Гросмайстори на злото

Време е да сложим край на парашутните скокове над България - от небето не падат месии, а подбрани пратеници

Авторът

Авторът

Христо Слави Рачев

При нас споровете се развиват холерично. Престрелката с оцветени прилагателни, тръгва моментално. Умението да се води разговор не се преподава в училищата. Всъщност ние не спорим, ние се надвикваме с нарастваща бойна готовност. В живота си рядко съм срещал истински лош човек. И Г-н Терзиев категорично не е. Когато от небето пада неизвестно тяло, увиснало на парашут и настоява да оглави столичния парламент, във всяка разумна глава изникват въпроси. Как така, без опит в общинските дела, забогатял бизнесмен, заслужава да стане кмет на столицата. 

По какво римско и човешко право

 Веднага и сега. Още не е откачил презрамките на парашута и право на кметския стол. Ами ако му омръзнат препирните, лошия въздух в общинската зала и отпраши да се диви на Малдивите. 

Колко пъти, скъпи българи, 

колко пъти, ще настъпваме биволското лайно

 Точно вие избрахте с упорство и необяснима ретроградна амнезия Г. Първанов, С. Кобурготски, А. Доган, С. Станишев, В.Симеонов, В.Сидеров, Р. Радев, Трифунов, К. Копейкин. Тази хронична доверчивост, гарнирана с тежки очи, още се чудите, защо чужденците ви се усмихват добронамерено. Момчето Терзиев било успешно и предложено от средите на П.П. и ДБ. Някой знае ли 

колко къртици дълбаят там подземни тунели, 

кръстосват лични интереси с биографии и родословни сюжети, които са буквално същите, като на г-н Терзиев. Имате ли отговор, защо бледоликото ляво кариеристче Божанков се превърна в най-симпатичния и мъдър политик. Как в евтиното студио на Дремджиев, придрямваха на дежурство Мими Виткова, Антон Кутев, клонинга на Хрушчов, Симов, днес вече е единственото място, където можеш да чуеш истинските демократи и какво се случва в България и Украйна. Тези политически цигански двойни толупи и задни салта имат едно обяснение - някаква сила отпуска и затяга канапите на българската журналистика. Сменя им позивните, агентурните имена, раздава нови маски, сменя явките и вдига залога.

Днес на шахматната геополитическа дъска 

играят руските гросмайстори на злото

 Ние вече знаем, как се местят офицерите и как се бутат пешките. Виждаме, че тук си разиграват коня, както им скимне. Така играят криминалните от руските затвори, Пригожин и всички шетащи из кремълските зандани. Отдавна вулканизирахме коня на Александър II пред парламента. Малко софиянци знаят кой крак на коня е повдигнат във въздуха. Отговорът накрая. Този имперски кон продължава да буйства из българската земя. И само за невежите, той не е освободил българите, а руските крепостните селяни през 1861 г., затова в Русия го наричат “освободител.” Отпред проблясват кубетата на азиатския митологизиран разбойник Александър Невски и накрая, Софийска община ще откриете на ул. “Московска”. Постът кмет на столицата навсякъде е стратегически. Гросмайсторите на злото няма да проспят този избор. В България винаги ще се намерят наивници да припкат с пити хляб и сол да посрещнат първи началника. Други да хълцат угодливо, да отварят чужди врати. Здравословно е да сме скептични. Време е да сложим край на парашутните скокове над България. От небето не падат месии, а подбрани пратеници. Никак не ми харесва перспективата да масажираме и реанимираме комунизирани членове. Sex life matter. Разбира се, че полът се наследява от родители и деди, дооформя се в социума, но съществена роля играе моделът на семейната среда, партийните зависимости пристигат пак от там. Иначе, биографиите отдавна да са отпаднали. Но не са. Пълно е с наръчници как се пише CV. Не приемам за кмет на столицата личност с такава ужасна биография, дори с протекции от ДБ и ПП. От друга страна смятам, че е безобразие да се пречи на кариерното развитие на всеки жив човек. А на монументалната гранитна пропаганда и насочените шмайзери, моментална реакция, обезвреждане, хряс, хрус, хоросан, пушилка и напред. 

Кой народ строи и охранява паметници на своите кошмари

Пред блесналия древен силует на Витоша, с лъскавите петна сняг до края на лятото, виждам един български Хайд парк, с вековни чинари, прохладни фонтани, съвсем ясно картини на младите художници и в тях съзирам Витоша от детските ми спомени. Няма шмайзери. Има непримирим демос има демокрация!

П.П. Конят пред парламента няма нито един вдигнат крак, вдигнали са ни само мерника, шмайзера, златните резерви, архивите и куп важни неща. Настаниха се и в полагащата ни се територия от Черно море.