Преди три месеца народният представител от ПП-ДБ Мартин Димитров и евродепутатът Радан Кънев обявиха, че при служебното правителство на Димитър Главчев Агенция "Митници" е сключила договор за рентгеново оборудване за защита на външните граници за 100 млн. евро (от които 63 млн. евро безвъзмездно европейско финансиране), но не чрез публична и прозрачна обществена поръчка, а с пряко договаряне, без конкуренция и в условията на секретност. Избраният изпълнител е мексиканска телекомуникационна компания, който според двамата няма опит в тази област. Тогава от Агенция "Митници" обявиха, че всичко е наред, България няма да загуби европейскои пари, а засекретяването било заради изискванията за сигурност в условията на митническо разузнаване. Доставката на новото оборудване е предвидена до 30 юни 2025 г., като митниците ще бъдат оборудвани с 31 нови сканиращи машини, предназначени за 18 митнически пункта, се казва в две последователни позиции на агенцията от август и от септември.
Темата заглъхна покрай изборите, докато преди дни беше повдигната от бившата шефка на Агенция "Митници" Петя Банкова в показанията й по разследването срещу нея за организирана престъпна група за контрабанда, търговия с влияние и пране на пари. Банкова целенасочено (а най-вероятно и подсказано от прокуратурата) атакува бившият финансов министър Асен Василев. Показанията й "изтекоха" в жълти сайтове, където често изтичат такива протоколи.
Петя Банкова заявява пред разследващите органи, че Василев се опитвал да заобиколи Закона за обществените поръчки (ЗОП) чрез пряко договаряне за покупка на скенери за митниците. Веднага след това, самият Василев остро реагира и обяви, че по негово време поръчката е била обявена по реда на ЗОП публично и прозрачно през август 2023 г., но Върховният административен съд (ВАС) я спрял и през януари т.г. процедурата е прекратена. А през юни 2024 г. служебният кабинет (с нов финансов министър и нов директор на Агенция "Митници") пуснал нова поръчка, този път засекретена, и подписал договор за доставка на оборудване при неясни условия.
В задочния диалог се намеси и ВАС. Ден по-късно в прессъобщение съдът обяви, че не е прекратявал обществената поръчка, защото няма и такива правомощия, а само потвърдил решение на КЗК, с което поръчката е прекратена. Това опира до друг въпрос: ВАС и КЗК са пробити институции, които от години при обществените поръчки взаимно се покриват - единият взел решение, другият го легитимира.
По интересен е въпросът за мотивите, с които са обосновани решенията и на двете институции.
И КЗК в своето решение от 31 октомври 2023 г., и в тричленния състав на ВАС, с председател и докладчик Диана Гърбатова и членове Владимир Първанова и Цветанка Паунова, приемат, че поръчката, обявена по времето на Василев, била с прекомерно засилени изисквания за сигурност, насочено включително и към производителите на оборудването и техните собственици (заради ЕС регламентите те трябва да са базирани в съюза или да отговарят на изключително стриктни условия за работа с данни), което поставяло участниците в неравностойно положение. Това е основният аргумент, с което се отменя като незаконосъобразно решението за откриване на процедурата.
Точно затова е изключително любопитно как следващото ръководство на митниците и финансовото министерство са засекретили поръчката за скенерите при повторното ѝ пускане: до степен да не се знае нито кой ги произвежда, нито кой ги доставя, нито на каква цена. Това, според позициите на Министерството на финансите се налагало заради изискванията за сигурност към оборудването за митнически контрол, с което ще се извършват "разузнавателни дейности". Попадайки под тази категория, изведнъж правилата на ЗОП отпадат. "Сключването на договора е осъществено при спазване на всички законови норми и включва работа с класифицирана информация, което предполага вземане на изискуемите мерки за защитата на тази информация. Изпълнител е дружество със значително и дългогодишно присъствие на българския пазар.", се казва в прессъобщението на МФ от 9 август.