Синът на граф Игнатиев - сочен като един от основните виновници за обесването на Левски е получавал 2500 лева пенсия от Царство България. За това свидетелстват документи, които Faktor.bg получи от изследователя Никола Григоров.
След болшевишката Октомврийска революция много белогвардейци, участници в Руско-турската освободителна война бягат от комунистите и намират прием в Царство България. Сред тях се оказва и ген. Н. П. Игнатиев, син на българомразеца граф Игнатиев.
С Указ на цар Борис от 1924 година и с решение на Народното събрание на руските ветерани в България е отпусната месечна помощ. Правителството на Андрей Ляпчев първоначално им е изплащало по 1000 лева, а по-късно увеличава сумите на 2000 и 2500 лв. Военният министър ген. Бакърджиев пък нарежда да им се отпуска безплатно облекло и да имат право на лечение в държавни, окръжни и общински болници, както и в санаториуми и почивни домове. Министърът на железниците Рашко Маджаров им дава право да пътуват безплатно до лечебни заведения и почивни домове(виж документите в края на текста, б.р.).
През 1927 година Съюзът на руските ветерани у нас издава специален сборник „Спомени на руските ветерани за Овбодотилентата война – 1877-1878”. В него подробно са описани всички белогвардейци, които заради участието си в Освободителната война получават от държавата помощи. На стр. 128 е посочено, че с Указ на царя и Решение на Народното сълрание наравно с ветерани ежемесечна парична помощ се отпуска и на Николай Николаевич Игнатиев (1872 – 1962) - по-малкият син на графа. Той не е участник във войната за освобождението на България, защото тогава е бил едва на 5 годинки, но Царство България му оказва тази
почит заради "делото" на баща му
Младият Игнатиев като генерал от щаба и свитата на император Николай II се заселва в България след Октомврийската революция и умира в София едва през 1964 година, тоест по времето на комунизма.
Историята еднозначно сочи, че бащата граф Игнатиев е една от най-злокобните фигури в младата българска история. Именно благодарение на руския консул в Цариград граф Игнатиев и неговата настоятелност османските власти изпращат на заточение българските владици. Той е и главният организатор за обявяването на схизмата против Българската църква от Руската и Вселенската патриаршии.
След заточението на българските владици на 21 януари 1872 г. в Измир, протестно шествие от над 3000 българи, живеещи в Цариград, предвождани от П. Р. Славейков и Икономов се отправя към Високата порта с молба да бъдат върнати. Посреща ги Великият везир Махмуд Недим, който се запознава с исканията им и се разпорежда веднага българските владици да бъдат върнати от заточение.
След спешна среща със Султана граф Игнатиев успява да издейства отстраняване на везира от поста му. Ето какво пише историкът Симеон Радев пише: „Махмуд Недим паша веднага даде ултиматум на Патриаршията да признае българската църква и вследствие нейния отказ изпрати заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана. Не се мина месец, и Махмуд Недим паша падна, свален лично от граф Игнатиева. Отмъщението дойде късно: българската църква съществуваше и да се върне назад историята бе невъзможно. За това граф Игнатиев и не помисли.”
През последната година станаха факт и нови документи, които недвусмислено разкриват руския дипломат като един от
главните виновници за обесването на Васил Левски
В Османската империя граф Игнатиев се радва на огромно влияние. Неслучайно там той е наричан „вицеимератор”, с който често се съобразява и самият султан. Отстраняването на великия везир Махмуд Недим паша е само поредното доказателство за неговото огромно влияние, изтъква историкът Янко Гочев.
По тази причина османските власти приемат и неговите препоръки за състава на комисията, която трябва да води следствието срещу Левски. Българските представители, осъдили Апостола са били изцяло зависими от графа и директно са изпълнявали заръките му. Целта е ясна – обезглавяване на българското революционно движение и опит то да бъде подчинено на имперските цели на Русия. Още повече, че освен вижданията си за извоюване на национална независимост със собствени сили и средства, освен антируските си възгледи, Васил Левски
изповядва и идеите за „чиста и свята република”,
която руският царизъм не може да понесе.
Изключително важен документ за антибългарската роля на граф Игнатиев е докладът му до княз Горчаков, собственоръчно подписан от него. Оригиналът беше открит преди година в архива на Патриарх Кирил, съхраняван в ЦДА. В него Игнатиев докладва самодоволно на княз Горчаков (държавен канцлер и министър на външните работи на Руската империя), че относно „процесът” османските власти са „последвали нашите съвети”, а „Софийското съзаклятие е получило задоволително решение“.
По ирония на съдбата на името на българомразеца граф Игнатиев и до днес в България е пълно със селища, училища, улици, читалища, които носят неговото име. Заради криворазбрано русофилство и фалшифицирана и манипулирана история синът му, който няма нищо общо с Освобождението се оказва храненик на царството и народа. За съпоставка по същото време бащата на Гоце Делчев – Никола получава едва 100 лв. народна пенсия. Пенсията на Венета Ботева, която умира през 1919 година е само 60 лв., докато вдовицата на княз Александър Батенберг, която нямала хабер от българската свобода, получава пожизнена пенсия от 40 000 франка годишно.
