Огнян Минчев*

След 1991 г. пред Русия имаше възможност за избор между три основни формата на държавна самоидентификация - интегрирана национална държава, демократична федерация или възстановяване на империята. До 2005-2007 г. изборът между тях бе много труден. Русия трудно би могла да се конституира като интегрирана - унитарна държава поради огромната си териториална протяжност и етническа хетерогенност. Тези две препятствия осуетяваха и осъществяването на втория формат - на демократичната федерация. (Демократична - защото авторитарният федерализъм свежда държавата до една от другите две опции: унитарна национална държава или възродена империя.) През 90-те години опасността от разпадане на федерацията бе значителна и един от първите актове на Путин начело на Кремъл бе отмяната на изборите за регионални губернатори. За възстановяване на империята до началото на 21 век не достигаха ресурси - материални и властови.

Със своята реч в Мюнхен от 2007 г. Путин декларира, че колебанията относно възможните пътища на Русия след рухването на Съветския съюз са прекратени. Русия избира пътя за възраждане на империята и тази задача Кремъл ще решава на устойчиво антизападна основа. Така изборът, който Путин направи е както геополитически, така и цивилизационен. Възраждането на имперския проект може да се случи изцяло на основата на пряко нарушаване на основните принципи и правила на международната система, изградена върху националните суверенитети и гарантирана от хегемонията на Запада след края на Студената война. Неизбежният конфликт със Запада можеше да бъде модериран единствено чрез сближаване на отношенията на Русия с Китай. 

Евентуалната криза и рухване на режима на Путин не бива да създават илюзии за завръщане на Русия в международната общност като отговорен и неагресивен партньор. Всеки наследник на днешния режим в Кремъл ще се изправи пред същата дилема, с която започна управлението на Путин в началото на 21 век - избора на модел за държавно устройство. Днес - и в обозримо бъдеще - изборът на вариантите демократична федерация или унитарна национална държава ще бъде многократно по-труден отколкото през 90-те години или в началото на нашия век. Един демократичен политически режим - колкото и малко вероятно да е неговото възникване - ще се сблъска с огромните напрежения и вътрешни конфликти, породени от диктатурата на Путин и нейния разпад. Най-вероятният сценарий за пост-Путинова Русия е метаморфоза на диктатурата при съхраняване външната легитимност на имперския държавнополитически избор. Русия е много далеч от статута на надежден и безопасен съсед и партньор в обозрима бъдеща перспектива. Единствената по-вероятна алтернатива на съхраняването във видоизменен вид на великоимперската диктатура е разпада на държавата. Този вариант е още по-опасен и травматичен отколкото запазването на проимперското диктаторско управление след Путин. Защото разпадът ще породи конфликти и сътресения, чийто отзвук многократно ще надхвърли границите на самата Русия. 

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието на Faktor.bg