Всяка неуспешна кампания на националния отбор поражда неизменно въпроса “Къде сбъркахме?”. Когато каруцата се обърне, пътищата наистина са много, а за отсъствието на България от големите форуми се дават десетки причини и обяснения. Някои от тях са очевидни, други - може би странни и дори абсурдни. Но без съмнение една от явните разлики между нашия тим и тези, които се намират в “средната класа” на Европа като Унгария например (за великите сили и фаворитите изобщо не говорим), можем да открием в наличието на футболисти, които играят в най-добрите първенства на планетата. Така например маджарите ни победиха с 3:1 с четирима титуляри, които си изкарват хляба в Бундеслигата (Петер Гулаши и Вили Орбан в РБ Лайпциг,а Салай във Фрайбург и Адам Салай в Майнц 05). В състава на Георги Дерменджиев нямаше нито един футболист от Топ 5 лигите на континента.
Всъщност, понастоящем имаме само един играч, който се подвизава в шампионат от континенталния елит. Андрей Гълъбинов стартира силно сезона за дебютанта в Серия А Специя, като вкара три гола в първите два мача. И въпреки че за всеки мач на своя тим в “калчото” той е сред фаворитите на бет365 за голмайстор по всяко време на срещата, таранът изненадващо остана извън полезрението на селекционера. Така или иначе срещу Унгария Гълъбинов нямаше как да играе и заради контузия. Но една птичка пролет не прави, а и нападателят е изграден като футболист в Италия. А играчите, които израстват в България, в последните години нямат никакъв шанс да се наложат в първенство от Топ 5 на Европа.
Неуспехът на Кирил Десподов е красноречив
Футболист №1 на България за 2018 г. беше продаден на Каляри с много надежди и обещания. Кирил Десподов обаче записа само 4 участия в Серия А след трансфера, и то все като резерва. За да трупа игрови опит, националът отиде под наем в Щурм Грац, където се представи на добро ниво и вкара 8 гола за един сезон в австрийското първенство. Но след завръщането на остров Сардиния стана ясно, че Десподов не е готов да бъде главен герой в “калчото”. Така се стигна до преотстъпването му в Лудогорец, което толкова възпламени привържениците на бившия му тим ЦСКА София.
Но не новият отбор на нападателя е толкова важен, а това, че дори и с титлата най-добър футболист на страната той е далеч от нивото на водещите първенства. И това се отнася не само за него. В Бундеслигата нямаме наш представител от години (за последно Неделев направи неуспешен опит да се наложи в Майнц 05), а именно в Германия се подвизаваше най-голямата българска чуждестранна футболна колония преди двадесетина години например. Във Висшата лига на Англия също няма родно присъствие след края на кариерите на Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. За испанското и френското първенство пък изобщо е излишно да говорим.
Изводът е ясен - докато България не започне да създава футболисти, които имат нивото да играят във водещите първенства на Европа, нямаме основания да очакваме и сериозни успехи от националния отбор. А на този етап не се и очертава скоро да имаме осезаемо присъствие в лигите от Топ 5 на континента.