В перуанската пустиня откриха костите на най-тежкото животно на Земята

Костите на кит, живял преди 39 млн. години, поставят на сериозно изпитание това, което смятахме за възможно по отношение на размера на гръбначните животни.

Синият кит (Balaenoptera musculus) отдавна се смята за най-тежкото животно, живяло някога на Земята. Но новооткритият колос Perucetus може да го остави в прахта. Измерванията на костите му показват, че скелетът му може да е тежал два до три пъти повече от този на синия кит.

"Използваме частта от скелета, за да оценим телесната маса на P. colossus, който се оказва претендент за титлата най-тежко регистрирано животно", пишат от екипа, ръководен от палеонтолога Джовани Бианучи от Университета в Пиза, Италия. "Пиковата телесна маса на китоподобните вече е била достигната около 30 милиона години преди предполагаемия досега период."

Учените от дълго време се чудят какво ограничава размерите и масите, до които могат да израснат гръбначните животни. В океана има малко повече свобода на действие, тъй като плаваемостта противодейства на ефектите на гравитацията, които оказват по-голямо напрежение върху телата на сухоземните животни.

А за китоподобните - морски бозайници като китове и делфини - има полза от това да са по-големи: това помага да се предотврати загубата на топлина във водата, която има висока топлопроводимост спрямо въздуха.

Едно скорошно проучване обаче установи, че дори за китовете, които се хранят с филтри, като сините китове, съществува горна граница на размера. Ниските метаболитни разходи при такава стратегия на хранене позволяват на китовете да изплуват на брега с минимален разход на енергия - но това е ограничено от наличието на плячка.

Размерът на P. colossus е оценен въз основа на няколко кости, намерени в Южно Перу: 13 прешлена, четири ребра и част от тазобедрена кост, принадлежащи към групата на първите напълно водни китоподобни, известни като базилозавриди. Внимателното проучване показва, че екземплярът не е бил съвсем напълно развит.

Въз основа на сравнение с известни китове Бианучи и екипът му изчисляват размера на P. colossus и преценяват, че телесната му маса е била между 85 и 340 тона. Най-големият син кит, измерван някога, е с тегло 199 тона.

Костите също така показват висока степен на удебеляване и сгъстяване - характеристики, които често се наблюдават при морските бозайници за осигуряване на естествен баласт, позволяващ им да имат по-големи бели дробове.

Времето, в което е живял P. colossus, в средата на еоцена, е било особено богато на храна, която китът може да е консумирал и която би му позволила да порасне толкова голям. Изследователите смятат, че китът е бил сравнително бавен, предпочитал е крайбрежни местообитания и е живял близо до морското дъно в плитки води.

"Този нов запис подкрепя хипотезата, че базилозаврите са се хиперспециализирали в крайбрежните местообитания в края на еоцена“, пишат изследователите, „и че последвалият голям спад в продуктивността на тези среди може да е повлиял преференциално на тези китове, отстъпвайки място на техни роднини (предците на днешните китове и делфини), които са навлезли в по-отдалечени от брега местообитания." /БГНЕС