Тагарев и предшественици: Армията не е за тесногръди партийни интереси

Във фокуса на вниманието на 7-те министри на отбраната са били актуални проблеми, свързани с въоръжените сили на страната и сигурността на държавата

снимки: пресцентър на МО

снимки: пресцентър на МО

Военният министър Тодор Тагарев събра шестима от предшествениците си на поста, за да призоват заедно да няма преследване на тесногръди партийни интереси, когато става дума за армията.

Заедно с Ангел Найденов, Аню Ангелов, Бойко Ноев, Велизар Шаламанов, Драгомир Заков и Николай Свинаров се обединиха около убеждението, че "модернизацията на Въоръжените сили, ускореното постигане на адекватни отбранителни способности и повишаването на стандарта на живот на хората в армията не трябва да бъдат обект или тема на политическо противопоставяне". 

"Подобни действия подкопават националната сигурност и биха задълбочили още повече разделенията в българското общество във вреда на интересите на сигурността на България"", смятат бившите военни министри и добавят: "Уроците на историята ни учат, че защитата на националните интереси винаги е сплотявала българското общество".

На срещата не са били други двама военни министри, които са от обкръжението на президента Радев - Димитър Стоянов и Стефан Янев. А причините - може да предполагаме.

По време на срещата на 7 от лицата, ръководили Министерство на отбраната, са били обменени "мнения и оценки по актуални въпроси на отбранителната политика на България в светлината на променената геополитическа обстановка, включително военната агресия на Русия срещу Украйна, кризата в Близкия Изток и нестабилността в Западните Балкани", съобщиха от МО.

Всички присъстващи се обединили около становището, че "безпрецедентните заплахи за сигурността на демократичния свят и неговите съюзи ЕС и НАТО, към които принадлежи и България, налагат ускорено повишаване и усъвършенстване на отбранителните способности". Те били единни в мнението, че трябва да се работи още, за да осъзнае българското общество тази належаща потребност. Споделени са били оценки, "че темповете на нарастване на отбранителните способности на България изостават от динамиката на средата на сигурност, като основна причина за това е наследената обществено-политическа апатия към проблемите на войната и мира, довела през годините до недостатъчни национални усилия като човешки и финансов ресурс". 

Има много хора в България, които са загрижени за сигурността на Русия, обяви Тодор Тагарев пред журналисти, в отговор на въпрос как ще коментира критиките на президентството за решението на парламента България да изпрати неизправни ракети C-300 на Украйна.

Участниците в срещата са изразили мнение, че "съществуващите стратегически и доктринални схващания  трябва да бъдат актуализирани и надградени в съответствие с националните особености и съюзните изисквания".

Основна тема на обсъждане бяха възможностите за преодоляване на недостига на личен състав, ангажирането на по-големи човешки ресурси в отбраната и осигуряване на военновременния резерв. В дискусиите се оформило общо виждане, че не е необходимо възстановяването на задължителната военна служба. Решения следва да се търсят в рамките на съществуващите човешки ресурси, както и чрез рязко подобряване на условията на труд и професионална реализация във Въоръжените сили, чрез поощряване на различни форми на доброволен принос към отбраната. В дебата за човешкия фактор във Въоръжените сили ценен би бил приносът на самите военнослужещи – от строя и от резерва, смятат те.

Министър Тагарев и неговите предшественици се обединили и около виждането, че програмите за модернизация и превъоръжаване трябва да бъдат изпълнявани по план и по възможност да бъдат ускорявани, като за целта е необходимо и създаването на адекватен управленски капацитет. Тези програми създават потенциални възможности за индустриално сътрудничество, които трябва активно да бъдат реализирани в полза на българската икономика.

Една от важните теми е била финансирането на отбраната. Очевидна е необходимостта от търсене на още по-широка подкрепа сред обществото за увеличаване и засилване на националните отбранителни способности, подкрепено с адекватно финансиране. Два процента от БВП са минималното равнище на разходи за постигане и развитие на необходимите отбранителни способности, за гарантиране на сигурността, суверенитета и териториалната цялост на България, както и за адекватен принос в колективната отбрана на НАТО.