Александър Димов
Отново се отвори дебат – трябва ли Трети март да е национален празник на България? Ясен отговор на този важен за обществото въпрос можем да открием в сборника с исторически документи, известен като „Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област“. Той съдържа секретните архиви на руските консулства в България. Издаден е през 1892 г., от опълченеца на Шипка - Димитър Петков, където губи и едната си ръка. Петков е още публицист, политик, сатирик и патриот. Но приносът му с осветяването на тези документи е изключителен за историята и истината. Публикуван е и в "Държавен вестник".
Ето какво се казва още в предговора на Димитър Петков за сборника:
"Тази книга, която поднасяме на читателите, това именно и доказва. Тя не е измислена и съчинена от нас. Тя е сбирка от цял ред документи, измъкнати из секретните архиви на руските консулства, документи, които дохождат да искажат
пъкленните планове
на онази Държава, която се нарича наша освободителка - Русия. Тия документи са добити от бившия руски чиновник, Драгоман при руското консулство в Русе дълги години, а по-после в Букурещкото посолство, г. Якобсон."
"Ний виждаме сегa, че още в първите дни на освобождението ни руските дипломати се загрижили, по кой начин да поставят Княжеството в такова положение, щото в едно скоро време или сам княз Александър, - когото те са поставили пак с определена цел, или сам народа, да поиска присъединението си към руската империя." (Батенберг е инсталиран от Александър II, с ясната цел, след време България да бъде превзета - бел. а.)
"Мотивите на руските дипломати пък са били тия, че, като се съсредоточи властта и управлението в ръцете на княза, те ще могат тогава да му предложат да предаде престола на Царя ."
"Русите, от своя страна, са останали пък недоволни от княз Александра, защото виждали, че той протаква и не скланя да предаде управлението на страната на руския цар." (Българският княз Александър Батенберг, решава да не бъде оръдие на руския империализъм, и започва да отстоява интересите на българския народ – б. а.)
"Както ce вижда от документите, назначението на Соболева е станало с ясно определената цел да ритне консерваторите, да примами
либералите, като по-силна партия и да се принуди княз Александьр
да cе отрече от престола за полза на царя."
"През онова време, 1883 година, още през началото на пролетта се обяви, че денят за коронясванието на царя ще бъде 15 Май. В Петербург като знаяха, че княз Александър ще бъде на коронацията в Москва, приготовлявали се да го накарат, да се отрече от пълномощията си и да възстанови конституцията. На страница 89 читателя ще прочете документа, в който се исказват плановете на руските дипломати по този въпрос; между друго там се говори, че подир възстановлението на конституцията, Стат-Секретаря Гирс мислял „да застави принца, да се отрече от престола“. Едновременно с това вземали се мерки да се подготви населението в тогавашната Източна Румелия към съединението с България, и подир акта за отричението на княза, да се обяви княжеството под върховното управление на царя."
Следва същинската част от документите на окупационния фонд.
В обяснителната записка за устройството и управлението на Балканската област четем:
"Впрочем мощната дума (разбира ce, не на руския цар*) на Beликите европейски държави неочаквано и почти до основи разруши всичките ни сладки мечти и твърдото ни намерение за устройство на Балканската област. Министерството на външните работи уведомява главнокомандващия граф Тотлебен за това, че е решено в Берлин да се свика конгрес на Великите държави за обсъждане на Санстефанския договор и че действащата Дунавска армия трябва
да се превърне във временен окупационен корпус. По повод на това военният министър съобщава на главнокомандващия следното:
предвид прекратяването на военните действия на Балканския полуостров и в Мала Азия, Господарят Император в заповед до армията височайше благоволи да заповяда съкращаване на длъжността главнокоманлващ на действащата армия.
Пълното поражение в Берлин на дипломатическото поприще измени всичките ни предишни замисли по отношение на завзетата
от нас Балканска област." (стр.1-2)
Конгреса в Берлин, и Великите сили, осуетяват плана за бързото присъединяване на новата Балканска област към Руската империя (това представлява България в очите на "освободителите" - Балканска област, б.а.).
"До окончателното изясняване на нашето отношение към завзетите територии в България и Добруджа съществуваше пълна анархия. От една страна, отсъствие на съдебна уредба и правилно организирана администрация, подкупност и корупция на нашите чиновници начело с губернаторите; пълно вмешателство на последните във всички отрасли на управлението, неконтролирана разпродажба на държавната собственост по разпореждане на губернаторите и, накрая, отчуждаване без всякакво право и защита от закона на частното имущество; от друга страна, неумела (т.е. посредством побои) агитация за могъщественото покровителство на Царя Освободител, жестоко отношение на хора от администрацията към населението и безнравствен начин на живот на нашите офицери и чиновници - всичко това повлия на населението, което по това време
предпочиташе турското влаличество пред могъщественото покровителство на Царя
Освободител." (Стр.6-7, това можете да потвърдите и в други руски източници В. Данченко, Е. Утин, В. Верешчагин – б.а.).
"Независимо от това в руския лагер решително никой не можеше да се раздели с мисълта за това, че България ще бъде преобразувана в самостоятелно княжество не под върховното управление Господаря Император; в Управлението на императорския комисар дори се ширело мнението, че императорският комисар по всяка вероятност ще бъде назначен за наместник в България и че действието на Органическия устав ще бъде ограничено до момента
на присъединяване на България към Русия." (стр.7)
"В бюджета на военното министерство да не се отбелязва съставът на дунавската флота, а само морската част, т.е. обучението на нисшите чинове за морска служба. Тъй като учредяването на флота в България се отнася по
същество до изпълнение на нашите предначертани задачи и тя в необходимите случаи ще действа за привеждане в изпълнение на плана за присъединяване на България към Империята, затова е нужно да се отдели началникът на флотата българското военно министерство. Началникът на флотата и подчинените му офицери ще получават допълнителна издръжка от нашето морско министерство чрез нашите консули в България. Всички офицери, включително и началникът, се назначават от нашето морско министерство и от него се уволняват от служба в България. Началникът на флотата (в България следва да му се присвои званието командир на морските части) и морските офицери по отношение на вътрешните работи ще се подчиняват на заповедите на българското военно министерство, а във външните отношения, т.е. по отношение на Империята, те ще се намират на подчинение на морското министерство, откъдето ще получават непосредствени инструкции и заповеди." (Стр.13)
"Възстановяването на разходите по издръжката на окупационния корпус до преминаването на властта в ръцете на образуваното в България правителство е задължение на Княжеството. Трябва да се има предвид, че постигането на нашите цели и предначертания е възможно само тогава, когато нашето влияние в България бъде преобладаващо.
Ето защо населението на Княжеството
освен нравствения дълг за освобождението, също така трябва да има материално задължение, т.е.
българите трябва да cе смятат за наши безсрочни длъжници,
така че кредиторът да има права да поиска
изплащането на дълга по всяко време и всяка разсрочка на плащането трябва да cе смята за благодеяние от страна на кредитора." (Стр.16-17)
"Нашият окупационен корпус остави в България множество боеприпаси и пушки, система "Кринка". За последните военното ведомство определи
заводски цени, т.е. цени, по които нашите правителствени заводи продават в Русия, без да се включват опаковането и превозът. Но и тук има малко недоразумение. Нали ние самите, нашите началници на оръжейните части, продаваха тези пушки като негодни по 50 сантима пушката! По такъв начин излиза, че от евреите купувачи ние вземахме по 50 сантима за пушка, а своите братя по кръв и по религия по 15 рубли за съвсем същата пушка!
Още един пример на нашата „акуратност" при пресмятането.
По заповед на главнокомандващия на действащата армия българското население бе задължено да осигурява продоволствия на нашите войски по реквизиционен ред, за което при вземане на запаси се издаваха реквизиционни квитанции без означаване стойността на доставените предмети; в квитанциите се означаваха само названието и количеството на приетите реквизиции. (Справочните цени бяха определени след примирието.) Реквизиционното доволство на действащата армия бе отнесено за сметка на военната издръжка, възмущението за което бе отправено към турското правителство
Следователно заплащането по реквизиционните квитанции се отнася към задълженията на нашето правителство. Междувременно
по заповед на императорския комисар тези квитанции бяха иззети от българското население иостанаха неизплатени в архива на гражданското управление. Военното министерство изплати само тези квитанции, които бяха предявени непосредствено от частни лица" (стр.20)
"Понякога се случвало секретарят или драгоманът на консулството при преписването на телеграмата да направи грешка и вместо чувства на безгранична преданост да напише верноподаническо чувство, но тези грешки никога не се поправяли и консулът подписвал телеграмата, казвайки винаги: Все едно, рано или късно българите ще бъдат наши поданици" (стр. 26)
"Интелигентните българи по време на самата война са гледали на освобождението от страна на Русия с крайно подозрение. Дори и Санстефанският мирен договор от 19 февруари 1878 г. г. твърде малко е зарадвал интелигентната българска класа; щото турското управление или руското са съвършено еднакви и
ако е съдено на българите да бъдат под иго, те винаги биха предлочели да бъдат под турско иго,
от което рано или късно е възможно да се освободят, но един
път попаднали в числото на руските губернии, макар и не под управление на общо основание, означава завинаги да се откажат от своята националност и от човешките си права" (стр.28)
Писмо на вицедиректора на Азиатския департамент от април 1883 г.:
"Мнението на Николай Карлович се свежда приблизително до същото. След възстановяване на действието на конституцията в България щатс-секретарят смята да застави принца да се отрече от престола, едновременно с това да се подготви населението на Източна Румелия за съединение и след извършване на акта на отричането да се обяви Княжеството под върховното управление на Негово величество." (стр.89)
Писмо на вицедиректора на Азиатския департамент до управляващия руското императорското консулство в Pycчук от 20 май 1883 г.:
"Преди три дни на заседание на комитета господа министрите между другото засегнаха и българския въпрос. Там нищо определено не решаваха, а само под формата на обмяна на мисли и изказаха различни възгледи за направлението на делата в Княжеството. След всички разсъждения стигнаха до следния извод: вътрешното управление на Княжеството може да бъде оставено за известно време в такъв вид, в какъвто беше създадено от нас. Всяко посегателство върху свободата и независимостта на България
не съответства на нашите интереси
Ние сме длъжни да укрепим нашето влияние в страната и да създадем Княжеството на същите тези принципи, както cе създаде Велико Княжество Финландия." (Стр.92) Финландия в този момент е част от Руската империя, б.а.
Конфиденциално писмо на извънредния дипломатически агент в България до русчукския генерален консул от 18 ноември 1883 г.:
"2) Преди всичко на нас ни предстои сключване с княжеското правителство на военна конвенция на трайни начала, т. е. руските офицери на военна служба в България да бъдат длъжни в качеството си на руски поданици да бъдат подчинени на нашите представители в Княжеството. Военният министър в България да се назначава и уволнява с височайши указ. Руските офицери, командировани на служба в България, запазват в Империята всички свои права и преимущества. Макар руските офицери да се назначават на българска служба с княжески указ, но тяхното уволнение или преместване може да последва само по доклад от военния министър." (стр.100, макар руските офицери да са на българска служба, ще се командват от Русия, военния министър също ще се назначава и уволнява от Русия, б.а.)
"Тайният съветник Зиновиев смята, че Добруджа като отстъпена на Румъния по Берлинския трактат не може да бъде присъединена към България, макар че тази провинция беше завоювана със силата на българското оръжие и че изменения в Берлинския трактат може да последват само със съгласието на всички подписали го държави. А в присъединяването към Княжеството на автономната провинция Източна Румелия особени нарушения на постановленията на Берлинския трактат по мнението на г-н Зиновиев не се предвиждат и е възможно да се постигне споразумение на Великите държави за българска уния по дипломатически път без въоръжено стълкновение. В поверително съобщение на Азиатския департамент по въпроса за уволнението на министър-председателя в България генерал-майор Соболев между другото се казва, че отстраняването на принц Батенберг трябва да предшества обединението на Княжеството и че Добруджа трябва да бъде присъединена към България едва след окончателното установяване на наш протекторат." (стр. 101-102, за пореден път, България е спомената като бъдещ руски протекторат – б.а)
Секретно циркулярно предписание на началника на Азииския департамент до управляващия дипломатическата агенция и консулите в България от 5 септември 1886 г., номер 2078:
"Одобрявайки решението на Министерството на външните работи, Господарят Император благоволи лично височайше да повели на назначения генерал-майор барон Каулбарс да обяви на българите "че времето на приказките и празните заявления е вече минало, затова Господарят и Русия очакват факти, в които българите несъмнено ще докажат своята преданост, и само в този случай могат да cе надяват, че Господарят Император ще благоволи да поддържа преуспяването на страната както вътре, така и навън. България преживява сериозна криза, от напълно удачното решение на която зависи нейното бъдеще. Господарят Император cе надява, че в настоящата минута всички българи, оставяйки вътрешните интриги,
открито и дружно ще cе присъединят към Русия
и с пълно и неразделно доверие ще се отнесат към единственото намерение на руския Цар, техен Освободител, имащо предвид само благото на България."
Много интересно предложение, българите да се присъединят към Русия, но той (руския император) имал единствено намерение, имащо предвид благото на България? Как ще я има тази България, след като се присъедини към Русия? А преди да направи своето предложение, наставнически и заплашително с "нагайка в ръка", вместо със скиптър на самодържец констатира "времето на приказките и празните заявления е вече минало, затова Господарят и Русия очакват факти, в които българите несъмнено ще докажат своята преданост"! Тоест, твърде дълго вече се бави присвояването на новата "Руско-дунавска" област (Задунайска губерния)!
Продължавам с цитати от същото секретно циркулярно предписание от 5 септември 1886 г., с малко съкращения на точките от мисията на Каулбарс.
"Секретната мисия на генерал-майор барон Каулбарс се заключава в следното: 2) да се образува ново министерство от лица действително предани нам; 3) да се освободят арестуваните офицери и да им се върнат предишните длъжности (става въпрос за изменниците детронатори на българския княз - Александър Батенберг м.бел.); 5) за въдворяване на спокойствие и необходимия ред в страната новото министерство ще ходатайства пред императорското правителство за попълване на българската армия с наши конни и пехотни полкове и артилерия; 6) да се уволнят в оставка тези от българските офицери, които са се оказали привърженици на княз Александър (точка 5 и 6, представляват русифициране на българската войска и чистка на преданите български офицери, които са верни на своята клетва м. бел.); 7) след изпълнение на посочените инструкции да се свика Велико народно събрание, на което да се предложи на волята на Господаря Император за приемане от Негово величество на титлата Български велик Княз." (стр. 147-148, изпълнение на истинската цел от "освободителната" война, б.а.)
Завършвам цитатите с едно писмо, то трябваше да бъде добавено в по-горните редове, но го оставям за финал.
Писмото на г-н Батарски е със следното съдържание (Секретен архив на русчукското консулство):
"Г-н Кумани в свое частно писмо до директора пише, че ако ние извършим в България държавен преврат и изменим формата на управление, тогава можем да се лишим в бъдеще от възможността за съединяване на Княжеството с Източна Румелия. Но ето в какво се заключава несходството на нашите възгледи. Вие гледате на България като на отделно европейско княжество или провинция, например а la Швейцария, а ние
гледаме на България като на една от руските губернии,
управлявана не на общо основание.
Предстои възможност да се измени формата на управление и да се направи крачка към присъединяването на България към Империята и не трябва да се отлага за утре според пословицата „Кови желязото, докато е горещо."