Точно година след началото на войната в Украйна един от най-четените съвременни руски писатели Сергей Лебедев посети за първи път България. Oт 2018 година той живее в Германия. "Когато погледнете картата на Русия, първата асоциация е с нещо голямо, нещо необятно и в повечето случаи в тази необятност човекът липсва. Няма градове, пътища, цивилизация. До голяма степен историята е спряла и едно от най-трагичните неща на 20-и век е, че Съветска Русия използваше тази необятност като кутия за еднократна употреба, за отпадъци, изпращаше хората в нищото, в места без история, само с чиста география, места, където хората просто изчезваха", коментира пред БТВ писателят.
"Това геройство и безстрашие е идеологическо, то беше и е навсякъде в литературата, филмите. Но обикновеният живот, гражданите на Русия са изцяло отдадени на страха, страх от държавната структура, репресии, това е наследен страх дори от прадедите им. Въпреки това на повърхността никой не показва този страх. Той е закоренен дълбоко в съзнанието, той те парализира да мислиш и действаш свободно. Това не може да бъде избегнато. Сталин е част от историята и последствията са видими. Цели поколения са изгубени, моделите, установени по време на Съветска Русия, не свършват с нейния край. Те оставят дълготрайна следа във възприятията на обществото и това, което имаме сега, бих го нарекъл морална апатия. Тази морална апатия допринася за този наследен страх към държавата", казва още Лебедев.
Той коментира и сравнението между Сталин и Путин: "Ако погледнем първо към по-младия представител на тази двойка, нашият президент е израснал и е получил образованието си в много специфична система, а именно в системата на съветската държавна сигурност. Нейната структура не е създадена да осигури сигурност на хората, а да ги сплаши, репресира и да им донесе несигурност. Тук доверието не е правилният инструмент, а страхът, простичкият, бруталният страх. Затова и мисля, че г-н Путин в емоциите си, в представите си за света се уповава на този страх, това е истински движещата сила зад неговата политика. Той се опитва да продаде тези страхове и в сегашната среда на глад, война и несигурност - това работи. А нашата мисия като граждани на Русия е да не купуваме тези продукти. Да не купуваме този страх. В последната му реч нямаше обещание за бъдеще. Изобщо нямаше бъдеще, защото самите управници не знаят как да обяснят на населението какво се случва, каква е нашата цел, какво ще бъде бъдещето, всичко се върти в сегашния момент. Мисля, че по този начин обаче се създава лека надежда, че системата може да тръгне към своя упадък, защото не можеш да насилиш хората да живеят в постоянна война, без да им обясниш, че има бъдеще", коментира Лебедев.
"Според мен руските граждани се опитват да бъдат в две състояния на ума едновременно. От една страна руснаците знаят, че не могат да се доверят на правителството, защото в повечето случаи, когато държавната Дума обещава нещо, те няма да го получат. Но в същото време те се идентифицират с Руската държава, с нейната форма, култура. Така че според мен те слушат едновременно в тези две състояния: на доверие и на недоверие. Някак в течна, плаваща форма. Опитват се да убедят себе си, че тази реч означава нещо, че е истинска, но тя разбира се е пълна с пропаганда, няма нищо общо с ежедневието на гражданите. Руският елит е продукт на 20-годишно дишане, много специфично общо дишане. 20 години избор на най-лоялните, най-подкупните, най-мълчаливите, така се оформи този елит. За това време всеки с критично мислене сред тях беше накаран да замълчи. Цялата възможна опозиция беше елиминирана и сега тази група от коленичещи хора чувстват, че плават на една лодка. Ясно разбират, че това, което правят заедно, няма как да бъде разбрано от интернационалния бизнес. Разбират, че ако изгубят властта, това ще бъде краят за тях. Мисля, че взеха поуките от Милошевич, който беше „достатъчно глупав“ да изгуби изборите преди да бъде изпратен в Хага. Затова те просто ще държат тази лодка и няма да позволят никакви избори, защото никой освен обкръжението им няма да ги оправдае пред света", категоричен е писателят.
"Правилният път е да се мисли в посока на политически идеи, политически програми. Фокусирането върху един лидер от само себе си е проблематично и опасно, защото има шанс следващият лидер в крайна сметка да следва дори по-яростно политиката на Путин. Големият проблем на Русия е какво е Русия. Да, тя е наречена Федерация, знаем че повече от 100 различни нации, живеят под знамето на Руската Федерация, но те не живеят като част от федерация, отчасти са някак поробени. Истинският въпрос е как да се промени тази структура в нещо по-устойчиво за всички, като Европейския съюз, или парламентарно управление. Това е необходимата посока за мен. Трябва да има система, която да спира едноличните решения, а на 24 февруари 2022 нямаше такава", казва още Лебедев.