Докладите на Христофор Колумб за неговите пътувания до Карибските острови съдържат сърцераздирателни описания за набезите срещу местното население на „жестоки карибяни“, които ядяли хора и взимали жени в робство. Традиционно тези истории се смятали за митове, но нови изследвания показват, че Колумб е бил прав и е казвал истината.
Използвайки технологията за разпознаване на лица, американски учени, водени от Ан Рос от Университета в Северна Каролина, анализирали черепите на ранните жители на Карибите, разкривайки историята на взаимоотношенията между различните групи от населението в този регион.
Общо са анализирани повече от 100 черепа от периода 800-1542 г.. Като „генетични“ показатели учените използвали около две дузини точки, чрез които да преценят размера на очните гнезда, дължината на носа и други черти на лицето. Анализът разкрил не само три отделни, несвързани групи жители на Карибите, но също така е позволил да възстановят техните пътища на миграция.
Най-изненадващото откритие било, че кръвожадните карибски канибали - имигранти от карибското крайбрежие на Южна Америка - плавали не само до остров Гваделупа, както се смяташе по-рано, но и много по на север – при това много преди испанците да колонизират Ямайка, Испания и Бахамските острови.