо, дълбоко вкоренено убеждение, че заниманието със смъртта е риск.
Бързо развитие
Идеята, че технологиите могат да променят ситуацията, е широко застъпена в антиутопични научнофантастични сериали като "Черно огледало" - които, както отбелязват стартиращите компании в това пространство, всички неизбежно споменават. В епизод от 2013 г. жена, която губи партньора си, пресъздава негова дигитална версия първо като чатбот, след това като почти напълно убедителен дигитален асистент и накрая като обикновен робот. Но докато изгражда и усъвършенства версиите на партньора си, тя е обезпокоена и разочарована от разминаванията между спомена за партньора ѝ и крехката, несъвършена реалност, която технологията използва, за да го симулира. "Това не си ти, нали? Ти си само някои аспекти от себе си. Нямаш история“, казва тя.
Обратно в реалния свят, технологията се е развила още по-впечатляващо през последните години. Бързото развитие на изкуствения интелект предизвика напредък в много области. Чатботовете и гласовите асистенти като Siri и Alexa се превърнаха от високотехнологични иновации в част от ежедневието на милиони хора през последното десетилетие. Стана много удобна идеята да говорим с устройствата си за всичко - от прогнозата за времето до смисъла на живота. Сега големите езикови модели на изкуствения интелект (LLM), които могат да приемат няколко "подсказващи" изречения и да изплюят убедително изречение в отговор, обещават да разкрият още по-мощни начини за комуникация на хората с машините. LLM са станали толкова убедителни, че някои (погрешно) твърдят, че трябва да са разумни.
Например журналистът Джейсън Фагон написа миналата година статия за „San Francisco Chronicle“ за мъж на тридесет години, който качил стари текстове и съобщения във Facebook от починалата си годеница, за да създаде симулирана версия на нейния чатбот, използвайки софтуер, известен като Project December, който е базиран на GPT-3. Така или иначе, това е било успешно: той е потърсил и намерил утеха в бота. През годините след смъртта ѝ той е бил разкъсван от вина и скръб, но, пише той, чатботът сякаш му е дал разрешение да продължи живота си с малки стъпки. Мъжът дори споделил откъси от разговорите на чатбота в Reddit, надявайки се, според него, да привлече вниманието към инструмента и да "помогне на други преживели скръбта да се сбогуват с този, който е починал".
Изкуственият интелект е напреднал и в имитирането на определени човешки гласове - практика, наречена клониране на гласове. В сърцераздирателна демонстрация на това колко бързо се развива тази област, през юни Amazon сподели клип на малко момче, което слуша откъс от "Магьосникът от Оз" с гласа на наскоро починалата си баба. Гласът ѝ е изкуствено пресъздаден, като е използван откъс от речта ѝ с продължителност по-малко от минута.
Както обеща Рохит Прасад, старши вицепрезидент и главен учен в създаването на Alexa, "Въпреки че изкуственият интелект не може да премахне болката от загубата, той със сигурност може да направи спомените трайни".
Генериране на данни
В края на 2019 г. Джеймс Влахос, съосновател на HereAfter AI, говори на онлайн конференция за "виртуалните същества". Компанията му е един от малкото стартъпи, работещи в областта на това, което бе наречено "траурна технология". Те се различават в подходите си, но споделят едно и също обещание: да ни дадат възможност да разговаряме чрез видеочат, текст, телефон или гласов асистент с цифрова версия на човек, който вече не е жив.
За да се създаде дигитално копие на някого, което да прилича на истинското лице, трябват данни - и то много. Компанията HereAfter, която започва работа с участниците още докато са живи, им задава въпроси в продължение на часове - за всичко от най-ранните им спомени до първата им среща и какво според тях ще се случи след смъртта им.
Главният изпълнителен директор на StoryFile Стивън Смит демонстрира технологията във видеоразговор, в който участва и майка му. Тя беше починала преди няколко месеца, но ето че участваше в разговора, седнала в удобно кресло във всекидневната си. Беше меко говореща, с паяжинеста коса и приятелски очи. Даваше съвети за живота. Тя изглеждаше мъдра. Смит ми каза, че майка му е "присъствала" на собственото си погребение. Дигиталното присъствие на майка му е било топло посрещнато от семейството и приятелите. И, може би най-важното от всичко: Смит каза, че е бил дълбоко успокоен от факта, че е успял да заснеме майка си с камера, преди да умре.
Търсене на уникалност
Както HereAfter, така и StoryFile имат за цел да запазят жива нечия житейска история, вместо да ни позволяват всеки път да водим пълен, нов разговор с бота. Тези копия може да приличат на някого, когото обичаме, но не знаят нищо за нас.
Компанията You, Only Virtual и няколко други стартиращи фирми искат да отидат по-далеч, твърдейки, че представянето на спомени не може да улови фундаменталната същност на връзката между двама души. Те искат да създадат персонализиран бот, който е за нас и само за нас. Първата версия на услугата, която трябва да стартира в началото на 2023 г., ще позволи на хората да създадат бот, като качат нечии съобщения, имейли и гласови разговори. В момента компанията изгражда комуникационна платформа, която клиентите могат да използват, за да изпращат текстови съобщения и да разговарят с близките си, докато те са все още живи.
"Спомнете си какво беше"
Аватарите, с които хората чувстват дълбока лична връзка, могат да останат трайни. През 2016 г. предприемачът Еухения Куида създава това, което се смята за първия по рода си бот, след смъртта на приятеля си Роман, като използва текстовите си разговори с него. (По-късно тя основава стартъп, наречен Replika, който създава виртуални спътници, които не са базирани на реални хора). Тя намира това за изключително полезен начин да се справи със скръбта си.
Но тя предупреждава, че потребителите трябва да внимават да не мислят, че тази технология пресъздава или дори поддържа хората живи. "Не исках да върна неговия клонинг, а паметта му", казва тя. Намерението е било "да се създаде взаимодействие с този човек, не за да се преструвате, че е жив, а за да чуете за него, да си спомните какъв е бил и да се вдъхновите от него отново".
Някои хора смятат, че чуването на гласовете на техните близки след смъртта им помага в процеса на скърбене. Не е необичайно например хората да чуват гласови съобщения от някого, който е починал, казва Ерин Томпсън, клиничен психолог, който специализира в областта на скръбта. Виртуален аватар, с който можете да разговаряте повече, може да бъде ценен и здравословен начин да запазите връзката си с някого, когото сте обичали и сте загубили, смята той.
Но Томпсън и други повтарят предупреждението на Куида: възможно е да се прекали с технологията. Скърбящият човек трябва да помни, че тези ботове винаги могат да уловят само малка част от някого. Те са несъзнателни и няма да заменят здравите, функциониращи човешки взаимоотношения.
"Родителите ви не са наистина там. Вие говорите с тях, но това не са те наистина", казва Ерика Стоунстрийт, доцент по философия в Колежа "Сейнт Бенедикт" и Университета "Сейнт Джон", която изучава личността и идентичността. Особено през първите седмици и месеци след смъртта на близък човек хората трудно приемат загубата и всяко напомняне за него може да ги разстрои. Съществува опасност този вид интензивна скръб да събуди или дори да причини някои психични заболявания, особено ако тя непрекъснато се подхранва и удължава от напомняния за починалия човек.
Вероятно днес този риск може да е малък, като се имат предвид ограниченията на тези технологии. Но рискът от вярата в този дигитален призрак със сигурност ще се увеличава с усъвършенстването на технологиите.
Рискове и заключения
А има и други опасности. Всяка услуга, която ни позволява да създадем дигитално копие на някого без негово участие, повдига някои сложни етични въпроси за съгласието и неприкосновеността на личния живот. Макар че някои могат да твърдят, че разрешението е по-малко важно, когато някой вече не е жив, не можем ли да твърдим, че човекът от другата страна на разговора също трябва да има думата? А какво става, ако този човек всъщност не е мъртъв? Компаниите, които продават услуги, базирани на текстови съобщения, са наясно с тази възможност и заявяват, че ще изтрият данните на дадено лице, ако то самото поиска това. Но от компаниите не се изисква да извършват проверки, за да се уверят, че технологията им е ограничена до съгласни или починали хора. Няма закон, който да забранява на някого да създава аватари на други хора, и добре, че имате късмет да обясните това на местния полицейски участък. Представете си как бихте се почувствали, ако научите, че някъде там има виртуална версия на вас самите, която е под контрола на някой друг.
Ако дигиталните копия станат масови, неизбежно ще се наложи да се въведат нови процедури и правила за наследството, което оставяме в интернет. И ако сме научили нещо от историята на технологичното развитие, то е, че е по-добре да се обърне внимание на потенциала за злоупотреба с тези копия преди, а не след масовото им приемане.
Цената също може да бъде недостатък. Въпреки че някои от тези услуги имат безплатни версии, премиум версиите им лесно могат да достигнат стотици, ако не и хиляди долари. Премиум версията на HereAfter ни позволява да записваме колкото си искаме разговори с избрания от нас човек и струва 8,99 долара на месец. Това може да звучи по-евтино от еднократното плащане от 499 долара на StoryFile за достъп до нейния премиум, неограничен пакет от услуги.
От друга страна, много хора не искат да мислят за това какво ще се случи, когато хората, които обичат, умрат. По-добре да се радваме, когато все още имаме ценната възможност да прекараме повече време с близките си и да научим повече за тях, лице в лице, без намесата на технологии. /БГНЕС
--------------------------
Шарлот Джи, публикация в MIT Technology