Руски бомби са насочени към химически завод на първа линия в Украйна

Руските фугасни бомби започнаха да падат около фронтовия украински химически завод преди около три месеца, пише АФП.

Сергей Дмитренко се измъкна, за да огледа най-новите кратери извън стените на изпъстрения си обект, облечен в бронежилетка и озадачено намръщен.

34-годишният директор на завода каза, че работниците са изтеглили най-опасните материали от завода южно от Бахмут малко след като Русия нахлу в Украйна преди 17 месеца.

Но една пета от фенола и нафталина, извлечени от местния въглищен катран, все още остават в 106-годишните резервоари за съхранение.

Изпаренията, излизащи отвътре, имаха леко сладникава миризма, която оставяше метален привкус на езика.

"Това е единственият химически завод в този район. Ние сме едно от най-опасните съоръжения тук", каза той.

Очевидното решение на руснаците да започнат да бомбардират територията му с все по-чести въздушни нападения остави Дмитренко в безизходица.

„Може би защото тяхното нападение срещу нашето село е в застой. Може би това е новата им тактика“, каза той.

Прецизни бомбардировки

Проблемният завод на Дмитренко се намира в Ню Йорк - разрушено селище с неподходящо име, което свършва там, където започват руските позиции.

Мястото имаше съветско име, докато непокорните местни жители решиха да върнат историческото му име, Ню Йорк, в отговор на войната от по-малък мащаб, която Москва за първи път разпали през 2014 г.

Името сега е най-малкото притеснение на Дмитренко.

Хоризонтът на Ню Йорк е помрачен от дима, издигащ се от бойните полета, които се простират в полукръг от североизточния до югозападния му край.

Основните му сгради са методично разрушавани от вълни от прецизни бомбардировки.

Културен център, където 500-те работници на завода някога са се събирали за вечерни разходки, сега е купчина тухли.

Такава е и местната спортна зала и музеят на завода.

Това поставя потенциалните екологични щети от директен удар върху един от резервоарите за съхранение на завода в перспектива за Нина Шевченко.

„Бяхме наистина притеснени, когато все още беше пълно с нещата“, каза весело 70-годишният мъж.

„Сега не мислим толкова много за това. Има по-лоши неща, които могат да бъдат ударени.“

Отровена екосистема

Фенолът и нафталинът са токсични химикали, използвани в производството на всичко - от пластмаси и каучук до бетон.

Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията предупреждават, че силното излагане на фенол може да увреди вътрешните органи и да причини конвулсии.

Изброените симптоми за излагане на нафталин включват увреждане на очите и различни стомашни заболявания.

И двете могат да се абсорбират през кожата.

Димитренко каза, че 50 работници са останали на място, за да се грижат за складовете и да извършват текущи ремонти.

„Ако фенолът попадне във водния резервоар, той ще отрови екосистемата“, добави той.

„Но във въздуха концентрацията му ще бъде минимална, защото има много повече въздух от фенол. Ще има само миризма“, уточни Димитренко.

Людмила Ситюгова не е напълно убедена.

Директен удар „и нашето село го няма“, каза 65-годишната пенсионерка на излизане от един от единствените магазини в Ню Йорк.

Ние не броим

Заводът на Дмитренко е едно от шепата могъщи някога химически предприятия, които Украйна наследи от съветското си минало.

Източните участъци на войната се водят през индустриална зона, която включва коксов завод в Авдиевка и завод за амоняк в Северодонецк.

Заводът в Северодонецк беше ударен и по време на двумесечна битка, при която градът падна под руски контрол през юни миналата година.

Фабриката в Авдиевка все още остава под украински контрол, но е близо до фронт с тежки боеве.

Русия се прицелва в големи сгради още от първите дни на войната, защото могат да приютят войници и военни машини.

Училища и административни центрове са унищожени в източната и южната част на Украйна.

Украйна също обвинява Русия, че е превърнала Запорожката атомна електроцентрала в щит за своите артилерийски оръдия.

Цялата тази разруха се оказа твърде много за Надежда Кравченко.

85-годишната жена седи сама на пейка точно срещу предната част на завода и тихо попиваше очите си.

Тя каза, че е преживяла нацистката инвазия по време на Втората световна война и е загубила и двамата си родители на петгодишна възраст.

Кравченко иска да разбере защо животът й трябва да бъде толкова труден.

„Сега просто се надявам да умра, за да не се налага да гледам това повече“, каза тя през сълзи.

„Бедните хора, бедните хора, не ни броят за нищо. /БГНЕС