Михаил Саакашвили не е ангел, но модернизира страната си. Путин никога няма да му прости, че показа на света, че и на територията на бившия Съветски съюз може да се изгражда правова държава и да се пази националното достойнство, пише политологът Огнян Минчев във Фейсбук.
Пълният текст на публикацията му:
Михаил Саакашвили е на границата на смъртта в частна клиника в Тбилиси, защото режимът на олигарха Бидзина Иванишвили отказва да го освободи за да напусне страната за лечение в чужбина. Саакашвили е осъден за свои действия като президент на Грузия след завръщането си в страната през есента на 2021 г. Съществуват сериозни подозрения за политически мотивиран съдебен процес в една правосъдна система като грузинската, която е в значителна степен под контрола на управляващия режим. Трудно е да се каже дали Саакашвили трябва да понесе наказателна отговорност за част от своите действия като президент на Грузия между 2003 и 2012 г.
Това, което е сигурно е, че Михаил Саакашвили има решващ, ключов принос за модернизацията на Грузия в първото десетилетие на 21 век. В резултат на неговото управление Грузия се превърна в страна, способна да претендира за европейска и атлантическа интеграция. Посетих Тбилиси за първи път месеци след Розвата революция от 2003 г. Градът изглеждаше като едно злокобно място. "Африканска" нищета, липса на електричество, безлюдни улици...,. По главния булеврад Руставели възрастни женици, облечени потресаващо бедно продаваха за дребни стотинки бонбони, цигари и дъвки... На площада имаше хотел от световна верига. Влизането във фоайето му те изпращаше моментално в един съвършено друг свят - като с машина на времето.
През следващото десетилетие посещавах Тбилиси неколкократно. Под управлението на Саакашвили градът се разделяше с патината на своята сивота и нищета, проблясваха истинските ценности и достойнства на този велик космополитен град на границата между Европа и Азия. Саакашвили уволни цялата пътна полиция - за системна корупция - и създаде грузинския КАТ и полицията от нулата. Обвиняван бе, че злоупотребява с власт, но под неговото ръководство архаичните ориенталско-съветски административни устои на грузинската изостаналост и корупция бяха разтърсени из основи. Всеки ден се създаваше нещо ново.
Към реформисткия патос на управляващото Национално движение (партията на Саакашвили) се присъединяваха почти всички неправителствени организации, професионални гилдии, интелктуални кръгове. Саакашвили реформира до неузнаваемост държавната администрация. Във всеки областен град бе изградена специална сграда на националните административни институции, оказващи услуги на гражданите. Имаше 24 часов срок за регистрация на фирма - без разтакаване с документи. За три часа трябваше да се издаде задграничен паспорт и лична карта. Корупцията се преследваше жестоко. До ден днешен - 10 години след слизането на Саакашвили от власт - Грузия заема съвсем прилично място - около 30-та поред в ежегодната класация на Transparency International за възприятие на корупцията. За сравнение - България е в началото на седмата десетка.
Позициите на Саакашвили се разклатиха след като Путин нахлу с войските си в Грузия през август 2008 година, обвинявайки Тбилиси в "агресия" срещу Южна Осетия. Последната е част от суверенната територия на Грузия. Но въпреки това агресия нямаше. Имаше поредица от ежедневни руски провокации месеци наред, за да бъде провокирано правителството в Тбилиси да реагира и да се отвори пътят на руската инвазия. Така бе блокирана възможността Грузия да кандидатства за членство в НАТО. След изтичането на втория мандат и идването на власт в Тбилиси на политическото движение Грузинска пролет на основния противник на Саакашвили - олигархът Бидзина Иванишвили (направил парите си в Русия през 90-те години), лидерът на грузинската "нежна революция" от 2003 г. и президент на страната Саакашвили напусна Грузия под заплахата да бъде осъден и затворен.
Саакашвили далеч не е ангел. Неговото управление реалистично се свързва с редица силови действия - включително такива, които са може би на ръба на закона. Невероятните по постсъветски мащаби реформи от десетилетието на Саакашвили не бяха осъществени по "пътека от рози". Срещу тях имаше силна и неумолима опозиция. Политическите нрави в Кавказ не предполагат враговете да се "галят с перо". Въпреки всичко, Грузия дължи страшно много на своя трети президент след обявената независимост през 1991 г. - Михаил Саакашвили. Евентуалната смърт на този човек на грузинска земя в резултат от продължителни гладни стачки би била унижение за грузинското национално достойнство и задочна, но ценна победа за основния враг на реформатора Саакашвили в Кремъл. Владимир Путин никога няма да прости на Саакашвили за това, че "Миша" - както неформално го наричаха приятели и врагове - показа на света, че и на територията на бившия Съветски съюз може да се живее нормално, да се изгражда правова държава и да се пази националното достойнство. Какъв арогантен човек наистина е този Михаил Саакашвили, да оспори основните устои на великодържавната империя - корупция, произвол, потисничество...