Изследването е продължило над три десетилетия. Книгата разкрива най-важните страници от доклада на Карнегиевата анкетна комисия, както и свидетелствата на водещи световни политици, държавници, учени и публицисти по македонския въпрос. Читателят може да проследи срещите на анкетьорите с лидери от европейския политически и културен живот. Всеки ще може да се срещне със състоятелни и недотам състоятелни доводи „за“ и „против“ и ще се сблъскате със сръбския шовинизъм и краен национализъм в лицето на главния му пропагандатор проф. Йован Цвиич. Като българи, единодушието на преобладаващия брой от анкетираните няма да ви изненада. Но аргументите за тяхната позиция и историческата атмосфера, в която изследването ни потопява, освен знания и информация, ще оставят незаличима следа в сърцето ви.
Гласът на световната съвест, който звучи от страниците на тази сериозна и по обем книга, отново трябва да се върне и сред неговите глухи и слепи днес световни лидери, които не само че не се интересуват от историческата истина, но поддържат една насаждана от десетилетия лъжа - македонизма, подпомагаща ликвидирането на нашия народ.
Във въведението към книгата Цочо Билярски припомня, че "от векове народът ни населява Мизия, Тракия и Македония". "Днес от тези области само незначителни части влизат в българската държава. Заграбени, през последните близо два века, тези територии са част от държавните територии на съседите ни. Населявалият ги народ е избит, прогонен или денационализиран след нечовешки геноцид. За националния характер на трите български области и днес свидетелстват публикуваните международни статистики и пътеписите на кръстосалите земите ни чуждестранни пътешественици, както и старите географски и исторически карти. Пребивавалите продължително време в Балканския полуостров чуждестранни дипломати и журналисти отбелязват в рапортите и репортажите си, че преобладаващата част от населението е българска. Същото отбелязват в своето творчество и изкуствоведи, езиковеди, етнографи и фолклористи. Едно от най-авторитетните свидетелства са цветните дипломатически книги на държавите имали пряк досег, както с чуждоземните властници, така и с населението в българските земи. Те всички са единодушни, че Македония е българска земя, на територията на която живеят предимно българи. Но в мирните договори, отнасящи се до нея никъде не става дума за етническата принадлежност на населението, а само за преразпределение на територии", пише още Билярски и подчертава: За съжаление съществува една категория с безспорни писмени свидетелства от домашен и от чуждестранен произход, които историческата наука досега е заобикаляла поради тяхната разпръснатост в периодичния печат. Това са отпечатаните анкети сред български и чуждестранни държавници, дипломати, политици, журналисти, военни и др. дейци. Впечатляваща е тяхната категоричност по отношение на твърденията на анкетираните за характера на Македония и нейното население, още повече, че те като публични е било възможно най-лесно да бъдат опровергани ако са неверни.
Сред анкетираните читателите ще срещнат познати имена от световната политика и история, авторитетни учени от различни области на науката, пред чието творчество и мнение и до днес истинската наука се прекланя, независимо от техните позиции по време на войните, мирните конференции и противопоставянията им в международния живот.
След оповестяването на Фермана за учредяването на Българската екзархия (1870) и провеждането на Първия църковен събор (1871) турската власт провежда една от първите анкети-допитване (истилямите) сред македонските българи в Скопска и Охридска епархия (1873) за присъединяването им към Екзархията. Почти цялото население демонстрира българската си принадлежност. Същите впечатляващи резултати се получават и след провеждането на истилямите след Освобождението на България в останалите „спорни“ македонски епархии – Дебърската, Битолската, Неврокопската и Струмишката.
И сега, сто и двадесет години по-късно пророчески звучат думите на анкетираните от инж. Христо Станишев и Тома Карайовов през 1901 г. проф. Иван Шишманов и българските генерали Иван Фичев, Михаил Савов и Радко Димитриев, и тримата тясно свързани с първата национална катастрофа през 1913 г. От тази анкета става кристално ясно, че през следващото десетилетие българската външна политика ще се ориентира в посока на дележ на Македония със Сърбия. В обобщението си към анкетата анкетьорите ще отбележат: „Това, което прозряхме в 1901 г. за политиката на България по македонския въпрос, се приложи 1912 г. и последствията се знаят.“
Включените в тази книга анкети са публикувани на страниците на легалния македоно-одрински печат, излизащ в София, сред който са сп. „Македоно-Одрински преглед“ (1905), редактиран от автора на Мемоара на Вътрешната организация Никола Наумов, в. „Македония“ (1920), редактиран от проф. Иван Георгов и излизащия на френски език в Женева в. „La Macédoine“ (1930-1932), редактиран от Симеон Ефтимов и Димитър Цилев.
В „Македоно-Одрински преглед“ са отпечатани три анкети, проведени след Илинденско-Преображенското въстание и наложените на Турция Мюрцщегски реформи. Първата анкета е проведена в Солун (1905) от кореспондента на френския вестник „L’Europeen“, който анкетира европейските цивилни агенти и представители на българското търговско агентство и гръцкото генерално консулство. Втората анкета е проведена в Белград (1905) от един от най-умелите за времето си български вестникар и публицист, бъдещият виден наш историк и дипломат Симеон Радев. Тук той има възможност да осъществи доста срещи и разговори, като сред анкетираните са професора по обща история и литература във Великата школа в Белград и организатор на Дружество „Свети Сава“ в Белград Светомир Николаевич и министър-председателя Никола Пашич. Тук читателите ще се запознаят с анализите на С. Радев на антибългарската дейност в Македония на сръбската пропаганда, която е преминала вече от просветна във въоръжена. Малко са познати, както тогава, така и днес, идеите на професора по география в Белградската Висша школа Йован Цвиич. С. Радев представя накратко творчеството на този виден фалшификатор на историческата истина за характера на Македония, на нейното население и на езика му. Като приложение към С.-Радевата анкета са дадени два материала представящи разработките на този бележит продължител на дейността на изобретателя на македонизма проф. Стоян Новакович. Ако в началото на ХХ век идеите на Й. Цвиич са предизвиквали снизходителна усмивка, то днес те са жестока реалност и намират реализацията си сред нашите сънародници там край Вардара.
Третата анкета е проведена в центъра на Илинденско-Преображенското въстание – Битолския вилает – от известния италиянски журналист и кореспондент на в. „Трибуна“ за Балканите Родолфо Фоа.
Едни от най-авторитетните списания от българската периодика са списанията „Съвременна мисъл“, явяващо се своебразно продължение на д-р Кръстевата „Мисъл“, издавано от Александър Паскалев и сп. „Свободно мнение“, редактирано от Димитър Мишев.
Анкетата на сп. „Съвременна мисъл“ (1909-1910) е проведена наскоро след Младотурската революция (1908) и е организирана от издателя му Александър Паскалев, който вероятно подготвя и въпросите към анкетираните. Има сведения, че сред инициаторите на тази анкета е задграничния представител на ВМОРО поета-революционер П. К. Яворов, независимо от това, че той през това време е в творческа командировка във Франция. Тази анкета е проведена само сред български политически и държавни дейци, дейци на ВМОРО и видни български общественици. Първият анкетиран подписал се като „Augustus“ е анонимно участващ „български политически деятел, който с внимание и непосредствено следи развитието на македонския въпрос, но не желае да излезе с името си“. Възможно е под такъв псевдоним да се крие българския монарх Фердинанд Сакскобургготски, но за това няма преки сведения, но едва ли някой друг би си присвоил тази римска титла, означаваща „величествен“, „велик“ или „почтен“. Самият тогавашен монарх следи отблизо развитието на македонския въпрос и е в директен контакт с ръководителите на революционното и легалното македоно-одринско движение.
Анкетата на сп. „Свободно мнение“ е проведена непосредствено след първата национална катастрофа в резултат на Междусъюзническата война (1913). Тя е организирана от главния му редактор Димитър Мишев (псевдоним Д. Бранков) и проф. Иван Шишманов. Ив. Шишманов е този, който подготвя въпросите към видни учени хуманитаристи, общественици и публицисти от Западна Европа и Русия, както и коментарите към някои от отговорите. От своя страна Д. Мишев като ръководител на Българския съюз в Швейцария в края на Първата световна война започва да издава многоезичното списание „Плебисцит“, в което в тон с предложенията на американския президент Удро Уилсън призовава да се проведе международна анкета-допитване сред населенията на Македония, Добруджа, Тракия и Западните покрайнини. Победителите не възприемат тази идея, която по най-безспорен начин ще докаже българския характер на тези територии.
Широко известен е огромният доклад на Карнегиевата анкетна комисия. Тук са включени само въвеждащите части от доклада, написани от изпълнителния директор на Фондацията „Карнеги“ проф. Николас Мърей Бътлър и от председателя на комисията барон Д’Естурнел дьо Констан, както и първата глава от доклада, автор на която е проф. Павел Милюков.
Позната е от историята и от публикуваните документи от руската оранжева книга позицията на Русия към България и Балканските войни, но малко позната е атмосферата сред руската общественост от този период. Първостепенен извор за това е извършената през март и април 1915 г. анкета от представителя на Одеската българска колония А. Д. Калев Кръстев сред видни руски обществени деятели и журналисти в Санкт Петербург, Москва и Киев.
Организираната от проф. Иван Георгов анкета за в. „Македония“ (1920) е сред български и чуждестранни учени, журналисти и популярни общественици. Този път поводът за анкетата е втората национална катастрофа и поредното откъсване на нови територии от българските земи. Към заграбените от Румъния, Сърбия и Гърция с Букурещкия мир (1913) територии в Добруджа, Вардарска и Егейска Македония са прибавени още цяла Западна Тракия, Струмица и Струмишко и Западните покрайнини. С голяма обич и оптимизъм за народа ни изобщо и към попадналите в ново робство македонски българи са изпълнени отговорите на анкетираните чужденци, сред които са полк. Леон Ламуш, проф. Август Форел, Ноел Бъкстон, Жорж Буске и Жан Дебри.
С голяма стойност са и разговорите, провеждани от задграничния представител на ВМРО в Западна Европа Наум Томалевски (1926-1928). Макар, че те не са оформени като анкети съдържат изключително ценна информация за отношението на френски, английски, италиански, унгарски, хърватски и словенски политически и държавни дейци, учени, военни и журналисти към македонския въпрос. Тази информация, макар и поверителна за онова време и предназначена за нуждите на ЦК на ВМРО, днес разкрива още една важна страна от пропагандната и външнополитическата дейност на революционната организация на македонските българи. В разговора му с лейбъриста Грей, който наскоро се е убедил в какви условия живеят сънародниците ни във Вардарска Македония, и пред когото излага целите на ВМРО, англичанинът ще възкликне: „с такава гордост и интонация декларирате, че сте българи“.
Неизвестна до момента остава анкетата проведена от излизащия на френски език в Женева в. „La Macédoine“ (1930-1932), организирана от главния му редактор Симеон Евтимов и помощникът му Димитър Цилев. Изключително висока оценка на дейността на редакторите на вестника дава ръководителя на ВМРО Ив. Михайлов, който отдавайки заслуженото на С. Евтимов ще го изтегли да оглави софийската „Македония“. Опитният в журналистиката С. Радев, който още преди Илинденско-Преображенското въстание издава в Женева и Париж организационните вестници „L`Effort“ (1900–1901) и „Le Mouvement Macedonien“ (1902–1903) няма да спести адмирациите си за вестника и за неговите редактори. Както е известно от историята наскоро след идването му в София С. Евтимов ще намери смъртта си от вражески куршум, един от най-сигурните начини да се затвори устата и да се прекърши перото на противника. Сред анкетираните от в. „La Macédoine“ са едни от най-популярните европейски познавачи на македонския въпрос.
Страданията и борбите на македонските българи винаги са намирали отзвук и подкрепа на Апенините. Още от началото на ХХ век С. Радев успява да се срещне с почти всички италиански политици, държавници, журналисти и учени. Неговите интервюта и до днес са христоматиен пример как трябва да подхожда кореспондента, за да предразположи събеседника си и да получи нужната му информация. Три десетилетия по-късно тази дейност е продължена от тясно свързания със съдбата на българите от свободното царство, а и с македонските българи италиански журналист Жорж Нурижан. Едва ли има сред познавачите на македонския въпрос някои, които да не са разгръщали блестящата му публицистика, посветена на страданията на народа ни. На първо място сред творбите му е книгата „Македонската трагедия, гледана от Рим“ (1933). В нея Ж. Нурижан включва проведената от него анкета по македонския въпрос сред водещи италиански политици, журналисти, юристи и учени. Само няколко години по-късно след шумния Милански процес (1926) по смъртното наказание на бившия македонски деец Петър Чаулев Ж. Нурижан се среща и анкетира адвокатите участвали в това шумно дело. И този път поробените българи могат да срещнат подкрепа и състрадание от италианския народ, водил вековни борби за своята свобода и независимост.
В тази богата на информация единствена по рода си книга са включени и важни приложения, допълващи с първостепенни сведения вижданията на водещи световни учени и интелектуалци по историята, развитието и разрешаването на македонския въпрос. Сред тях са статии, изявления и сказки на проф. А. М. Селищев (Русия), проф. Август Форел (Швейцария), Карл Алмендингер (Германия), сър Едуард Бойл (Англия), полк. Леон Ламуш (Франция), А. Малет (Франция), проф. Уил С. Монро (САЩ), проф. Павел Милюков (Русия), Владимир Сис (Чехословакия), на българските професори Петър Мутафчиев и Анастас Иширков и др.
С висока стойност е и приложеното изложение от Македонския научен институт по македонския въпрос, подготвено през втората половина на август 1940 г., но връчено на трите езика на министрите на външните работи на Германия, СССР и Италия Йоахим фон Рибентроп, Вячеслав Молотов и граф Галеацо Чано в навечерието на включването на страната ни в Тристранния пакт.
През 1929 г. проф. Карл Щруп публикува книгата си „La situation juridique des macedoniens en Yougoslavie“, в която включва таблица с най-известните международни статистики за населението в Македония. От там тя е взета и приложена като неразделна част от настоящето издание.
Всички текстове са предавани изцяло, така както са поместени в различните издания и в архивите. Към тях са дадени и обяснителни бележки – редакционни и на съставителя. Там където има възстановени съкратени имена или думи са използвани правоъгълните скоби. Запазено е и изписването по различен начин на лични и географски имена, така както се срещат в оригиналите.
Сред чуждестранните учени са проф. Луи Леже, проф. Л. Нидерле, проф. Густав Вайганд, проф. X. Кристиани, проф. Владимир Милкович, проф. Тимотей Флоринский, проф. Антонио Балдачи, проф. д-р Август Форел, полк Леон Ламуш, Алфред Йенсен, Роберт Пельтие, Ноел Бъкстон, Стефан Радич, Рене Пинон, Анри Герню, Людовик Нодо, полк. Камилло Калефи, проф. Афанасий Селищев, Карл Алмендингер, Едуард Бойл, проф. Уил Мънро, проф. Павел Милюков, Владимир Сис, Алдо Дами, мис М. Е. Дърхам, проф. Емил Кюпфер, ген. Пол Александър Кретиен, Жюстен Годар, д-р Август Кошутич, проф. Джовани Мавер, Винченцо Морелло (Растиняк), Сабино Ринела, проф. Арриго Солми, Андрю Карнеги, Жорж Буске, Жан Дебри, проф. Рудолф Ойкен, проф. А. Олар, Жозеф Ренак, Пол Бастид, д-р Йован Цвиич, Родолфо Фоа, Василий Водовозов, Кязим Паша, както и българските - Симеон Радев, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров, П. П. Славейков, Георги Д. Баласчев, проф. д-р Стоян Данев, проф. Димитър Михалчев, проф. Димитър Мишайков, проф. Иван Шишманов, проф. д-р Иван Георгов, Димитър Мишев, проф. Никола Милев, проф. Петър Мутафчиев, проф. Анастас Иширков, д-р В. Радославов, д-р Кръстю Раковски, д-р Никола Генадиев, проф. Гаврил Кацаров, проф. Любомир Милетич, Михаил Маджаров, проф. Илия Янулов, проф. C. С. Бобчев, проф. Георги Т. Данаилов, Кръстю Пастухов, Кръстю Станчев, Янко Сакъзов, Димитър Тончев, Григор Василев, д-р Христо Татарчев, Христо Матов, инж. Христо Станишев, Тома Карайовов, Наум Томалевски, B. Т. Велчев, д-р Петър Джидров, Никола Антонов и мн.др. /БГНЕС