"Но за мен е разбираемо, защото целият този катаклизъм, да го наречем обществен, който започна 2020 г., всеки го нарича по различен начин. Аз знаете как съм го наричал в предишни ваши предавания, в които съм участвал. Знаех наистина, че ще се стигне до това състояние на обществото, в което доминират чувството за безперспективност, отчаянието, желанието да се скриеш от дефанзивното мислене в отношенията между хората, злобата", каза още той.
"Всички онези прекрасни наши национални черти, описани от класиците преди мен, които за съжаление, взимат връх над обществения дух. Разбира се, ние ги виждаме под различна форма, защото състоянията са като в клиничната психология. Едно е какво е вътрешното състояние, съвсем друго е неговото проявление, видимото проявление. То, видимото проявление, е в агресия, в недоверие, в бягство от опити за поединично спасяване, липсата на сътрудничество, мнителността, подозрителността, параноята, абсурдните, дори ако щете, кандидатури, някои от които дълго време се коментират, и всички тези процеси, които подсказват, че нацията е разкъсана, духът й е сломен, никой не вярва в синергията и в способността ни да управляваме живота си най-вече. Т.е. дълбоко засегнато е чувството ни за контрол над ситуацията. Никой няма да ви го признае. Всеки от играчите на политическия терен ви претендира, че е в кондицията да управлява процесите, но всъщност истината е, че според мен чувството – пак използвам тази дума, а не "усещането“, чувството, което е водещо, е за липса на контрола. А то е фундаментално, то е базисно за човешките същества. Дори илюзорната му измеримост, дори и онова… Много често авторите и специалистите казват, че е по-добре да си с малко по-високи дози на оптимизъм, с малко по-висока степен на увереност, че контролираш живота си, отколкото да си реалист и да знаеш, че твърде много зависи от обстоятелствата. Ние се докарахме до ситуация, в която твърде много зависим от обстоятелствата, обаче не си го признаваме, защото сме неуверени, разкъсани от тези борби и т.н", обясни той.
Поднасят ни се кандидатури, които следват пътя на неразкаянието. Липсата на елементарна хигиена на мисленето, категорично заяви Росен Йорданов. Според него тенденциите са различни, но общото е, че се търсят нови лица.
"Според мен има някаква обща идея, че кредитът на доверие и нещата, които са ни били до болка познати през изминалите 33 години и са водили политическия процес, като че ли са изчерпани и се търси по-активно участие, както биха казали политолозите и социолозите, на гражданските квоти, каквото и да значи това. От там да се почерпят нови идеи, от там да се почерпят нови послания за аудиторията, за хората. Само че за съжаление – аз затова казах, че кампанията не е особено различна от предишните – за съжаление, не се правят достатъчно усилия, за да се привлекат онази част от аудиторията, която аз много често критикувам, защото тя си е завряла главата в пясъчника и смята, че принципът "всички са маскари“ е много адекватен. Но казано по-научно, посланията не са към една аудитория, която не е толкова силно предварително мотивирана, нека така да го кажа. Пак са посланията към познатите формулировки, твърдите ядра, хората, които предварително са заели позиция. И на практика се оказва, че долу-горе 1/3 от обществото взима решения за цялото общество".