Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
Какво вижда дадена мравка, когато гледа слон отблизо?
Същото, което вижда и човечеството, когато гледа Вселената с микроскоп – ту бисерни зрънца да се търкулват, ту грозни вируси да щъкат заплашително.
Но ние, хората, все пак сме с една надежда напред от мравките, защото имаме сред нас творците си. Сетивата им са могъщи скенери, които събират вселенските парчета и един ден…..все някой ден…..ще ги сглобят.
Да, непременно трябва, защото слонското на слона не е в частите, а в цялото на частите, което се състои от части на цялото, събрани в цели части.
От години и художничката Цвета Марова събира парчета Вселена.
Цветни, експресивни, живодишащи, дори - животодишащи, те се трупат. Вече е задръстила къщата, така че преливат от прозорците към разни изложбени зали и човешки къщи.
Много ѝ приляга тази работа – самата Цвета е като силно опъната струна и, макар да не разбира изобщо от математика, тя съвсем математически вибрира на квантово ниво в странни цветове и форми, които се разливат по платната.
В сегашния случай – и по хартиите, защото в новата си изложба Цвета смесва акрил с акварел и други техники, за да може по-добре да се разгърне, а публиката да изпита повече радост и наслада. Или поне - да погледне нанякъде през нейните винаги широко затворени очи.
През тях се виждат много неща, но най-вече – части от цветното на Цвета. Те, кой знае как и защо, са части и от важното изкуство да се постига напредък чрез разглеждане на слонове с микроскоп.
Да живеят всички творци, които го могат!
Честит празник!