Кървавата истина за режима на Тито и зловещата тайна полиция УДБА

Страхът от червените революционери все още властва в нашите държави, казва още словенският журналист Роман Лелек

Югославският диктатор Тито лично ръководи физическата ликвидация на десетки хиляди свои противници. И до днес агентите на зловещата тайна полиция на Тито УДБА са на ръководни постове в тези страни. Това казва в ексклузивно интервю за БГНЕС словенският журналист и публицист Роман Леляк.

"Словенската и хърватската земя са напоени с кръв, кръвта на мнозина, които не са вярвали и не са искали комунистическо управление в новата държава, създадена през 1945 г. В Словения имаме повече от 700 масови гроба, от които са регистрирани 630 места за екзекуции. Най-голямото място за екзекуция в Словения е Тезно край Марибор, където в периода от 25 май до 15 юни 1945 г. са ликвидирани около 30 000 жертви. От тях само 1 109 са били ексхумирани и погребани в общ гроб. Това нямаше да се случи, ако през 2000 г. не беше построена магистралата Марибор-Целе, когато само на площ от 70 метра от бъдещата магистрала бяха открити останките на 1109 жертви, 17 от които на разстояние един метър. Между тях имаше жени и деца. По-голямата част от всички тези места за екзекуция не са ексхумирани, а жертвите все още нямат право на достоен гроб и право да бъдат идентифицирани.

В Хърватия има 1200 такива места за екзекуция. Там също жертвите не почиват в достоен гроб. Те все още лежат на мястото, на което са страдали. Местопрестъплението, мястото на екзекуцията в нормалния цивилизован свят не би трябвало да е и гробът на тези хора", разкрива зловещата истина журналистът.

По неговите думи геноцидът е ръководен лично от Йосип Броз Тито с неговата войска войска – Югославската народна армия, начело с Комунистическата партия. А Иван Мачек – Матия е само един от онези, които са извършвали геноцид срещу инакомислещите.

"Йосип Броз Тито не поема ръководството на новата държава в столицата Белград на 9 май 1945 г. На 1 май 1945 г. той заминава за Хърватия и Словения и лично ръководи всички екзекуции на политическите си противници, които са избягали в Австрия и повечето от тях са върнати в Югославия от британската армия, където са ликвидирани на местата за масови екзекуции", разказва Леляк.

Журналистът разкрива зловещата истина за ОЗНА, прекръстена по-късно на УДБА (Управление за държавна сигурност), която е била политическата полиция на комунистическата партия на Югославия. 

„Последното политическо убийство е извършено от нея през 1990 година. На читателите ще им стане ясно като кажа, че Силво Горенц, който сега живее в Кршко в Словения, е бил ръководител на югославската УДБА от 1970 до 1972 г. и през този период той е дал зелена светлина за ликвидацията на 27 души. Хърватският студент Стйепан Черногорац беше отвлечен от университета в Залцбург, УДБА го доведе в Любляна и там следите му се губят. Дори касетата със запис от разпита на Стйепан Черногорац е запазена и намерена. Подадена наказателна жалба в Австрия, но до момента не е започнало наказателно производство. Днес Силво Горенц живее спокойно защитен от всички органи в Република Словения.

В четири книги изброих всички сътрудници на УДБА в Словения. Много от тях днес са политици, бизнесмени и банкери. Политическата система като цяло се управлява от тях. За съжаление, през 1990 г. нямаше лустрация или забрана членовете на УДБА и комунистите да упражняват политическа дейност. За една нощ те създадоха своите политически партии и продължиха с методите на работа на комунистическата партия. Милан Кучан беше последният председател на Комунистическата партия на Словения и първият президент на независима Словения. Дори и днес това засяга всички кадри в страната“, коментира публицистът.

Запитан защо 40 години след смъртта на диктатора истината за неговите престъпления все още не е известна, той обяснява кратко: "... За съжаление, комунистите в Словения и в Хърватия смениха своите партийни книжки с нови такива с демократична окраска и продължиха политическата война – така наречения преходен мек път на промяната. Това е причината, поради която много теми в Словения и Хърватия все още са табу. Страхът от червените революционери все още властва в нашите държави.