На РУ на ГЩ на Въоръжените сили на Руската федерация (както е официалното наименование на структурата) е дадена зелена светлина за изпращането на полковник Владислав Виталиевич Филипов на задграничен мандат в Сараево (Босна и Херцеговина), разкриват пред Faktor.bg информирани източници. Смущаващо в случая е, че полковник Филипов е единият от двамата експулсирани през 2018 г. руски дипломати от мисията на Русия в Тирана, Албания. Другият е Алексей Балаш, също кадрови служител на ГРУ.
Владислав Виталиевич Филипов е дългогодишен офицер на руската армия. Той започва военната си кариера през 1995 г. и е заместник-командир на парашутен полк в Севернокавказкия район на Русия. От 2009 г. до 2012 г. е помощник военен аташе в посолството на Руската федерация в Северна Македония, а през 2014 г. е „прехвърлен“ в посолството в Тирана. Дейността на руския гражданин на албанска територия е разконспирирана и категоризирана от местните служби като
застрашаваща националната сигурност,
а самият той е идентифициран като служител на ГРУ. В контекста на предприетите от редица страни-членки на НАТО солидарни мерки по случая с отравянето на британския гражданин и бивш кадрови служител на съветското ГРУ Сергей Скрипал, Филипов е нареден сред близо стоте руски разузнавачи, изпратени обратно в родината си.
Значително място в биографията на руския гражданин заема получилото широк медиен отзвук организирано нападение от екстремистки групи над македонския парламент, при който бяха нападнати и ранени настоящият премиер на Северна Македония Зоран Заев и депутатът Зиядин Села. Посоченият тогава с инициали „В.Ф.“ Владислав Филипов (към цитирания период акредитиран в Република Албания), е считан за лицето, поставило на щурмувалите задачата
„Да се убият Заев и Села“,
твърди чуждестранното издание „Бота сот“.
В хода на тогавашните събития в Северна Македония страната е изправена пред прага на гражданска война. Също според цитираното издание Филипов, заедно със служителя на сръбското разузнаване Горан Живалевич, са ръководителите на операцията. Появилите се данни в публичното пространство, базиращи се на сведения от бивш служител на македонското контраразузнаване сочат, че планът е разработен детайлно в Белград, като за целта е използван частен дом. Връзката между Филипов и Живалевич е изградена благодарение на активността на първия при негов предходен мандат в Северна Македония, в рамките на който лицето е вербувало сръбския гражданин – сюжет, аналогичен с филмирания в белградския квартал Земун. Горепосоченият източник от македонската служба за сигурност споделя пред представители на медии, че Живалевич е заплашван от Филипов в телефонни разговори, че ако търсеният от него летален край на Заев и Села не е на лице, сръбският гражданин „ще си плати“, а съпричастността му към плана ще бъде разкрита. Любопитна част от шпионския пъзел е извършеното от Живалевич, а именно: за да докаже на руския военен разузнавач ангажираността си към поставената задача, той самият присъства в парламента по време на атаката и документира това със „селфи“.
Новината за изпращането на персона нон-гратата на Балканите идва на гребена на вълната от разкрития за дейността на ГРУ на територията на полуострова. Макар от правоохранителните органи на съответните страни категорично да беше установена съпричастността на службата към опита за преврат в Черна гора през 2016 г. и опита за убийство на македонския министър-председател през 2017 г. (местните съдилища постановиха задочни осъдителни присъди на участвалите руски граждани), активността на руското разузнаване в региона е значителна и през последните две години. През лятото на 2018 г. Гърция експулсира двама руски дипломати заради намесата им в процеса по смяната на името на Република Северна Македония, а в края на 2019 г. служител на ГРУ от посолството на Русия в София бе обявен за персона нон-грата след като направи опит да вербува високопоставен служител на службите за сигурност, предлагайки му материални облаги срещу представяне на класифицирана информация.
Наскоро в български медии пък беше публикувана и информация от журналистическо разследване на сайта Belingcat и изданията „Шпигел“ и „Инсайдър“, според което екип от осем руски разузнавачи стои зад отравянето на оръжейния търговец Емилиан Гебрев. Припомняме, че при възобновеното разследване около опита за покушение над Гебрев, както и в публикувани материали от Belingcat е установено, че един от участниците в екипа е
офицерът от ГРУ Денис Сергеев, посещавал България по псевдонима „Сергей Федотов“
По данни на сайта той е ръководил и операцията по отравянето на двойния агент Сергей Скрипал в Лондон през 2018 г. Други участници в секретния екип, описани от изданието поименно, както и с използвани от тях псевдоними, са съпричастни към опита за военен преврат в Черна гора от 2016 г.
Макар задължени от международните конвенции и дипломатическите практики да ограничат присъствието на разкрити свои активни служители в страни от НАТО и ЕС, ръководните фактори в руското военно разузнаване успешно и категорично намират опции за изпращането на свои кадри с опит в държави, граничещи със зоните им на интерес, какъвто е случаят с Владислав Филипов. Въпреки че Босна получи План за действие за членство в НАТО през 2018 г., влизането на страната в Алианса вероятно ще стане факт отдалечен напред във времето, като до настъпването му територията ще е от малкото подходящи за плацдарм на опитните руски разузнавачи със задълбочени познания и контакти на Балканите.