Светослав Пинтев
Бившият български цар и все още бъдещ премиер Симеон Сакскобургготски е този, който предава прочутата Торинската плащаницата на Светия престол.
Ще започнем историята от края. На 18 октомври 1983 г.
Симеон Български на специална церемония във Ватикана предава лично на папа Йоан Павел II
най-ценното съкровище на Савойската династия
Това е родът, към който царят принадлежи по майчина линия, владетелско семейство, чиито корени могат да се проследят до 980 г. То повече от пет века се гордее с т.нар. Торинска плащаница, за която се вярва, че е
покрила тялото на Христос
и попила кръвта му.
Бъдещият български премиер я предава на Светия отец като изпълнител на завещанието на вуйчо си - последния италиански крал Умберто II, който е брат на майка му царица Йоана. След време Симеон признава: "Трябваше пръв да сложа подписа си и не можех да овладея треперенето на ръката си, тъй като с този акт се слагаше край на близо 530-годишния период, в който Савойската династия бе собственичка на Светия покров". Това обаче е едно от малкото му откровения по този въпрос.
Не е ясно какво точно е мотивирало чичо му за такова завещание и царят никога не е обяснил ясно това. Прави го донякъде неговият братовчед Виктор Емануил, наследник на италианския трон, който, както и българският, отдавна е в историята. В едно интервю той споделя, че баща му, крал Умберто, бил тясно свързан с папата. Заявява също, че дарението имало клауза, в която се казва, че плащаницата
не трябва да напуска Торино
"Това е знак за любов и респект към древната ни столица.
Получих едно много вълнуващо писмо от Йоан Павел II, често си спомням тези дълбоки и човешки думи.
Негово светейшество пишеше, че предаването на реликвата е един върховен жест, който донася окончателното
помирение между Светия престол и Савойския дом
Казваше също: "При нас вие сте у дома си, можете да се върнете, когато пожелаете". Тези думи разкриват, че макар и да се говори колко близки връзки имат папата и крал Умберто, оглавяваните от тях апостолическа власт и династия са били в необявена война, след като папата говори за помирение.
Историческите събития, сред които преминаването на бъдещия Борис Трети към православието, са едно на ръка, но една от ябълките на раздора трябва да е била плащаницата Христова. Тук има и някаква тайна...
Нека сега погледнем далеч назад, към легендата и свидетелствата за плащаницата. Първото писмено сведение за съществуването й може да се открие в
Евангелието на Лука:
"И като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб" (23:53). С векове са водени спорове за автентичността на тази в Торино, като се е изтъквало, че платното не е на 2000 г. Последните научни изследвания обаче я датират в епохата на Христос, че и в по-ранни времена. Касае се за ленен погребален саван, крит според легендата на различни места по време на гоненията срещу ранните християни. През 640 г. галският епископ Арнулф разказва за поклонението си в Ерусалим и че се е помолил пред плащаницата, като описва размерите й, които съответстват на тази в Торино.
Смята се, че през трети век е
пренесена в Константинопол от Света Елена
, майката на император Константин Велики. Според други сведения света Пулхерия, сестра на император Теодосий VI, я дарява на императорския параклис в базиликата на Влахернската Божия майка в столицата на Византия.
Рицарите от четвъртия кръстоносен поход, начело с Балдуин Фландърски, превземат Константинопол през април 1204 г. и си поделят богатата плячка. Спорно е дали свещеният саван е сред нея. Летописецът на похода Робер дьо Клари твърди, че по време на битката
плащаницата е изчезнала
и никой не разбрал какво се е случило с нея.
Друг хронист, граф Риант, разказва, че на епископ Гарние дьо Тренел са поверени всички пленени християнски реликви. Не след дълго той умира, а в списък, който оставя, тя изобщо не фигурира. Учените предполагат, че я е задържал като най-ценната реликва и тайно я е поверил на някой от рицарите за съхранение.
През 1205 г. нашият цар Калоян разбива кръстоносците при Одрин и пленява император Балдуин. Летописците сякаш забравят за плащаницата, имат да описват други неща. Тя се появява отново след повече от век когато рицарят Жофроа дьо Шарни я принася в дар на абатството, което основава до град Троа. Запазено е негово писмо-свидетелство, което гласи:
"Аз, Жофроа дьо Шарни, беден рицар от Лирей, в пълен разсъдък оставям този завет на бъдните поколения като доказателство, че със собствените си ръце пренесох... на Исуса Христа в лето Господне... Това е истинската... и доказателство са чудесата, които се случиха. И нека синът на моя син вземе от гробницата ковчежето и... и да ги даде на... верни и свети люде. И нека всеки да знае, че това... е поело истинската кръв и... на Ис. и да се поклони... 1353 г."
Към абатството се стичат хиляди поклонници. Епископът на Троа обявява, че плащаницата е измама. През 1389 г. поклонничеството се възобновява, въпреки че папа Климент VII издава була, която обявява платното за
pictura seu tabula,
т.е. живопис. Причината за решението му е фалшиво писмо от някакъв художник, който уж признал, че я е изрисувал.
Първосвещеникът обаче скоро издава още три були по въпроса, в които казва, че е получил още информация и намеква, че не изключва саванът действително да е този, който е покрил тялото на Исус. Светият отец заплашва с отлъчване епископ Пиер д'Aрси, ако дръзне да говори, че плащаницата е фалшива.
Графовете от рода Дьо Шарни съхраняват светинята до 1452 г., когато внучката на Жофроа Маргарита дьо Шарни я
продава или я подарява
на Савойския владетел Людовик I и жена му. От този момент тя е собственост на Савойската династия. За повече от пет века, докато Симеон Сакскобургготски не я предава на Ватикана.
Людовик I построява в град Шамбери изящен параклис, специално за плащаницата, но още през 1853 г. сградата пламва и светинята едва не изгаря. Обгорени са обаче само краищата й, образът не е засегнат. През 1578 г. възрастният епископ на Милано Карл Бароменю тръгва пеша към Шамбери, за да й се поклони. За да го улеснят, изпращат няколко конници с плащаницата, да го пресрещнат. Срещнали се в Торино, в катедралата "Св. Йоан Кръстител", където реликвата остава завинаги. Може би по Божията воля...
Снимка на савана предизвиква огромна сензация
Тя е направена на 25 май 1898 г. от адвоката, любител фотограф Секундо Пиа. Той е изумен, когато при проявяването забелязва отчетлив образ в негатив, направен векове преди откриването на фотографията. Снимка на Спасителя ли е това? Няколко са сериозните основания да се смята, че плащаницата е автентична.
Римските монети, положени върху двете очи, чието изображение е запазено, са известни като "Лептата на Пилат". Те са сечени между 29 и 33 година сл.Хр. и са изключително редки. Върху тях е трябвало да пише TIBERIOV KAICAROC (Император Тиберий). Вместо това в древността е изсечено грешното CAICAROC. Монети с тази грешка не са били известни дори на нумизматите по времето, когато е направена снимката на Секундо Пиа. По-късно в колекции от целия свят се появяват само пет такива монети. Евентуалният фалшификатор просто не е имало откъде да ги вземе. Изследователят Алън Адлер обяви, че е открил следи от изцеден (англ. "exuding течен кръвен материал отдясно на плащаницата.