На Луната няма въздух, вода и екстремни 250 градусови температури, но сред най-неприятните предизвикателства за космическите агенции, които се надяват да изградят лагери там е прахът. Той разрушава скафандрите, задръства машините, пречи на научните инструменти и затруднява придвижването.
Сега учените предлагат потенциално решение, демонстрирайки, че лунният прах може да бъде разтопен с помощта на гигантска лещи, за да се създадат здрави пътища и площадки за кацане.
"Може да си помислите: "Улици на Луната, кому е нужно това?", казва професор Йенс Гюнстер от Федералния институт за изследване и изпитване на материали в Берлин и съавтор на доклад за възможното решение.
"Но в действителност това е един вид угнетяващо търсене в началото. Това е много насипен материал, няма атмосфера, гравитацията е слаба, така че прахът попада навсякъде. Той замърсява не само вашето оборудване, но и това на други държави. Никой не би бил щастлив да бъде покрит с прах от друга ракета." - посочва изследователят.
Прахът е попречил на предишни мисии, като например космическия кораб Surveyor 3 (повреден от прах, издигнат при кацането на Apollo 12), и преодоляването на това предизвикателство е приоритет за НАСА, която има за цел да създаде постоянен лунен аванпост. Транспортирането на строителни материали до Луната би било твърде скъпо, така че има нужда от нетрадиционни решения.
"Трябва да се използва това, което е там, а то е просто лунен прах", казва Гюнстер.
Той и колегите му експериментират с финозърнест материал, наречен EAC-1A, разработен от Европейската космическа агенция като заместител на лунната почва. Те използваха лазерен лъч с диаметър 50 mm, за да нагреят праха до около 1 600 °C и да го разтопят. Те бавно очертаха огънати триъгълни форми, всяка с диаметър около 25 cm, които могат да бъдат свързани помежду си, за да се създадат твърди повърхности на големи площи от лунната почва, които да служат за бъдещи пътища и площадки за кацане.
Процесът не е бърз. Изработването на всяка малка геометрична единица отнема около час, което означава, че за създаването на място за кацане с размери 10x10 м ще са необходими около 100 дни. За да се възпроизведе този подход на Луната, авторите изчисляват, че от Земята ще трябва да се транспортира леща с площ приблизително 2,37 кв. м, която да действа като концентратор на слънчева светлина, замествайки лазера. Лещата може да бъде изработена от полимерно фолио, което може да се навива на руло, което би улеснило транспортирането ѝ. Но прахът все още ще бъде проблем за самата леща. "Когато се натрупа прах по лещата, тя рано или късно няма да функционира повече", казва Гюнстер, като добавя, че вибрираща леща може да помогне за намаляване на този проблем. Откритията на екипа са публикувани в списание Scientific Reports. /БГНЕС