Илиана Славова
Само за седмица 10-процентната преднина на Васил Терзиев от първия тур в София се стопи до 1.3% на балотажа. Нищожна или не, преднината означава кметски пост. От друга страна ще е твърде пресилено да се нарече победа. Не на такъв резултат разчиташе Терзиев, нито партиите зад него, след четиримесечна кампания и заявки за голяма победа, която занапред да прерасне в триумф на национално ниво. Оказа се, че гласовете за него, подадени от ПП/ДБ, са 119 121 (толкова го подкрепиха на първия тур), а на парламентарните избори през април същите партии получиха 192 343 гласа – т.е.
пропилял е над 73 хиляди гласа
Никакъв национален триумф не предвещава подобно представяне. И дори заклинанието „София не може да има за кмет комунистка“ не помогна особено. Конкурентката му Ваня Григорова удвои подкрепата си между двата тура. Вотът за нея нарасна от 80 875 гласа на първия тур до 170 258 на втория – тя получи близо 90 хиляди гласа повече.
За Терзиев на първия тур са подадени общо 119 121 гласа, на втория – 175 044, т. е. притокът от нови гласове за него е към 56 хиляди. Разбира се, всичко това е при уговорката за избирателна активност от 34,64% и
ниска легитимност на избора
При всички случаи обаче подобно разминаване между заявки и реалност предполага партиите, издигнали номиналния победител, да направят изводи и съобразно с тях да променят поведението си. През изборната нощ ръководствата замълчаха, но пък реториката на активистите им в социалните мрежи стана още по-агресивна. С разнопосочни обвинения и оправдания, и практически нулева самокритичност. Малкото аналитични гласове засега потъват в общия агресивен тон.
Масовото оправдание е, че „София вече не е синя“ (софиянци се изселили в чужбина, а на тяхно място дошли несофиянци). Никак не е уместно на фона на изгубените от Терзиев 73 хиляди гласа. Още повече, че при кандидат, свързан с ДС, няма как да се измери делът на сините избиратели – колкото да им се искаше на партийните ръководства да внушат, че „ДС няма нищо общо“, никой освен безкритичните твърди привърженици не повярва в това. Извън спецификата на самия Терзиев, ПП/ДБ не се и опитват да представляват сините избиратели, чиято политическа идентичност се определя от десните идеи, евроатлантизма и антикомунизма. Дясното се разми още при коалирането на ДСБ с „Да, България“ и тотално се обезличи във формата с ПП.
Евроатлантизмът беше поруган със заставането под юмрука на Радев
Шестването рамо до рамо с „Възраждане“ на протестите, легитимирането на Отровното трио, което покани и путиновите „Нощни вълци“ на трибуната си, коалицията с БСП - всичко това задълбочи процеса. Яростната защита на дерогацията за руския петрол постави под въпрос доколко е искрен завоят към евроатлантизъм, деклариран с формирането на сегашното правителство. С всичко това коалицията ПП/ДБ възпроизвежда недоверието у сините избиратели. Колкото до антикомунизма, той беше екзекутиран с издигането на наследник на ДС в столицата.
Вярно е, че в София придобиха право на глас много избиратели, които идват от други места, но е вярно също, че в идеен план не остана нищо, заради което сините софиянци да се идентифицират с ПП/ДБ. Както отбеляза проф. Огнян Минчев, на тези избори десните избиратели не участваха пълноценно, защото в София се бореха две левици – старата левица и формиращата се европейска левица в лицето на ПП/ДБ.
Добре ще е хората в ПП и ДБ да осмислят всичко това, вместо да наричат софиянци „селяци“, „безмозъчни“, „дебили“ или „цървули“.
В много отношения посланията в самата кампания отблъскваха, вместо да привличат подкрепа – в тях прозираше твърде много високомерие и дори арогантност. Те изначално бяха прицелени в пакетиране на ПП/ДБ с избирателите на старата левица, която без друго беше обмисляла на предишни избори да издигне Васил Терзиев като свой кандидат. И когато стана ясно, че ПП/ДБ все пак трябва да разчитат на сини гласове, те се оказаха безвъзвратно изгубени.
Дори между двата тура не беше намерен адекватен тон в кампанията. Единственият опит за позитивно послание се оказа несъстоятелен. Апелът „по-добре европейски технократ – та дори и потомък на ДС, отколкото примитивна ретро комунистка/путинистка“ е дълбоко лъжовен. Защото най-голямата щета за десницата и за политическата система като цяло е подмяната – без значение дали нейното лице е Васил Терзиев или друга персона. Ако Григорова олицетворява старите конвенционални сражения с видим и разпознаваем противник,
Терзиев е въплъщение на хибридната война,
която подменя, манипулира и дезориентира – атакува самата същност, идентичността на общностите. Това е щета, която надхвърля конкретните избори, тя засяга самата способност да се прави избор.
Що се отнася до негативните послания, с тях коалицията ПП/ДСБ навреди предимно на себе си. Яростните обвинения срещу „Синя София“ и ГЕРБ направиха много трудна подкрепата за Терзиев от страна на техните избиратели на балотажа. Въпреки това между 60% и 70% от гласоподавателите на „Синя София“ отидоха до урните и 66% от тях дадоха гласа си него. За Григорова гласуваха 25%, а 9% - с „Не подкрепям никого“. От избирателите на ГЕРБ/СДС, които участваха в балотажа, 38% подкрепиха Терзиев, 46% - Григорова, 16% нито един от двамата. Разбираемо е, че при пороите от обиди от страна на активистите на ПП/ДБ нямаше как да не последва (повече или по-малко) наказателен вот от електората на „Синя София“ и на ГЕРБ/СДС.
Същевременно подкрепата от избиратели на тези две формации е жест на морално усилие и великодушие, който не беше оценен по достойнство. В социалните мрежи не секват претенциите от ПП и ДБ, че е трябвало всички гласоподаватели на „Синя София“ и ГЕРБ/СДС да подкрепят техния кандидат. Странно е при положение, че дори коалицията зад Терзиев не постигна пълна подкрепа от електората си. Не е и възможно, освен в условия на тоталитаризъм. Самият Терзиев не скри недоволството си от това, че немалка част от избирателите на ГЕРБ подкрепиха съперничката му, макар че „все пак“ благодари на тези, които са гласували за него. Подобни реакции са симптоматични, че към момента в обединението ПП/ДБ липсва желание да бъдат осмислени причинно-следствените връзки в отминалата кампания.
Коалицията допусна и друга грешка, която е не само комуникационна, но и поставя още един въпрос по отношение на нейната идентичност. Срещу Ваня Григорова бяха отправени изключително груби нападки на етническа основа, несъвместими с образа либерална формация. Т. е. в момента тази формация не може да претендира да е дясна, но не успява да защити и образа си на ляво-либерална. Оказва се, че засега просто се позиционира конюнктурно.
Самият избор на кандидатура беше конюнктурен, а не принципен. Не беше избрана личност, която да изразява профила на избирателите, а кандидат, който би се харесал и на електората на БСП, за да вземе надмощие над ГЕРБ. Терзиев без друго е разглеждан от социалистите на предходни избори като възможна тяхна кандидатура. В стремежа си да сумират електорати партийните ръководства не просто неглижираха своите избиратели (поне що се отнася до тези на ДБ), но им наложиха кандидат, който е отрицание на тяхната идентичност. Вероятно са разчитали, че ще понесат и тази агония след поредицата от тежки компромиси, към които ги принудиха. Успяха да подтиснат съпротивата им, когато ги убедиха да преизберат Радев и да влязат в коалиция с БСП, смятали са, че ще преглътнат и Терзиев - на принципа на сварената жаба. Издигането му обаче предизвика тежко разделение между послушните партийци и симпатизантите със синьо самосъзнание. Явно то беше катализирано също от факта, че Терзиев е предпочетен и в качеството му на спонсор на коалицията. Това поредно насилие над собствените избиратели може най-после да доведе до бунт срещу пълзящата подмяна или да се окаже, че тя вече е необратима.
Оттук нататък следват няколко въпроса. С кои политически сили ще работи Васил Терзиев в СОС - коалиция с БСП ли следва или възпроизвеждане на „сглобката“? Къде ще се позиционират ПП и ДБ в политическия спектър? Отново ли ще се примирят членовете и симпатизантите с подмяната или ще въстанат? Ще последват ли оставки в ръководствата? Доколко ще бъдат осмислени процесите, довели до днешните резултати? Ще се намери ли здравословна доза смирение, за да бъдат признати и поправени грешките – доколкото е възможно. Никак не е сигурно, но определено е време е за помъдряване.