Гръцката дипломация има изключително добри постижения да използва най-авторитетни международни организации за решаването на проблемите на двустранните отношения. Такъв е и случаят, когато говорим за отношенията на Атина със Скопие.
Това заяви в пред БГНЕС Стефан Стоянов, бивш посланик на България в Гърция в периода 2002-2006 г. и депутат в VII ВНС (1990-1991 г.).
„По важните въпроси трябва да има ясна външнополитическа стратегия, трябва да има план за способите и методите за постигането на конкретни тактически резултати. Трябва добре да познаваме другата страна, да използваме различни средства за опознаване, които са от компетенцията на разузнавателните служби и дипломацията. Трябва да набелязваме потенциални партньори, с които ние можем да си сътрудничим по тези въпроси, както е в случая с отношенията ни с РС Македония. Също така трябва да знаем и кои са партньорите на другата страна и какви проблеми и предимства има всеки един от тях. Ако нямаме всичко това, трябва да сме изключително внимателни и да не взимаме отношение по всички текущи събития. Това е често използван прийом в дипломацията – някои факти да не се коментират.“ - каза посланик Стоянов.
Той сравни политиката на Гърция и България по отношение на РС Македония.
Според него сравнението не е в наша полза. Посланик Стоянов даде и следния пример, за да онагледи своята позиция: „Още от първия момент, когато имаше проблем между Гърция и тогавашната Република Македония, гръцката държава привлече един много важен партньор – ООН. Генералният секретар на ООН изпрати свой специален пратеник – първо беше Сайръс Ванс, а след това Матю Нимиц – за урегулиране на отношенията. Т. е. Атина успя да въвлече трета страна, в случая такава представителна организация като ООН, която призна, че съществува проблем. В редица случаи това, което ние наричаме проблем между нас и РС Македония, остава само наше твърдение. Нито нашите международни партньори, нито някоя друга трета страна приема, че има проблем.“
Дипломатът обърна внимание и на факта, че не винаги двустранните отношения са само между нас и в случая РС Македония. „Не живеем изолирано от останалия свят. Има редица други международни партньори, които имат едни или други интереси. И когато искаме да решим едни или друг двустранен проблем с РС Македония, ние трябва да се съобразяваме с това.“ - отбеляза той.
„Показателен е следният пример за погрешен тактически ход. През септември 2020 г. българското правителство представи пред Съвета на Европейския съюз официален Меморандум за отношенията между България и РС Македония. В този меморандум се обясняваше подробно, как българският език има 6 регионални писмени норми и „официалният език, използван в днешна Република Северна Македония, може да се разглежда само като писмена регионална норма на българския език.“ - поясни Стефан Стоянов.
В текста се споменава и за процес, основан на диалект.
"Горното, от научна гледна точка, е формулирано по най-добрия начин. Но тук става дума не за наука, става дума за политика. Не са отчетени някои фактори. Например, по това време ръководител на отдела за Европа и Евразия в Държавния департамент на САЩ е посланик Филип Рикър. Посланик Рикър е помощник държавен секретар (т.е. заместник-министър на външните работи). Под негово ръководство в отдела за Европа и Евразия работят близо 12 000 души. Там се формира политиката на САЩ за този регион. Биографията на посланик Рикър е публикувана на сайта на Държавния департамент. Там пише, че посланик Рикър владее немски, италиански и … македонски език. Няколко седмици след представянето на Меморандума на България в ЕС се случи следното: Държавният департамент на САЩ изпрати писмо за подкрепа на правителството на РС Македония.“ - отбеляза дипломатът.
Той е категоричен, че България трябва да търси партньори при решаването на двустранните проблеми така, както правят и Гърция, и Турция: „Понякога партньор може да се окаже съвсем далечна държава. Това още веднъж показва, че няма изолирани двустранни отношения. В България трябва да отделяме повече внимание на това.“
Той смята, че България няма „солидна стратегия“ по отношение на РС Македония, и това се вижда най-вече при противоречивите изказвания на отделните политици, включително на народни представители и министри.
Според него сравнението с гръцката политика не може да се направи и поради това, че 51% от територията на географската област Македония се намират в Гърция, докато в България се намират само 10%.
„Това е една от съществените разлики между нас и Гърция. Не можем да сравняваме и българските с гръцките инвестиции в РС Македония. Атина има значителни инвестиции в много важни сектори на икономиката на РС Македония“, отбеляза посланик Стоянов.
Той акцентира върху успехите на Гърция да използва международните институции за реализацията на своята политика: „Гръцката дипломация има изключително добри постижения да използва най-авторитетни международни институции за решаването на проблеми на двустранни отношения. Например, когато бях в Гърция не съм чул нищо официално за затварянето на нашите ядрени реактори в АЕЦ „Козлодуй“, но имам информация, че част от натиска, който ни е оказван от други държави и институции на ЕС е резултат от пряко въздействие от страна на Гърция.“
Стоянов смята, че острата гръцка реакция след полагането на клетвата на президента на РС Македония Гордана Силяновска-Давкова е била най-вероятно съгласувана и с други партньори и съюзници. „Гърция най-вероятно ще изтъргува това, което прави с други партньори и съюзници. Ние дали имаме този усет и дали ще изтъргуваме част от това, което правим с нашите партньори, или за пореден път ще се потопим в това да съдействаме на Гърция да реализира собствената си политика.“ - подчерта дипломатът.
„Най-важен е резултатът. Какво точно искаме да постигнем? Постигането на определени цели е по-важно от емоционалните декларации, предназначени за вътрешна употреба.“ - категоричен е посланик Стефан Стоянов. /БГНЕС