"В тази кампания чисто комуникационно регистрираме предимно послания към т.нар. твърд електорат", заяви за БТА социалният психолог Росен Йорданов. Той бе попитан дали има промяна в начините на комуникация на политическите сили с избирателите в предизборната кампания, има ли нови форми на отправяне на послания, както и замениха ли политиците големите предизборни митинги с изяви, за които използваме навлязлата у нас чуждица "пърформанс". Според специалиста като стратегия за влияние и убеждаване на публиката отново силно доминират посланията тип "пожар в къщата“, които се характеризират главно с изреждане на негативи, проблеми и заплахи – реални и потенциални.
Социалният психолог смята, че нашите политици все още вярват в силата на негативната кампания. "Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че и избирателите, към които отправят послания, са отговорни за това тревожно състояние на нещата", уточнява Йорданов. "Ако направим бърза и донякъде безпощадна класификация на електората в България, то безрадостно трябва да го разделим на следните категории: наивни, неграмотни, нехайни и интересчии", посочва психологът, но добавя, че има, разбира се, и една аморфна маса от хора, които се опитват да се развиват и ограмотяват граждански и политически, но те, по думите му, едва ли надхвърлят 30 процента. Според него малцина се замислят дали, когато някой политик и политическа формация иска доверието им, има реално желание и възможност да управлява и какви базисни условия и изисквания са нужни за едно добро управление. Предвид т.нар. мейнстрийм на политическа коректност, идващ от запад, и примитивния гьобелсов тип пропаганда от изток, сме свидетели на откровена манипулация, целяща да задейства стереотипни схеми за вземане на решение, е заключението на психолога.
"Безспорно умората от честите избори напоследък е сред водещите причини, но не само (за липсата на големи митинги и шумни закривания на кампаниите - б. на ред.). Не по-малко определящи са проблемите, свързани с бита на хората, сложността на международната обстановка и ред други видими икономически и политически обстоятелства. И все пак си мисля, че чисто психологически, на нивото на индивидуалното и масовото съзнание, се случват по-важни и невидими процеси, които определят мисленето и поведението. На първо място бих изтъкнал феномена, който ще нарека "функциониране в режим на оцеляване". Този феномен бе предизвикан както от споменатите кризи, но и от обществено-политическите процеси и събития, за които аз прогнозирах преди близо година и половина, че ще кулминират в наречения тогава от мен "мазохистичен триумф“. Защо мазохистичен - защото по всичко личеше, че тези събития ще причинят онези добре познати и от историята, и от литературата болка и разочарование, при които ние българите с перверзна "наслада“ се отдаваме на песимистични и нихилистични състояния и констатации, известни ни в изрази като "всички са маскари“, "българска работа", "от нас нищо не става“, “политиката е мръсна работа" и пр. Което преведено на психотерапевтичен "език" е една защитна маневра на мисленето, една себесъхранителна интерпретация, която трябва да ни предпази от малоценностните ни преживявания, от страха и отчаянието, които ни заливат всеки път, когато се провалим в обществените и колективните си начинания, чрез фантазно дистанциране от общността и заемане на една "ехидна“ индивидуалистична поза, която да ни съхрани от травматичния ефект на общия провал. Защитният механизъм "разцепване", както го описах, задейства инстинктите ни за оцеляване на индивидуално ниво (както често сме го правили след поражения и кризи в историята) и парадоксално ни носи наслада и утеха, чрез една "спасителна" и разграничаваща ни от колективния провал идентификация с нашия малък и тесен личен и семеен свят, където ние се преживяваме като "разумни", "способни" и "не балами“. За всеки обективен, а не "назначен", анализатор бе видно, че още в зародиша си тези т.нар. народни въстания бяха сложна обществена "амалгама" от надежди, недоволство, гняв, истеричност и подозрително организирана "спонтанност", която страдаше от няколко много сериозни недостатъка – липса на автентичност, на реализъм, на достатъчна обществена представителност и не на последно място, а може би най-важно - липса на ясна цел и огромна липса на капацитет и план за реализация. Изводът накрая е "тях", не "нас" пак ги излъгаха и в това беше есенцията на този по същество контрапродуктивен за националното самочувствие "мазохистичен триумф". Разбира се, не бива да забравяме и че понамаляха средствата за финансиране на масови събития. Някои "спонсори" се поохарчиха, а други са разочаровани от това, че не успяха да "осребрят" разходите за вземане на властта. Макар и по-камерно, но и с много по-отчетливо присъствие и оптимизъм протичат партийните събития на опозиционната коалиция по места в страната, което се дължи повече на една, бих я нарекъл естествена отбранителна мобилизация, след година и половина хулене и атаки. Тези събрания обаче на този етап имат повече сплотяващ ефект за членовете и привържениците, отколкото гравитационен и вдъхновяващ за по-неутралните избиратели", коментира Йорданов.
"Не мисля, че има нещо много креативно и ново. Като стратегия за влияние и убеждаване на публиката отново силно доминират посланията тип "пожар в къщата", които се характеризират главно с изреждане на негативи, проблеми и заплахи – реални и потенциални. Там битката е по-скоро кой е по-виновен, а опитите да прилагат един друг тип тактика, която мога да определя като "обетованата земя" (в превод "да довършим започнатото", за да ви отведем в рая), общо взето се проваля, поради острия дефицит на доверие в тях като личности и като колективен капацитет. Те са по-скоро в един дефанзивен режим на ограничаване на щетите с някои солови пиар реакции след съдебни решения, "ад хок" опровержения с надъхващи клипове по социалните мрежи на твърденията и констатациите на служебните министри за съмнителни и нередни действия на техните предшественици в министерствата и като цяло и най-вече на фона на ескалиращите обективни последици от кратковременното им управление" каза още психологът.