Датата 10 май 2024 г. носи важен знак за Русия - това е денят, в който руската Дума трябва да утвърди новия премиер на страната. Изборът на кандидатура ще покаже какви са намеренията на Владимир Путин не само във вътрешен план, но и за поведението му на международната сцена.
Анализаторите отбелязват, че обичайното разбиране на Запада за Русия в голямата си част е поставено на изпитание след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Как може светът да разбере по-добре Русия? Какви стъпки предстоят за западната политика? Новата поредица „Русия утре“ на Център „Евразия“ към Атлантическия съвет а САЩ е насочена към преосмисляне на концепциите за Русия днес и по-добра подготвеност за бъдещето утре.
Анализ на Михаил Зигар, Atlantic Council:
При отсъствието на институции руската политика е на практика придворна политика, доминирана от клановите битки във вътрешния кръг на лидера на Кремъл.
Какво е състоянието на „путиновата свита“? И как войната на Русия срещу Украйна повлия на клановите битки, които я определят? Защо Кремъл се стреми да използва традиционните консервативни ценности и Руската православна църква? Този доклад се основава на обширни интервюта с десетки настоящи и бивши руски официални лица, които са говорили при условие за анонимност – за да могат да коментират вътрешните работи на властовия елит в Кремъл, без да се страхуват от репресии.
Премиерът и неговия екип
Най-важният въпрос около изборите беше не кой ще е президентът, а по-скоро кой ще стане министър-председател. С избирането си за нов президентски мандат Путин има извинение да разпусне правителството и да състави ново. А според конституцията на Руската федерация министър-председателят е вторият по власт – този, който ще стане следващият президент, ако Путин умре или стане недееспособен. Сегашният министър-председател е Михаил Мишустин, който пое поста през януари 2020 г. Според конституцията той ще стане президент, ако Путин слезе от сцената.
Затова ключовият въпрос е дали Путин ще смени Мишустин. Сегашният премиер, разбира се, прави всичко възможно да остане на поста. Основният му минус е, че не е достатъчно свързан с войната. Той е твърде голям технократ, какъвто трябваше да бъде идеалният премиер на Путин през 2020 г. – безличен бюрократ, който перфектно следва заповедите, знае как да управлява икономиката и има репутация на ефективен мениджър без политически амбиции. Но изминалата година промени всичко.
Когато Русия започна своята пълномащабна инвазия през февруари 2022 г., идеята беше войната да е добре премерена, бърза и победоносна. И въпреки натрупването на доказателства за противното, Кремъл отказа да повярва, че това е невъзможно. Към 2023 г. обаче стана очевидно, че стратегията трябваше да се промени. Сега това се нарича свещена война срещу Запада, сблъсък на цивилизациите и война за оцеляването на руския народ. Разбира се, в тази нова парадигма има твърде много преекспонирана драма и първоначално никой не я прие насериозно. Но към края на 2023 г. руският политически елит започна да я усвоява, а някои дори започнаха да вярват в нея. За Русия, която води свещена война, Мишустин не е подходящ – твърде либерален е. Това е основният аргумент в полза на неговата смяна, чийто най-ярък привърженик е секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев.
Мишустин наистина има важно предимство, същевременно то е и основният му недостатък: той не полага усилия да го свързват с войната, не се опитва да бъде в светлината на прожекторите и се държи точно както би трябвало да го прави един образцов министър-председател на Путин. Но мнозина от близкия кръг на Путин смятат, че Мишустин се е проявил като твърде успешен премиер, за да остане на поста. Неговото правителство се справи с кризата с COVID-19 и някои твърдят, че е помогнал за спасяването на страната от икономически колапс през 2022 г. Следователно, за да не се допусне Мишустин да стане твърде силен като политическа фигура, съгласно логиката на Путин, той трябва да бъде отстранен.
Кой би го заместил? Сред всички членове на сегашното правителство се откроява едно име: Марат Хуснулин, една от най-влиятелните политически фигури в Русия. Хуснулин е вицепремиер, отговарящ за строителството, което означава, че той наблюдава строителните работи в окупираните от Русия украински региони. Това означава, че контролира големи бюджети и е ключов покровител на новите елити в окупираните части на Донбас. Това означава също, че той е във възход, независимо от съдбата на Мишустин.
Принцът и бащата
Кой още може да бъде новият премиер? И дали тази фигура ще бъде потенциалният наследник на Путин? Ако съдим по старите практики на Путин, това ще бъде някой, който не е смятан за претендент за премиерския пост – защото руският президент е вманиачен по отношение на изненадите.
Въпреки това се очертават няколко влиятелни фаворити. И първият от тях е министърът на земеделието Дмитрий Патрушев, син на дългогодишен сътрудник на Путин, който беше шеф на Федералната служба за сигурност (ФСБ), а сега е секретар на Съвета за сигурност. Назначаването на по-младия Патрушев обаче би означавало само едно – баща му Николай е станал толкова влиятелен, че е успял да назначи сина си за наследник на трона. При вменяем и способен да изпълнява функциите си Путин подобен вариант едва ли е възможен - тъй като това може да е последното му решение.
Интересно е, че подобно предаване на властта от Путин на Патрушев дори е предсказано в популярен фентъзи роман. В култовата книга на Владимир Сорокин от 2006 г. „Денят на опричника“ Русия е напълно изолирана от външния свят. Създадена е почти средновековна монархия, управлявана от сина на Николай Платонович (Платонович е бащиното име на Патрушев).
Николай Патрушев наистина е един от най-влиятелните хора в съвременна Русия. И значението му само нараства откакто започна войната. Често именно Патрушев прави най-важните външнополитически изказвания. Патрушев е идеологът на съвременния руски антиамериканизъм. През септември той публикува статия, озаглавена „Колапсът на паразитните държави“, в която по същество излага новата външнополитическа доктрина на Русия: тя трябва да се обедини със страните от Глобалния Юг и да се бори срещу неоколониалния Запад.
Влиянието на Патрушев напоследък стана и обект на любопитни слухове: например, популярният руски теоретик на конспирациите Валерий Соловей твърди, че истинският Путин е починал през октомври 2023 г. и че Патрушев управлява страната, използвайки двойник на Путин. (Източници в Москва обаче приемат това като дезинформация, лансирана от руските служби за сигурност, за да дискредитират руските независими медии в изгнание - като ги подлъгват да разпространяват измамни конспирации.)
Освен това, именно Патрушев беше посочен в неотдавнашно разследване на Wall Street Journal като организатор на убийството на Евгений Пригожин през август 2023 г. – говорителят на Кремъл Дмитрий Песков оприличи публикацията на „криминале“. Според някои източници обаче Патрушев не е в позиция да командва пряко армията или ФСБ. Основната му сила е във влиянието му върху Путин.
ФСБ от своя страна е колосален айсберг, държава в държавата, която влияе на всичко, най-вече на икономическите процеси в страната. ФСБ е най-важният играч във всеки регион, най-важният партньор за всяка голяма корпорация. ФСБ обаче изглежда не се ангажира пряко с политически инициативи. Най-важните генерали на ФСБ – директорът Александър Бортников, първият му заместник Сергей Королев и началникът на така наречената втора служба на ФСБ (съвременната тайна полиция на Русия) Алексей Седов – не са независими политически играчи. Те имат постоянен контакт с Путин и се радват на известно влияние върху него, но ще си останат вътре в структурата.
Стратегът и неговият покровител
Една фигура в Кремъл, която вероятно ще бъде ключов политически играч, е Сергей Кириенко, първи заместник-началник на кабинета, отговарящ за цялата вътрешна политика.
Той ръководи този ресор в продължение на шест години и се е доказал като ефективен и напълно безскрупулен кремълски стратег. Ако Кириенко бъде сменен, това може да означава началото на нова ера в руската политика.
Въпреки че е само на шестдесет и една години, той е един от най-забележителните оцеляващи в руската политика. Кариерата му достигна своя връх през април 1998 г. Тогава първият президент на Русия Борис Елцин шокиращо назначи неизвестния по онова време 35-годишен Кириенко за министър-председател. Това беше толкова неочаквано (и недомислено) решение, че младият Кириенко веднага си спечели прозвището „Киндер сюрприз“. Премиерството му се оказа най-краткото и най-неуспешното в руската история. Неговият кабинет просрочи правителствените дългове и той подаде оставка през август 1998 г.
След това Кириенко оглави либералната политическа партия Съюз на десните сили. Борис Немцов, един от най-популярните руски демократи от 90-те години, беше номер две в списъка на тази партия. След като Путин беше избран за първи път за президент през март 2000 г., Кириенко не продължи политическата си кариера, а вместо това напусна парламента и отново стана бюрократ. В продължение на единадесет години той оглавяваше държавната корпорация „Росатом“, която управлява всички атомни електроцентрали в Русия. А през 2016 г. – година и половина след като Немцов беше застрелян край Кремъл, от другата страна на улицата – Путин неочаквано върна Кириенко обратно в Кремъл като ръководител на руската вътрешна политика.
През годините на власт Кириенко демонстрира, че е изключително лоялен към Путин и че е технократ без никакви убеждения или ценности. Кириенко също искаше да демонстрира, че няма политически амбиции – в крайна сметка амбицията беше причината, поради която предишният главен политически стратег на Кремъл Вячеслав Володин беше уволнен. Володин страшно много искаше да наследи Путин и не криеше особено желанието си; през 2016 г. той беше свален до далеч по-ниската позиция на председател на Държавната дума, долната камара на руския парламент.
Кириенко има много мощен покровител – Юрий Ковалчук, най-близкия приятел на Путин, най-могъщия бизнесмен в страната. Ковалчук беше този, който лобира за назначаването на Кириенко като куратор на вътрешната политика през 2016 г. Ковалчук според правителството на САЩ е „личен банкер на висшите служители на Руската федерация, включително Путин“.
Ковалчук е единственият истински руски олигарх – това е бизнесмен, който сериозно влияе на Путин. Той стана основен играч в руската политика, след като успя да постави своя човек Кириенко на ключова позиция в Кремъл. Но ролята му стана дори още по-значима през 2020 г., когато пандемията накара Путин да спазва строга карантина – тогава той се оттегли с Ковалчук в президентската резиденция във Валдай, между Москва и Санкт Петербург.
Ковалчук е собственик на банка със символичното име „Русия“. Той също така управлява почти всички номинално частни, но де факто контролирани от държавата медии в Русия, включително телевизия Първи канал. Ковалчук е близък приятел с Путин от началото на 90-те години на миналия век, а през 1996 г. двамата заедно с още няколко приятели основават т. нар. вилен кооператив „Озеро“ близо до Санкт Петербург (на брега на Комсомолското езеро – б.р.). Към 2020 г. Ковалчук най-сетне се утвърди като най-влиятелния член на вътрешния кръг на президента.
Макар Ковалчук да притежава ключови медии, Кремъл има двама служители, които по дългогодишна традиция отговарят за държавната пропаганда. Алексей Громов, бившият пресаташе на Путин, надзирава традиционните медии (т.е. телевизиите), докато Кириенко се занимава с новите медии (т.е. интернет). Синът на Кириенко, Владимир, е главен изпълнителен директор на най-значимата руска дигитална компания – VK. Именно по-младият Кириенко ръководи процеса по привличане на руската публика от YouTube към местни платформи.
Откакто започна инвазията на Русия в Украйна значението на Ковалчук и Кириенко в руската политика нарасна драстично. Ковалчук все още общува редовно с Путин, докато много служители, смятани за близки до президента, загубиха достъпа си до него. А ролята на Кириенко се разшири. В допълнение към вътрешната политика, той сега отговаря за политиката в четирите украински региона, които са окупирани от Русия.
Освен това, в администрацията на Кремъл Кириенко е шефът, който избира губернаторите на Русия (той е заместник-началник на президентската администрация – б.р.). В това си качество Кириенко е култивирал ново поколение регионални служители, повечето от които са под шестдесет години – потенциален източник на власт и влияние. И той създаде така нареченото училище за губернатори, център за идеологическо обучение за амбициозни регионални елити.
Нарастващото влияние на Кириенко привлече вниманието на неговите политически врагове, най-вече на предшественика му в Кремъл Володин и на силни играчи в службите за сигурност, водени от по-възрастния Патрушев. Те се опитват да подкопаят Кириенко, като внушават на Путин, че той мечтае да се върне на премиерския пост. Източници в Кремъл казват, че заместник-шефът на президентската администрация мечтае да поправи грешките от миналото, да се отърве от унизителния прякор „Киндер сюрприз“ и да докаже, че може да бъде ефективен ръководител на правителството. Шансовете на Кириенко да стане премиер обаче са нулеви. Той може да загуби високия си пост, ако Путин реши, че Кириенко е станал твърде влиятелен – и дори Ковалчук не би могъл да го защити в този случай.
Точно преди Нова година Кириенко открадна любимата тема на Володин. Преди това председателят на Думата обикновено действаше като основен блюстител на „традиционните ценности“ и борец срещу LGBTQI+ общността (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и специфични хора). През декември 2023 г. Кириенко беше този, който поведе кампания срещу няколко поп звезди, присъствали на противоречиво „голо парти“ – скандално събитие, което беше доминираща тема в руските новини в края на годината.
Крайно десните и Руската православна църква
Войната на Русия срещу Украйна значително увеличи влиянието на Руската православна църква и на нейния глава патриарх Кирил. Макар да приличаше на обикновен шеф на държавна корпорация, патриарх Кирил сега е член на неофициалното Политбюро на Путин – по конституция църквата е отделена от държавата, но де факто се е превърнала в бюрократична структура, зависима от държавата.
Неговото издигане беше манифестирано на проведения наскоро Световен руски народен събор (става дума за 25-ото му издание през ноември 2023 г.), националистическо сборище, което провъзгласи върховенството на руския етнос, призова за борба срещу миграцията и поиска забрана на абортите – и всичко това в същата зала на Кремъл, където някога се провеждаха конгреси на Комунистическата партия на Съветския съюз.
Световният руски народен събор някога беше смятан за маргинална организация. Създаден е преди тридесет години към Руската православна църква с патриарх Кирил като неин предстоятел. През 2019 г. съветът избра за свой заместник-председател Константин Малофеев, определен от американското Министерство на правосъдието като „свързан с Кремъл руски олигарх“, който лично е подпомогнал финансирането на първоначалното руско нахлуване в украинския Донбас през 2014 г.
Малофеев, който никога не е крил неофашистките си възгледи, управлява крайнодясната телевизия Царьград ТВ от 2013 г. Най-известната фигура на руската крайна десница обаче не е Малофеев, а неговият съюзник Александър Дугин, неофашистки философ и бивш главен редактор на Tsargrad TV.
Съборът през 2023 г. включваше „работни групи“, в които участваха Дугин, говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, повече от дузина губернатори, няколко министри и няколко водещи служители на Руската православна църква. С други думи, за първи път неофициалната, но де факто формирана руска фашистка партия показа лицето си.
В продължение на много години западни политолози пишат за силното влияние на Дугин върху Путин – въпреки че изглежда двамата мъже никога не са се срещали лично. Въпреки това неговата идеология най-накрая стана официална, защото сега се използва от главата на Руската православна църква.
По време на Световния руски народен събор през 2023 г. патриарх Кирил предложи нова руска доктрина, която справедливо може да бъде описана като фашистка. Той претендира, че има висши нации (които могат да създават империи) и второкласни нации (които не могат). Той заяви, че днешният „руски свят“, прокарващ тезата, че Русия има правото да управлява земите на бившата Руска империя, е продължение на дълга традиция, следваща pax Romana, pax Hispanica, pax Britannica и pax Americana. Той застъпи тезата, че Русия трябва да ограничи потока от пристигащи мигранти, тъй като много от тях не уважават руската култура. След това настоя за забрана на абортите, за да се облекчи демографският срив в Русия.
Противно на общоприетото мнение на Запад, Руската православна църква не е важна социална или духовна институция в Русия. Според проучвания на независимата социологическа служба Levada Center, средно само 1% от руснаците ходят на църква в неделя, а над 65% от населението смятат, че религията не играе значима роля в живота им. Въпреки това режимът на Путин прави всичко, за да укрепи църквата като политическа институция. По-рано през тази година например една от най-известните икони в Русия, дело на художника от петнадесети век Андрей Рубльов, беше преместена от Третяковската галерия в катедралата „Христос Спасител“. Сега поклонници от съседните региони биват извозвани с автобуси и може да се видят дълги опашки от вярващи, които чакат да видят иконата в катедралата. Преди Нова година обаче, докато иконата беше изложена в Третяковската галерия, нямаше опашки.
Путин се интересува по-малко от църквата като такава и повече от популяризирането на крайнодясната реторика. В този смисъл предложената забрана на абортите и кампанията срещу LGBTQI+ общността се вписват в по-широка политическа стратегия на Кремъл за прокарване на нелиберална програма за спечелване на поддръжници на Путин в Глобалния юг и сред западните консерватори. Това е много прагматичен план – и в общи линии е без значение, че никой от обкръжението на Путин не се интересува сериозно от тези проблеми. Кремъл смята, че либералните ценности са инструмент на Запада, затова се опитва да използва обратната реторика, за да се бори със Запада, особено след като така наречените традиционни ценности печелят все повече и повече поддръжници не само в Глобалния Юг, но и в Европа, и в Съединените щати.
Въпреки това крайнодесни политици не бяха допуснати до участие в президентските избори. Путин бе единственият кандидат, използващ тази популистка реторика.
Следва продължение!
Във втората част от анализа на Atlantic Council фокусът е върху армията на Русия и нейните клонинги, руските либерални среди, трансформациите на бившия президент и министър-председател Дмитрий Медведев, бъдещето на руската политическа система.
Превод: Faktor.bg