Николай Василев
Румен Радев отново манипулира по безпардонен начин! Пред журналисти в Ямбол той определи простреляния словашки премиер Фицо, който се противопоставяше на оказването на военна помощ за Украйна, като глас на мира и заяви:
„Неприемливо е продължаването на войната и невъзможната победа над Русия да се представят като единствено възможен изход".
Тъй като глобалното положение е наистина сложно, е добре да се опитаме да вникнем по-дълбоко в значението на думата мир.
Мирът не е някаква спусната свише благодат. За да има мир, трябва да има функционираща политическа реалност. Това е било разбрано още от Хобс. Той определя първичното състояние на хората като война на всеки срещу всеки. Което е всъщност и Дарвиновият закон за вътревидовата борба,. (Всички същества създават повече потомци, отколкото средата може да изхрани и оцеляват само най-приспособените.)
Човекът е престанал да бъде (само) животно и да се подчинява на Дарвиновия закон, когато е измислил политическата реалност. Тя е виртуална и интерсубективна и, по думите на Ювал Харари, представлява просто разкази, които хората приемат за истини. За възприелите някоя от тези „разкази”, по думите на Патрик Кенън, обаче: „убийството става грях, но войната - дълг”. Споделените представи ограничават междуличностното насилие и позволяват сътрудничество, благодарение на което не само най-приспособените могат да оцелеят и създадат поколение. Но понякога ставаме свидетели на междугрупови конфликти, които водят до убийството на хора в особено големи количества, въпреки, че са били налични ресурсите за тяхното оцеляване. Най-често войните се водят за налагане на различни „разкази”. Или както пише Клаузевиц "войната е продължаване на политиката с други средства".
Путин не крие, че започна своята „специална военна операция” за да промени политическата реалност в два аспекта.
1. Да промени със сила границите на суверенна страна, които Русия не само е признала, но и гарантирала.
2. Да ограничи суверенитета на Украйна, по-специално правото ѝ да води своя външна политика и да членува в тези международни организации, в които сама прецени.
Ако Путин се откаже от тези си щения, войната ще приключи в същия миг. Нито Украйна има намерение да анексира Кубан или Белгород, нито някои от нейните партньори би я подкрепил в подобни опити. Затова е манипулация да се твърди, че ако Русия се изтегли от Украйна, това ще е поражение. От гледна точка на международното право – т.е. на „разказите”, на базата на които функционира мирът в Европа след Втората световна война, подобно изтегляне ще е нормализация. Или казано на кратко – мир.
Нито Радев, нито Фицо се обявяват за незабавно изтегляне на руската армия от международно признатите граници на Украйна, или пък твърдят, че то може да бъде постигнато чрез „дипломация”. Което ще рече, че под понятието мир, те разбират нещо друго. А именно някои от щенията на Путин да бъдат удовлетворени. Например Украйна да се откаже от част от територията си и да приеме статута на държава с ограничен суверенитет.
Нещо подобно направи Финландия след Втората световна война. На два транша тя отстъпи (с 0 население) на Съветския съюз доскоро втория си по големина град и единствения си излаз на Северния ледовит океан. Дълги години тя не членуваше нито в НАТО, нито в Европейската икономическа общност и се въздържаше от критики към Москва, но запази своята вътрешна независимост и успя да се развие като либерална демокрация. Ако това е планът за мир на Радев и Фицо, да предложат мирен план и кой знае, може да получат и Нобелова награда. Но и трябва да информират народите си, че подобен мир ще сложи край на „разказа”, че всяка страна в Европа може да живее свободно в своите граници и сама да определя своята външна политика. И ако международния ред, установен след Втората световна война, е мъртъв, с какво Радев и Фицо предлагат той да бъде заменен?
Путин откровено каза, че този международен ред бил измислен от Запада и показа, че ако Русия започне да губи играта по правилата, е готова да обърне дъската. Но ако, както Радев настоява, Русия не може да бъде „победена” – т.е. накарана да приеме правилата, кои нейни щения трябва да бъдат удовлетворени, за да има „мир”?
Нищо в създалата се обстановка не ни подсказва, че целта на Путин е просто „финландизация” на Украйна. В неговия „разказ” тя не е истинска държава и няма право на независимо съществуване. В навечерието на войната чухме руската претенция - приетите след 1996 г. членки на НАТО да останат без възможности за физическа закрила от страна на Алианса. Виждаме какво се случва в Беларус, в Грузия н на други места.
Ако предлагат мир алтернативен на приложението на международното право, Радев, Фицо и съмишлениците им да предложат алтернативен модел за мира. Не го ли направят, ще продължат само да манипулират със страховете на хората.
Ако мислите като мен - харесайте, споделете, гласувайте!