Изпълнители на тази старинна и жива до днес новогодишна обредност са сурвакарските маскарадни групи, които играят и обхождат селищата. Участниците в маскарадните групи се наричат „сурвакари“, „сурвашкаре”, „сирвискаре”, „мечкаре”. Те са преоблечени с кожи или в дрехи, нарязани на пъстроцветни ресни; на кръста си всеки има няколко десетки звънци, а на главата маска, изработена от дърво, препарирани части на домашни животни, кожи, рога, опашки, птичи крила и пера. Маските са зооморфни и антропоморфни. Сред маскираните задължителни персонажи са „водачът”, „младоженците”, „свещеникът”, „мечката с мечкар”, уточняват от Етнографския музей.
Вечерта на 13 януари сурвакарите излизат в центъра на селището, палят огньове, играят около тях, гостуват на съседни села, посрещат други маскарадни групи, всички заедно се веселят. Рано сутринта на 14 януари, маскираните се събират отново, за да обходят селището и да благословят за здраве и плодородие. Във всяка къща ритуално „венчават младоженците”, „мечката гази за здраве”. Стопаните ги чакат с обредна трапеза, гощават ги и ги даряват богато.
До началото на XX век са се маскирали само младите неженени мъже от селищната общност, тъй като обичаят е изпълнявал инициационни функции, пряко свързани с мъжките посвещения и женитбата. В днешно време в маскарадните групи участват и по-възрастни мъже, както и много жени и деца.
През 2012 г. обичаят се включва в Националната система „Живи човешки съкровища – България“ и е вписан в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство. През 2015 г. Народният празник Сурова в Пернишко беше вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството (ЮНЕСКО). /БГНЕС