Прессекретарят на Владимир Путин Дмитрий Песков в предаването на телевизионния канал "Русия 1", отговаряйки на въпроса на водещия Владимир Соловьов дали Русия ще нанесе военен удар по Украйна, казва:
„Слушайте, Русия никога не е била първа, когато атакува някого. Спомнете си историята, искаха да ни направят жертва, но, слава Богу, никой не успя.", цитиран от сайта stopfake.org.
Да вярваме ли са думите на Песков или е по-добре да се доверим на историята, както съветва гласът на Путин?
Ако приемем съвета на Песков и се обърнем към историята и то по-близката, тази след времето на Петър I, ще стане пределно ясно, че става дума за откровена лъжа, зад която властта в Кремъл се опитва да оправдае своята агресивна външна политика, която съвсем основателно тревожи Запада, провиждайки в Русия една от най-големите заплахи за света. За да опровергае твърденията на говорителя на Кремъл, сайтът The insider привежда конкретни исторически факти. А те са повече от красноречиви.
Факт 1
През далечна 1700 година, когато Петър I решава да се присъедини към вече започналата Северна война на страната на Саксония, Дания и Полша срещу Швеция, руският император пренебрегва съюзния договор с краля на Полша и този на Саксония Август Силни, според който Русия трябва да получи Ингерманландия, вече откъснат от Швеция (земите, където сега се намират днес Санкт Петербург и Ленинградска област). През август армията на Петър нахлува в Ингерманландия и обсажда Нарва. Кампанията, която е определено със завоевателна цел, се проваля. Това не пречи обаче по-късно Петър да постигне целта си. Тогава той присъединява не само Ингерманландия, но и Естония, Ливония, Карелия и част от Финландия, след като получи достъп до Балтийско море.
Факт 2
През 1806 г. руските войски навлизат в Молдова и Влашко – по това време зависимите от Османската империя, като правят няколко опита да превземат турската крепост Измаил. Причината е решението на Турция да отстрани владетелите на тези княжества. Това обаче можело да стане след като получи съгласието на Русия. Това става повод Руската империя първа да влезе във военни действия, като с този епизод се слага началото на Руско-турската война, която продължава до 1812 г.
Факт 3
През 1827 г. флотовете на Русия, Англия и Франция атакуват и разбиват турския флот в залива Наварино на Йонийско море (днешна Гърция), давайки подкрепа на гръцкото въстание срещу турското владичество. Само година по-късно, когато Турция затваря Босфора след битката при Наварино, риският император Николай I обявява война на Турция, откривайки военни действия на два фронта – в земите при Дунав и в Кавказ.
Факт 4
През 1853 г. Русия настоява Турция да я признае за покровителка на християните, които съставляват една трета от населението на Османската империя. След получения отказ, Николай I изпраща войски във Влашко и Молдова – земи, зависими от Турция, и окупира Букурещ. В същото време Русия си поставя като стратегическа цел установяването на контрол над Босфора и Дарданелите, заради която руският император започва злощастната за Русия Кримска война.
Факт 5
През септември 1939 г., след тайно споразумение с нацистка Германия, известно като Пактът Молотов-Рибентроп, СССР завзема Източна Полша, нарушавайки съществуващия пакт за ненападение. Това бележи началото на Втората световна война, която разтърси целия свят, довела до окупирането на Източна Европа от СССР и установяването на един от най-мракобесните режими в бившите социалистически страни.
През ноември същата година СССР започва война с Финландия, използвайки като претекст обстрела на граничното село Майнила, уж извършен от територията на Финландия. По-късно в мемоарите си „Време. хора. Сила“ Никита Хрушчов пише:
„Сталин беше на мнение, че след като на Финландия бъдат поставени ултимативни искания от териториален характер, ако тя ги отхвърли, ще се наложи да започнем военни действия. Естествено, аз не възразих на Сталин. Още повече, че и аз като него вярвах, че това по принцип е правилно. А що се отнася до войната с Финландия, си помислих: достатъчно е да им кажем високо, че ако не се вслушат в това, което искаме, тогава ще бъдат изстреляни оръдията и това ще накара финландците да вдигнат ръце, приемайки исканията ни. Сталин отбеляза: „Днес ще започнем това дело“. <…>
... Ние все пак изпратихме смъртоносен изстрел. Финландците отговориха с артилерийски огън. Войната започна. Казвам това, защото има друга интерпретация на събитията: казват, че финландците първи са стреляли, а ние е трябвало да им отговорим. Но така е винаги, когато започва една война, казват, че другият е стрелял първи. <…> Възниква въпросът: имахме ли законово и морално право да действаме по този начин? От законова гледна точка, разбира се, че нямахме право. От морална гледна точка желанието да се защитим и да преговаряме със съсед ни беше оправдание в собствените ни очи."
Факт 6
Военната агресия на Русия срещу Украйна през 2014 г. е последният и може би най-красноречив факт, че Русия не само, че не веднъж е била страна, започвала войната, използвайки я като инструмент от нейните държавници, за да доказват пред себе си своето „величие“. Анексията на Крим и разпалването на конфликта в Донбас, показва и нещо други – че за Русия военната агресия е особен „начин на съществуване“ като държава, обсебена от „имперски чувства“. Затова и бруталното нахлуване в суверенна и независима Украйна беше признато в резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа като начало на „военен конфликт, инспириран от Русия“. Конфликт, който „от началото на руската агресия в Украйна в началото на 2014 г., е взел стотици невинни жертви, а повече от 1300 души са обявени за изчезнали. Тази цифра, която официално е посочена от украинските власти, е много условна и най-вероятно е в пъти по-голяма".
Нещо повече. През последните месеци на отиващата си 2021 година, редица световни военни експерти и анализатори прогнозират, че Русия отново се готви за война с Украйна. Руският президент Владимир Путин дори си намери претекст за евентуален военен конфликт с Украйна – поставяйки неприемливи условия за гарантирането на сигурността в Европа пред НАТО и САЩ, предупреждавайки, че ако не бъдат приети – ще има подобаващ ответен отговор. Ако приемем, че властелинът на Кремъл не блъфира – това, не дай си Боже, може да се окаже начало на Трета световна война.