През юни 2020 година операционният директор на компанията Wirecard Ян Марсалек безследно изчезна заедно с няколко милиарда долара.
Месец по-късно The Insider и Bellingcat установиха, че той се укрива на територията на Русия или Беларус и има отдавнашни връзки със спецслужбите.
Но The Insider изясни и как руските спецслужби са вербували Марсалек, а след това го скриват в Русия под маската на свещеник.
Станаха ясни и услугите, които Марсалек е правил на руските спецслужби.
Освен всичко друго, той активно е сътрудничил с ЧВК Вагнер, предавал е на Русия данни получени от работили за него служители на европейски спецслужби, помагал им е да следят Христо Грозев.
Роман Доброхотов, Христо Грозев, The Insider
На 6 юли 2014 година руският модел Наталия Злобина празнува рождения си ден на яхтата Посейдон III в компанията на своя нов любовник — Ян Марсалек, операционен директор в Wirecard, германска корпорация с много милиарден бизнес и добри връзки в правителствата на различни страни.
Година по-късно Financial Times ще започне серия публикации за финансовите машинации в компанията, които в крайна сметка завършват с официално разследване, обиски, масови арести и разкриването на злоупотреби от 2 милиарда, а Марсалек ще се превърне в
най-издирвания финансов престъпник в Европа
Но тогава, през 2014 година Наташа запознава Марсалек със свой приятел: „Това е Стас, генерал от ГРУ“.
Станислав Петлински (известен и под името Борис Грин) работи официално в Администрацията на президента, но по времето на войната в Чечня е командир на подразделение на спецназа на ГРУ и оттогава е дълбоко въвлечен в дейността на руското военно разузнаване.
Двамата стават бързо неразделни „приятели“, а в следващите години Станислав Петлински все по-често участва в личните и бизнес начинанията на Марсалек.
Наталия Злобина пък, изиграла ключова роля във вербовката на Марсалек, неведнъж е помагала на , Петлински да „установява контакт“ с лица, представляващи интерес за руските спецслужби, а по-късно става и „делови партньор“ на Марсалек.
Двамата често пътуват в Русия и чуждестранни курорти за сметка на германската компания. През септември Ян и Наталия летят до Грозни, за да се запознаят официално с членовете на семейството на Рамзан Кадиров.
На Кадиров и приятелите му им било нужно да „преместят“ и изперат в Европа 400 милиона от хонгконгските си сметки и Наталия представила Ян като човекът, който може да свърши това.
Не е ясно кога точно Злобина е започнала да работи за спецслужбите, но нейните паспортни данни са подменени в базата данни с данните на друга жена. Всички сведения за нейните пътувания са унищожени от публичните бази данни, а за да впечатли Марсалек, Злобина, чрез службите му организира полет в стратосферата с руски МИГ.
Но защо изобщо им е било нужно на руските спецслужби да вербуват Ян Марсалек?
За тях той е ценен не толкова като човек с пари, а като човек, умеещ да управлява парите (което е изключително важно за финансирането на руските задгранични операции и легитимирането на нелегални доходи), а също така заради прекрасните връзки в политическите и криминалните кръгове в различни части на света.
От 2011 година Марсалек започва да развива бизнес в Русия и редовно пътува до Москва, а Петлински го запознава с високопоставени служители на спецслужбите, олигарси и представители на властите, офицери от ФСБ, включително високопоставено лице на име Марат, който по думите на приятеля му „може да реши всеки въпрос в Близкия Изток.
Представен е и на различни офицери от ГРУ, а Петлински му урежда поста „съветник“ в руското външно министерство.
Запознават го и с Анатолий Каразий, бивш заместник-командир на взвод спецназ на ГРУ в Чечня, настоящ шеф на разузнаването на ЧВК Вагнер, и, което е не по-малко важно – близък роднина на един от ключовите генерали в ГРУ.
След бунта и смъртта на Евгений Пригожин именно на Каразий ГРУ възлага да създаде замяната на „Вагнер“ - ЧВК „Редут“.
През това време бизнесът на Wirecard процъфтява. През 2018 година компанията е включена в Dax, фондовият индекс на 30-те най-ценни и важни компании в Германия. Тя има близо 300 хиляди клиенти, транзакции на суми от 125 милиарда долара и печалба от половин милиард, съдейки по баланса и, който ще се окаже фалшифициран.
Но още две години по-рано, през 2016-та, Марсалек създава собствен операционен център на 20 километра от дома си, в центъра на Мюнхен: тук се сливат
двете страни на живота му – официалната и тайната
Аристократичната резиденция, за която Wirecard плаща 680 евро годишно има едно неоспоримо за Марсалек предимство — намира се буквално през улицата от руското генерално консулство. Постоянни посетители в офиса са политици, банкери и агенти на различни разузнавания. Сред тях, бившият ръководител на либийското разузнаване, бившият шеф на австрийското контраразузнаване, бившият държавен министър в правителството на Германия Бернд Шмидбауер. И, разбира се, Станислав Петлински.
Междувременно Марсалек наема нов служител - Мартин Вайс, който в продължение на много години е ръководил департамент във BVT, главната австрийска секретна служба, отговаряща за събирането на информация, разследване и анализ. Цялата разузнавателна информация, която е събирало BVT попада на бюрото на Марсалек. Както и цялата информация, която изпращат във Виена партньорски служби – ЦРУ, израелският Мосад, Германското управление за защита на конституцията.
Вайс, например, е ползван за да провери десетки лица чрез вътрешните бази данни, за да научи, какво знаят за тях властите. Сред тях самият Марсалек и Петлински, журналисти, руски и казахсатнски опозиционери, хора „свързани с интересите на Руската федерация“.
Вайс и Марсалек се превръщат в част от
разузнавателна клетка,
използвана от руските спецслужби.
Още един ветеран от BVT — Егисто От прехвърля официална информация на своя личен е-мейл адрес, привлича информатори както вътре в страната, така и в чужбина.
На 15 декември 2020 година, ден след публикуването на разследването на The Insider и Bellingcat за отравянето на Алексей Навални от ФСБ, Мартин Вайс изпраща на От съобщение:
„Можем ли да изпратим запитване в Австрия за Христо Грозев“.
По-късно От отговаря: „Грозев поддържа операцията против този случай“, а по-късно съобщава адреса на частния му дом.
От признава и, че е правил снимки на дома на Грозев, но твърди, че това не е незаконно, както и, че не знае защо е била нужна тази информация.
Физическото следене не е единственото, с което Марсалек е помагал на руските спецслужби. Информация е събирана и чрез Wirecard, имаща стотици хиляди клиенти по целия свят. Сред тях, например, е Федералното управление на криминалната полиция, десетки международни корпорации.
През лятото на 2019 година Марсалек поръчва на служителите си да съберат голям набор такива данни за клиентите им – по думите му, за германското разузнаване. Впоследствие се разбира, че БНД никога не е искало такива данни. Вместо това, тази конфиденциална информация се е оказала в Москва.
Wirecard организира и свой бизнес в Азия чрез външни партньори и транзакции за милиарди долара се преместват в много сложни схеми. Дори за одиторите паричните потоци не са прозрачни. Дълго време остава незабелязан фактът, че милиарди евро на Wirecard не са в сметките на компанията. Тази идеална структура е създадена не толкова за пране на пари, но и за
финансиране на проекти на ГРУ
Например, чрез тази схема, Марсалек използва средства на Wirecard, за да купи частна военна наемническа компания чрез подставени лица, която се използва в различни горещи точки в тясна координация с Кремъл.
На 25 юни 2020 година Wirecard AG обявява фалит, а от сметките са изчезнали 2 милиарда евро. Марсалек изчезва няколко дни преди това.
Един от „деловите“ партньори на ГРУ генералът Петлински организира частен самолет, а бившият агент Вайс намира двама заслужаващи доверие пилоти. За да прикрият следите на Марсалек, подкупват чиновници от имиграционната служба на Филипините, за да направят фалшив запис за пристигането му там.
А всъщност той каца в Беларус през нощта на 20 юни, а след това с кола продължава към Москва.
Този трансфер е организиран от човек, който се занимавал с руско-либийските отношения. Освен руско гражданство, той има и белоруски паспорт. А също така е и близък на Петлински
Няколко седмици по-късно Марсалек получава паспорт на името на Константин Баязов. Човек с такова име и дата на раждане, както в новия паспорт на Марсалек, действително съществува, но той е свещеник в малка църква в Липецка област.
Фотографията на Марсалек е директно „залепена“ в паспортния файл на Баязов (те действително имат прилика, особено след като Марсалек си пуска браза).
Самият Баязов в отговор на въпрос от страна на The Insider казва: „Вие сами разбирате, че аз не мога да говоря за това“.
На 5 септември помощничка на Петлински, служителката от ФСБ Евгения Курочкина взима новите документи в Москва, наема микробус и заедно с вещите на Марсалек заминава за Крим (самият той лети до там с частен самолет).
Това става ясно от данните за местоположението на мобилния й телефон (в разговор с The Insider Курочкина заяви, че подробности е готова да разкаже само срещу заплащане).
Вечерта на 8 септември мобилният на Курочкина е включен в Севастопол. На следващата сутрин групата поръчва няколко таксита и отпътува в южната част на Крим, където се настанява в къща за гости. Там Марсалек ползва за регистрацията новия паспорт на името на Баязов.
Окупираният Крим, изглежда, е предпочитано място на ФСБ за да укрива свои хора. Така например, година преди това там изпращат съпругата на Вадим Красиков, офицер от КГБ, арестуван непосредствено преди това в Германия за убийството на чеченски бежанец.
По-късно Марсалек се появява в Москва с още две „идентичности“: едната (Александър Шмидт), която е ползвал и преди, но втората (Виталий Малкин) не е ползвана по-рано.
Любопитното е, че Виталий Малкин също е свещеник, но от град Владимир.
Той заяви, че няма представа, че някой е ползвал паспортните му данни.
Според британското разузнаване, установявайки се в Русия Марсалек не прекратява дейността си. Според обвинението Ян Марсалек
в сговор с група български граждани
в периода 30 август 2020 година до 8 февруари 2023 година се е занимавал със събиране на информация, която пряко или косвено е полезна за противника и по този начин нанася вреда на обществото, а също така и на интересите и сигурността на държавата.
Както изясниха британските следователи, Марсалек поръчва на групата от петима българи да шпионират хора, които са врагове на Кремъл, както и да ги следят в цяла Европа, възможно, с цел отвличане или убийство.
Обвиненията срещу групата агенти, са добре документирани. По данни на прокуратурата, освен фалшивите паспорти на групата и големия брой данни за пътувания, ключови доказателства са около 80 хиляди съобщения в чат.
Съобщава се, че точните инструкции за българите са получавани от Марсалек чрез съобщения в Telegram.
Съдейки по всичко, на тях е плащано в криптовалута или кеш чрез посредници.
При обиските, следователите са открили оборудване за електронно наблюдение и 19 комплекта фалшиви документи, включително прес-карти и облекло брендирано с имената на американските телевизии Discovery Channel и National Geographic.
Ръководител на групата агенти е 45-годишният бизнесмен Орлин Русев, стар познат на Морсалек още от времето на Wirecard.
От електронната кореспонденция между него и Марсалек, специалист по следене е предоставил на Марсалек специално защитени мобилни телефони.
Съдът над българските шпиони ще започне в края на тази година.
Ян Марсалек, най-вероятно, няма да бъде на подсъдимата скамейка. Той ще продължи да се крие в Русия, макар че по данни на The Insider, понякога пътува с фалшиви документи.
Съдейки по всичко, той разполага с част от откраднатите пари, защото през 2021 година чрез своя офшорна компания Марсалек прави опит да купи летище София.
Ако този проект беше успял, той щеше да получи уникален достъп до базата данни за резервиране на билети, изключително важна за руските спецслужби.
Със съкращения, превод: Faktor.bg