През 1975 г. Паоло Погето, тогава директор на музея "Капели Медичи" във Флоренция, се натъква на ренесансово съкровище.
Докато търсят нов начин за излизане на туристите, Погето и колегите му откриват капак, скрит под гардероб в близост до Новата сакристия - камера, в която се намират богато украсените гробници на владетелите от династията Медичи. Под капака каменни стъпала водели до продълговата стая, която на пръв поглед не изглеждала нищо повече от складово помещение, използвано за въглища.
Но по стените Погето и колегите му открили нещо, което според тях са рисунки с въглен и креда, дело на прочутия художник Микеланджело. Досега стаята е била почти недостъпна, но на 15 ноември тя ще бъде отворена за посетители на пробен принцип срещу билет от 20 евро. Четирима посетители, придружавани от охраната на музея, ще могат да я посещават за не повече от 15 минути, съобщава National Geographic.
Достъпна по тясно стълбище, стаята е дълга само 10 метра, широка 3 метра и висока 2,5 метра. През 2017 г. Моника Биети, която по това време е директор на Капелите на Медичите, предоставя на фотографа на National Geographic Паоло Уудс рядък достъп, за да заснеме забележителното ѝ съдържание.
Произведенията на изкуството са видими и днес, защото Погето не е поел излишни рискове, когато е влязъл в стаята. Тъй като Флоренция е дом на много от най-великите ренесансови художници, той подозира, че под пластовете мазилка може да се крие нещо ценно.
"Когато имаме много стари сгради, трябва да обръщаме внимание", казва Биети пред National Geographic през 2017 г. Тъй като рисунките не са подписани и не са датирани, два въпроса остават за обсъждане: Кой ги е нарисувал? Кога точно?
Укриващ се художник?
Под ръководството на Погето експертите прекарват седмици във внимателно отстраняване на мазилката със скалпели. С изчезването на покритието се появяват десетки рисунки, много от които напомнят за великите творби на Микеланджело - включително мраморната скулптура на човешка фигура, украсяваща гробницата на Джулиано Медичи в Новата сакристия горе, която самият Микеланджело е проектирал.
Погето стига до заключението, че през 1530 г. художникът се укрива в стаята за около два месеца, за да се скрие от семейство Медичи. През 1527 г. народно въстание изпраща в изгнание управниците на града от семейство Медичи и въпреки предишното им покровителство на творчеството му Микеланджело се присъединява към флорентинските си съмишленици срещу тяхното управление.
След завръщането им на власт няколко години по-късно животът на 55-годишния художник е в опасност. "Естествено, Микеланджело се е страхувал", казва Биети, "и решил да остане в стаята."
Биети подозира, че великият артист е прекарал седмиците в уединение, правейки равносметка на живота и изкуството си. Рисунките по стените представляват творби, които е възнамерявал да довърши, както и шедьоври, които е завършил години по-рано, казва тя, включително детайл от статуята на Давид (завършена през 1504 г.) и фигури от Сикстинската капела (открита през 1512 г.).
"Той е бил гений, подтикнат от безграничната си креативност. Какво може да направи там? Просто да рисува." - казва тя.
Неутолими съмнения
Както при всяко многовековно произведение на изкуството, не е възможно да се потвърди с абсолютна сигурност произходът на рисунките. Консенсусът изглежда е, че някои от рисунките по стената са твърде аматьорски, за да са на Микеланджело. Но произходът на останалите рисунки остава въпрос на мнение.
След откриването през 1975 г. виден авторитет в областта на ренесансовото изкуство обявява колекцията от скици за една от най-големите художествени находки на XX век. Но Уилям Уолъс, изследовател на Микеланджело от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, е скептично настроен.
Уолъс вярва, че Микеланджело е бил твърде известен, за да се скрие в стаята на долното ниво, и вместо това е бил приет от някой от другите си покровители. Той също така подозира, че рисунките са били завършени по-рано, някъде през 20-те години на XV в., когато Микеланджело и многобройните му помощници са си почивали от полагането на тухли и рязането на мрамор за Новата сакристия, която са строили горе.
Предвид тези несигурности Уолъс се противопоставя на определянето на пространството като "тайно". В помещението има кладенец, който според него Микеланджело и неговите помощници са използвали, за да смесват хоросан и мазилка, да почистват инструментите си и да пият през горещите летни месеци. Те биха се качвали и слизали по тези стълби по цял ден, каза Уолъс и потвърди в неотдавнашен имейл: "Това не е било "тайно" помещение, а неразделна част от сградата."
Няколко от рисунките може да са оригинали на Микеланджело, казва Уолъс, но други вероятно са били направени от работници, които са решавали художествени дилеми или просто са се забавлявали по време на почивките.
"Да се отдели едното от другото е почти невъзможно", твърди той. Все пак смята, че загадката кой е създал рисунките не намалява тяхната стойност или важността на откритието.
"Да бъдеш в тази стая е вълнуващо. Чувстваш се привилегирован. Чувстваш се по-близо до работния процес на един майстор и неговите ученици и помощници." - споделя Уолъс.
Стаята предизвиква емоционален отклик сред зрителите, които са имали късмета да я видят. Заставайки между четирите ѝ стени, слабо осветени от малък ъглов прозорец, човек сякаш надниква в съзнанието на Микеланджело, чието спиращо дъха майсторство изпълва сградата.
"Това е човек, който е имал безкрайни възможности", каза Уолъс. "Той е доживял до 89-годишна възраст и не е спирал да става все по-добър и по-добър." /БГНЕС