Юрий Швец, американски анализатор, бивш резидент на КГБ на СССР във Вашингтон

Абу Даби, 1 февруари – нов опит да се договори „примирие“ в Украйна. Но все по-често става дума не за мир, а за пауза преди нова фаза на конфликта.

В този епизод:
– защо обявеното „примирие“ буди сериозни съмнения;
– какво реално стои зад преговорите в Абу Даби;
– защо въпросът за гаранциите за сигурност остава ключов задънен път;
– как изявленията на Лавров подкопават самата логика на договореностите;
– защо дори съюзници на Украйна започват да говорят за ядрения фактор;
– как нестабилността на американските гаранции променя стратегията на Европа.

Когато страните от Северна Европа започнат да обсъждат ядрената тема, това не е емоция, а признак за дълбока системна криза на сигурността.

Скъпи приятели, днес, както винаги, ще обсъдим въпросите, които смятам за най-важни за нас в обозримо бъдеще. На първо място – така нареченото примирие, по-точно енергийното примирие в Украйна, за което вчера обяви Доналд Тръмп. Какво представлява то? Реално ли е или е фикция?

След това ще говорим за планирания за 1 февруари втори кръг от преговори между Украйна и Русия с участието на Съединените щати в Абу Даби. Там се очертават сериозни промени – както във формата, така и в състава на участниците, най-вече от страна на САЩ. Съществува и вариант тези преговори да бъдат отложени или преместени.

Ще обсъдим защо се случва това и какво стои зад него – включително вътрешнополитическата ситуация в САЩ и възможността за удар срещу Иран. И накрая ще разгледаме как европейските страни от НАТО все по-решително се отдалечават или планират да се отдалечат в сферата на сигурността от Съединените щати. На тази администрация не се вярва. Недоверието расте – не само към конкретни решения, а към самата идея за Америка като гарант за сигурността на западния свят и защитник на демократичните ценности.

Вчера Доналд Тръмп изненадващо обяви, че е провел телефонен разговор с Владимир Путин и че двамата са се договорили за седмично примирие с цел създаване на благоприятна атмосфера за преговорите в Абу Даби. Това изявление беше изненадващо и поради факта, че до самите преговори остава съвсем малко време.

От Кремъл нито потвърдиха, нито отрекоха подобна договореност. По-късно се появиха твърдения, че примирието е трябвало да започне още на 25 януари и да приключи на 1 февруари – точно в деня на началото на преговорите. Това противоречие само подчерта хаоса и безредието в изявленията и действията на Тръмп.

Британският вестник The Telegraph директно поставя въпроса дали това примирие е реалност или фикция и стига до извода, че става дума за поредна фикция. В деня, в който Тръмп обяви „договореността“, Русия изстреля срещу Украйна над 100 дрона и една балистична ракета. Това бе възприето като демонстративен отговор от страна на Кремъл.

Изводът на изданието е ясен: поредно външнополитическо „постижение“ на Тръмп, което спокойно може да бъде наречено „примирието на Шрьодингер“ – едновременно съществуващо и несъществуващо.

На този фон се приближаваме към втория кръг преговори между Украйна и Русия с участието на САЩ. От американска страна се забелязва съществена промяна – Стив Уиткоф и Джаред Къшнър няма да участват. Според американски експерти тяхната некомпетентност е била очевидна, а действията им са допринесли за пълен хаос –  противоречиви сигнали и липса на ясна линия.

Основната цел на срещата, ако все пак се състои на 1 февруари, е обсъждането на конкретни енергийни и хуманитарни въпроси, както и темата за Донбас. Третият и най-чувствителен елемент е сигурността – обсъждането на проект за рамково споразумение за гаранции за сигурност на Украйна. Именно тук възникват най-сериозните проблеми, защото рамков документ без конкретни механизми по същество е празен лист.

Ситуацията се усложнява допълнително от позицията на Москва. Сергей Лавров открито отхвърли всякакви гаранции за сигурност за Украйна и отново заяви, че настоящата власт в Киев трябва да бъде сменена. Според Washington Post това поставя под съмнение самата логика на преговорите. Получава се парадокс – водят се разговори за споразумение, което Русия предварително обявява за неприемливо.

В тази обстановка Съединените щати рязко понижават нивото на своето представителство и изпращат дипломати от техническо равнище. Това е тревожен сигнал.

По-нататък Швец цитира анализ на Саймур Хърш. Според високопоставен американски източник войната на Русия срещу Украйна вече продължава по-дълго, отколкото Втората световна война за СССР, а въпреки това Русия не контролира напълно дори Донецк.

Вътрешните проблеми на Русия се задълбочават: повече руснаци са против войната, отколкото за нея; армията губи авторитет; приходите от нефт и газ са спаднали с над 20%; възможностите за външно финансиране са практически изчерпани. Путин все по-често е изправян пред призрака на вътрешен взрив.

Цитира се и изключително тежка оценка, приписвана на генерал Валерий Герасимов – руската армия е изтощена, техниката е в лошо състояние, а личният състав е деморализиран. Масовите удари срещу цивилно население не водят до пречупване на съпротивата – напротив, украинците стават още по-решителни. В тази война няма победители.

В заключение Швец отбелязва, че въпреки гръмките обещания за бързо уреждане на конфликта, Доналд Тръмп изглежда зает с други приоритети, включително лични и финансови. Икономическите проблеми в САЩ се задълбочават, рейтингите му спадат, а социалното напрежение расте. Това обяснява и опитите за външнополитически „отвличащи маневри“ – от Куба до Венецуела.

Общият извод е мрачен: без реални и надеждни гаранции за сигурност всяко „примирие“ остава фикция, а кризата на доверие в международната система за сигурност се задълбочава.