проф. Георги Фотев
Термините коалиция, коалиционно правителство и т.н. са широко употребявани в политическите практики. Това не означава всеобща яснота на понятията.
Наименованието сглобка се появи внезапно в публичния политически дискурс у нас и предизвика насмешки, язвителна ирония, подигравки и т.н. Несериозността продължава. А ситуацията е извънредно комплицирана и съдбоносно сериозна.
***
Увеличават се различията между поколенията. Възникват комуникационни разриви между най-младите и по-възрастните. Говорят на различни езици. Няма оправяне без нова социология и прозорлива аналитична политология.
Едно младо, образовано и интелигентно поколение няма проблем с понятието сглобка. Понеже журналистиката и коментаторите, с отделни ярки изключения, са по-скоро старомодни, ситуацията остава объркана.
Нововъведението е общо взето неудачно. Тези, които разбират не успяха да обяснят какво искат да кажат. Или надменност?! В политиката е недопустима.
***
Настоящото правителство НЕ Е и НЕ БИ МОГЛО да бъде политическа КОАЛИЦИЯ. Ключов въпрос. Въпрос над всички въпроси.
Коалицията предполага различни политически интереси и различни политически ценности, които се намират обаче в ПОЗИТИВНА ПОЛЯРИЗАЦИЯ (политически плурализъм – общо благо).
На позитивната поляризация се противопоставя НЕГАТИВНАТА ПОЛЯРИЗАЦИЯ, противоположностите са несъвместими , т.е. крайностите се изключван взаимно (добро-зло, законност-беззаконие и т.н.).
Коалицията предполага компромиси по различните и дори противоположни политически интереси. Разликите в йерархията и редовете на политическите ценности на членовете на коалицията не са непреодолима пречка.
Коалиционните партньори разбират, че е възможно да реализират своите политически интереси в приемливи за тях разумни ограничение. Без да погазват ценностите, от които се ръководят, могат да се договорят за йерархията на политическите ценности и т.н.
Коалициите са неизбежни и са разумно обосновани, когато по обективни причини политическото общество не излъчва еднопартийно мнозинство в парламента, което да състави свое правителство.
Фрагментацията в обществото проблематизира политическото единство. Политическата коалиция се постига с преговори, които понякога са много трудни и продължителни. Има случаи, когато коалиционното споразумение е обаче изначално безнадеждно и то не поради липса на политическа воля от едната или и от двете страни.
***
България се озова в продължителна и задълбочаваща се политическа криза. Избори след избори. Невъзможният изход от криза предвещава катастрофа. Съвременниците знаят за какво става дума.
Не се получава формиране на коалиционно управление. Коментарите на абсурдната политическа ситуация и все по-опасното развитие на нещата са отблъскващо повърхностни и по същество подриват фундаменталните демократични ценности.
***
Защо е невъзможна коалицията между политически партии, които изглеждат съвместими по програмите си?
Защото по една кардинална ос ГЕРБ-СДС и ПП- ДБ се намират в НЕГАТИВНА ПОЛЯРИЗАЦИЯ. Принципно невъзможен компромис.
ПП-ДБ смятат ГЕРБ за олицетворение на порочен ( корупционен) модел на управление, което се отхвърля със същата категоричност от ГЕРБ. Типична негативна политическа поляризация.
Да се направи коалиция в подобен случай би било брутална форма на ПОЛИТИЧЕСКИ ЦИНИЗЪМ и взривяване на фундаментални социални и политически ценности.
Пред дилемата спасително управление без да почива на убийствен цинизъм или катастрофа единственият изход е формата на управление, която се обозначава като сглобка. Екзотично! Когато мисленето е повърхностно и лениво.
***
Сглобка създава впечатлението за технически термин, който отнесен към сферата на политиката навява липсата на нравствена и политическа чувствителност. По-подходящо е да се каже хибрид в позитивния смисъл на понятието. Но по разбираеми причини конотацията е станала по-скоро негативна.
***
Настоящото управление е сглобка в смисъл на достатъчно ясно ОГРАНИЧЕНО поле на съгласие между ПАРТНЬОРИТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО по споделяни финални цели и ценности, но ТЕ са разделени по въпроси, по които СЪГЛАСИЕТО Е НЕВЪЗМОЖНО.
Смята се, че избраната форма е прагматична и ограничена във времето до постигане на целите, които са предварително формулирани и легитимират нейното съществуване и функциониране.