Синият кит (Balaenoptera musculus) отдавна се смята за най-тежкото животно, живяло някога на Земята. Но новооткритият колос Perucetus може да го остави в прахта. Измерванията на костите му показват, че скелетът му може да е тежал два до три пъти повече от този на синия кит.
"Използваме частта от скелета, за да оценим телесната маса на P. colossus, който се оказва претендент за титлата най-тежко регистрирано животно", пишат от екипа, ръководен от палеонтолога Джовани Бианучи от Университета в Пиза, Италия. "Пиковата телесна маса на китоподобните вече е била достигната около 30 милиона години преди предполагаемия досега период."
Учените от дълго време се чудят какво ограничава размерите и масите, до които могат да израснат гръбначните животни. В океана има малко повече свобода на действие, тъй като плаваемостта противодейства на ефектите на гравитацията, които оказват по-голямо напрежение върху телата на сухоземните животни.
А за китоподобните - морски бозайници като китове и делфини - има полза от това да са по-големи: това помага да се предотврати загубата на топлина във водата, която има висока топлопроводимост спрямо въздуха.
Едно скорошно проучване обаче установи, че дори за китовете, които се хранят с филтри, като сините китове, съществува горна граница на размера. Ниските метаболитни разходи при такава стратегия на хранене позволяват на китовете да изплуват на брега с минимален разход на енергия - но това е ограничено от наличието на плячка.
Размерът на P. colossus е оценен въз основа на няколко кости, намерени в Южно Перу: 13 прешлена, четири ребра и част от тазобедрена кост, принадлежащи към групата на първите напълно водни китоподобни, известни като базилозавриди. Внимателното проучване показва, че екземплярът не е бил съвсем напълно развит.
Въз основа на сравнение с известни китове Бианучи и екипът му изчисляват размера на P. colossus и преценяват, че телесната му маса е била между 85 и 340 тона. Най-големият син кит, измерван някога, е с тегло 199 тона.
Костите също така показват висока степен на удебеляване и сгъстяване - характеристики, които често се наблюдават при морските бозайници за осигуряване на естествен баласт, позволяващ им да имат по-големи бели дробове.
Времето, в което е живял P. colossus, в средата на еоцена, е било особено богато на храна, която китът може да е консумирал и която би му позволила да порасне толкова голям. Изследователите смятат, че китът е бил сравнително бавен, предпочитал е крайбрежни местообитания и е живял близо до морското дъно в плитки води.
"Този нов запис подкрепя хипотезата, че базилозаврите са се хиперспециализирали в крайбрежните местообитания в края на еоцена“, пишат изследователите, „и че последвалият голям спад в продуктивността на тези среди може да е повлиял преференциално на тези китове, отстъпвайки място на техни роднини (предците на днешните китове и делфини), които са навлезли в по-отдалечени от брега местообитания." /БГНЕС