„В Казахстан „хиляди организации с нестопанска цел, ръководени от Фондация Сорос-Казахстан (SFK), подготвят соросоиди„. Знаете ли какво прави тя например в Алма-Ата, където „цветната революция“ прерасна в истински въоръжени сблъсъци със служители на реда и войската? От 2014 г. Фондация FSK насърчава „възникването и развитието на публични пространства, където да има свобода на изразяване и могат колективно да се решават местни проблеми“, която да се координира и финансира от специално създадени за тези цели групи от активисти“, пише пропагандното издание agitprop.
Може ли наистина Сорос да има пръст в "цветните революции" или руската пропаганда се опитва да клонира измислени разкази за "соросоидите", за да защити своите геостратегически амбиции?
И този път Сорос се оказа необичайния заподозрян за драматичните събития в Казахстан. Но това не е чудно, защото отровните хорър истории за „соросоиди”, „толеристи”, „майдански хипстъри”, които дойдоха на власт или се опитват да я превземат, винаги са били част от хибридните атаки на Русия, организирани от пропагандистите на Кремъл. Кампанията срещу тях по правило се появява в информационното пространство в отговор на всяка проактивна позиция на гражданите. За рупорити на властта в Москва всякакви демократични процеси се превръщат в претекст за етикетиране и дискредитиране, преследване на неудобни лидери на общественото мнение и активисти, посочва сайтът StopFake.
Събитията от последните седмици в Казахстан са конкретен пример как Кремъл клонира измисления разказа за „Сорос и соросоидите“ в различни страни, към които Русия демонстрира особено отношение и към които не крие своите амбиции за влияние и отчасти – за постигане на доминация, каквито са държавите от бившия СССР – Украйна, Беларус, Армения, а напоследък и към Казахстан.
Според руската пропагандна логика хората, които се застъпват за демократични реформи, които организират „цветни революции“, задължително трябва да бъдат свързани със структурите на американския филантроп Джордж Сорос. Те лансират идеята, че цел на соросовския "Интернационал" пренаписване на историята и разпространение на русофобията по цял свят.
Нещо повече, описвайки последните събития в Казахстан, пропагандната машина избухна в десетки материали, в които се твърди, че активисти са действали като подбудители и провокатори на бунтове, сочейки като виновни за тях неудобните опозиционни структури, уж контролирани от Сорос.
Вездесъщите „сороси”, убеждават от пропагандатори, не просто организират „цветни революции”, а се стремят към власт и в Казахстан, и в Беларус, и по-рано в Армения. Например Никол Пашинян, арменският лидер, който дойде на власт след кадифената революция, според agitprop, също принадлежи към „соросите“.
Молдова от своя страна също уж заради „соросите“ се е превърна в „пленена държава“. А самата президентка на републиката е ярък „представител на Сорос“ в Молдова, който се стреми да предаде страната „под контрола на румънските националисти“.
„Обществото е разкъсано. Бяхме на крачка от загубата на националната държавност. Не без помощта на Сорос и соросоидите вътре, които се заеха с издаването на нови учебници по история на Беларус... Трябва да предотвратим новите предизвикателства и заплахи в сферата на националната памет. Задачата е да се предотврати развитието на идеи, които могат да подкопаят страната в бъдеще“, казва Лукашенко, цитиран от Belarus Today.
В Украйна образът на „Сорос“ беше използван от прокремълската пропаганда за създаване на наратив за „външния контрол“. Кремъл използва този информационен шум, за да създаде необходимия фон за по-нататъшна окупация и военна намеса в страната. Унищожаването на суверенитета на Украйна – не на последно място поради обвързването на политическия естаблишмънт със Сорос и Държавния департамент – е манипулативна тактика за изместване на акцентите от години, в която Москва демонстрира своята агресивна политика към Киев, приписвайки на Украйна ролята на агресор и враг на Русия.
Разказът за „соросите” в различните страни играе и друга важна пропагандна роля – създаването на универсален враг, който кореспондира с нарицателните чуждестранни агенти и власовци“. Този измислен враг, чиито очертания е трудно дори да си представим, неизменно съществува в пропагандната риторика на Кремъл.
В същото време за руската публика е по-разбираемо, че етикетът „чуждестранни агенти и власовци“ е клише, което препраща привържениците на историческия реваншизъм към историята на генерал Андрей Власов, който командва антисъветската Руска освободителна армия по време на Втората световна война.
В универсалната формула за „врага“ и клонирания разказа за „соросоидтите“ в различни страни се крие факта, че пропагандната машина на Кремъл лесно се адаптира не само в различните държави, но и към различни политически планове – както към вътрешния дневен ред, така и към външния. В Молдова „Сорос” често се свързват с „румънския национализъм“, в Беларус се поставят в контекста на предполагаем исторически реваншизъм от страна на Полша и Литва и т.н. По същия начин формулата за „външно управление” се използва за дискредитиране на съвместни регионални и международни инициативи, като например Кримската платформа и Асоциативното трио на Украйна, Молдова и Грузия.
С помощта на такива манипулативни внушения и техники на дезинформация рупорите на Кремъл преследват една единствена цел – да елиминират възможността за обективна преценка на събитията в тези страни, която според тях ще бъде дълбоко погрешна, ако не е пречупена през призмата на единствената правилна реалност, каквато е „Руският свят“.