Литовците гласуват на президентските избори в момент, когато руските успехи на бойното поле в Украйна засилват опасенията за намеренията на Москва, особено в стратегически важния балтийски регион.
Популярният досегашен президент Гитанас Науседа е сочен за фаворит за нов петгодишен мандат. На изборите обаче се явяват общо осем кандидати, което затруднява събирането на 50% от гласовете, необходими за категорична победа. В такъв случай на 26 май ще се проведе втори тур.
Избирателните секции отвориха в 7:00 ч. литовско и българско време и приключват в 20:00 ч. Резултатите се очакват късно тази вечер, предаде АФП.
Основните задачи на президента в политическата система на Литва са да наблюдава външната политика и политиката на сигурност и да действа като върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Това придава допълнителна важност на позицията в сравнително малката държава, като се има предвид, че тя е разположена на стратегическо място на източния фланг на НАТО в момент, когато напрежението между Русия и Запада нараства заради инвазията на Москва в Украйна.
Руският ексклав Калининград на Балтийско море е притиснат между Литва на север и изток и Полша на юг. В Литва, както и в съседните Латвия и Естония, има голяма загриженост от успехите на руските войски в Североизточна Украйна през последните седмици.
И трите балтийски държави обявиха независимост след разпадането на Съветския съюз и поеха решителен курс на запад, като се присъединиха към Европейския съюз и НАТО.
Науседа е умерен консерватор, който навършва 60 години седмица след изборите. Един от основните му претенденти е 49-годишната Ингрида Шимоните, настоящ министър-председател и бивш министър на финансите, която той победи на втория тур през 2019 г. с 66% от гласовете.
Друг претендент е Игнас Вегела, адвокат популист, който придоби популярност по време на пандемията от Ковид-19, противопоставяйки се на ограниченията и ваксините.
Референдум също е включен в бюлетината за гласуване. На него се пита дали конституцията трябва да бъде изменена, за да се разреши двойното гражданство на стотици хиляди литовци, живеещи в чужбина.
Понастоящем литовските граждани, които приемат друга националност, трябва да се откажат от литовското си гражданство, което не вещае нищо добро за балтийската държава, чието население е намаляло от 3,5 млн. през 1990 г. на 2,8 млн. днес.
За първи път Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отхвърли поканата на Литва да наблюдава изборите.
Литовското правителство искаше да изключи наблюдатели от Русия и Беларус, обвинявайки и двете държави от 57-членната организация, че представляват заплаха за нейния политически и изборен процес.
Службата за демократични институции и права на човека на ОССЕ заяви, че Литва нарушава правилата, които е подписала при присъединяването си към организацията. Тя посочи, че наблюдателите не представляват правителствата на своите страни. Те трябва да подпишат кодекс на поведение, в който се задължават да спазват политически неутралитет, и ако нарушат правилата, вече нямат право да продължат да бъдат наблюдатели.