Егений Кънев
Резкият политически обрат на Радев от началото на войната няма прецедент през целия Преход. Ако човек погледне резултатите от миналия ноември на парламентарните и президентски избори ще установи, че той започна да воюва с партии, чиито избиратели осигуриха около 80% от вота за него.
И тук идват неспирните натяквания от избирателите на герберския кандидат, известен съпартиец на Кошлуков в ранните царски зори - че видите ли, ДБ избрали Радев. Няма да опровергавам математически тази глупост, защото е очевидна. Но обръщам внимание на нещо много по-важно.
Уловката на този упрек е в това, че масовият избирател приема за нормално да се гласува за човек, заради партията, която го е издигнала, неговата физика, личност и професионална биография. И много рядко заради конкретна негова позиция по даден въпрос, примерно, позицията за нуждата от съдебна реформа и смяна на Гешев, с която Радев “опитоми” някои ДБ избиратели (но далеч не мнозинството). Защото за разлика от съветските хора, които винаги гласуват за човек, демократите гласуват за позиция.
И когато избраникът си смени позицията, според съветските хора излиза, че виновен е не той, а неговите избиратели, че са го избрали.
А като отчетем позициите на Радев в чужбина и у нас - на практика почти няма позиция, която да не е заемал, откакто е пРезидент и е на път да удари дори ББ в земята.
Вероятно и в това се крие причината за примирието между корупционната ос ГЕРБ - ДПС и Радев: заравянето на антикорупционната му томаховка и изваждането на преден план на геополитическото противоборство.
Ше кажете - ама как, те са в противоположни лагери ?!?
Ами не. Нито Радев го очакват избори, нито Възраждане се кани да управлява, но сумарният им прокремълски шум в публичното пространство е толкова голям, че много избиратели сами посягат към бюлетините на “евроатлантиците” от ГЕРБ-ДПС. Които евроатлантици - забележете - нито за момент не са се възмутили от прокремълските речи и действия на Радев и Възраждане. За разлика от неспирните им усилия за общ фронт срещу ПП и ДБ.