Иван Николов
Неофициалното посещение на президента на съседната държава, Гордана Силяновска-Давкова, в София съвсем не беше случайно. Зад невинния повод да удостои с присъствието си представянето на операта „Набуко“ на Македонската опера и балет, тя всъщност режисира неочакван за България политически спектакъл.
Срещата ѝ с българския държавен глава Румен Радев, трябваше да се превърне в повод за поредица от предварително подготвени сценки на потрес, разочарование и “благородно“ негодувание от поведението на нейните домакини. Дълбокото ѝ негодувание от тази среща тя изрази в Скопие с думите: “Не се гради културна дипломатиjа со некоj што нема културни манири…“
С това даде израз на своето културно и политическо „превъзходство“ над българските си домакини.
Липсата на македонското знаме на снимката ѝ с българския президент, дойде като мана небесна за професионалните хулители на България. Зад тяхното дежурно словоблудство остана скрита добре замислената режисура. Тя пролича по-късно, след примитивните изблици на вицепремиера Александър Николоски към България.
И тук е развръзката на този жалък водевил
Ако върнем лентата на събитията малко назад, ще видим как същият този вицепремиер на официално посещение в Белград роболепничи пред сръбските си домакини, уверявайки ги в братските чувства на македонския народ. Сравнете изражението на лицето му след това, когато, обзет от неистово негодувание, хули българите и България.
Точно в този момент е скрит и дълбокият замисъл.
Неслучайно и президентът Давкова, и вицепремиерът Николоски станаха главни изпълнители в сценката „разобличаваща“ българските им колеги, след като вече официално бяха посетили Белград. Там между многото импровизирани и предварително подготвени срещи, вероятно е била замислена и режисурата на тяхното спонтанно негодувание срещу България.
Това е отдавнашен многократно изпробван в продължение вече на 180 години похват на Белград.
Когато слушаме „вдъхновените“ хули на Александър Николоски към българите и България, няма как да не припомним на братята македонци, какви указания е давал Стоян Новакович през 1886 г. на издателя на замисления от него вестник, списван на македонско наречие и който би трябвало да излиза в Цариград: “…На македонския народ да вдъхва сръбски дух. Да се доказва, че македонците не са българи, че българите са неприятели на македонския народ…“
Петдесет години Македонска държава в Титова Югославия и 35 години самостоятелно съществуване, но в пелените на югоносталгичния македонизъм. Ето резултатът: Македония днес е държава всецяло обърната на север, с манталитет, ценности и привички, нямащи нищо общо с хората населяващи тази територия преди стотина години.
Посещението на президента Гордана Силяновска-Давкова в София и последвалата лакардия в Скопие и нахаканите изявления на Мицкоски и Николоски, не са нищо друго освен илюстрация на трагедията, как един народ, принуден от садистичната мегаломания на съседна държавна върхушка,
се превръща в жалка противоположност на самия себе си.
Място за дискусии, за историческата истина, за духовността, за традициите за народностното самосъзнание на няколко поколение, отдавна преселили се в небитието, няма. Валякът е бил безмилостен, заличил е всичко.
А защо все пак хора с някакъв интелектуален потенциал като президента Силяновска и премиера Мицкоски не от друго, а поради любопитство поне не пожелаят да поразлистят страниците на собствената си родова история, но не от Титово време, а много по-назад и ако имат съвест, чест, достойнство и морал, ще отрекат себе си от днешния ден, за да потърсят истинските си корени.
Това е пътят, по който все още препятствията са неизброими.
***
В процеса на постепенния глобален разпад на едва установения 35-годишен порядък, след падането на Берлинската стена и мъчителното преструктуриране на мощта и влиянието на старите и изгряващите геополитически играчи, в Западните Балкани се отвори празнота. И сръбският президент Александър Вучич, по рецептата на Тито, побърза да се провъзгласи за стратег и повелител в този регион. Идеята му за минишенгенско пространство, назовано „Отворени Балкани“, като преходна форма към лелеяната му мечта, наречена „Сръбски свят“, се приема благосклонно и в Брюксел, и във Вашингтон и категорично е подкрепена от Будапеща.
Той и премиерът на Унгария, Виктор Орбан, имат план, в който РС Македония трябва да играе определена роля. Неслучайно Орбан отпусна заем на Скопие в размер на 500 милиона евро, чийто произход води към доста неосветени финансови пространства. Така или иначе РС Македония е актьор с определена роля в спектакъла, който под режисурата на Вучич и Орбан
трябва да се изплъзва от опеката на Брюксел и Вашингтон, намигвайки на Москва и Пекин
Ето откъде произтичат антиевропейските „добронамерени“ изказвания на днешните лидери в Скопие, на журналисти, коментатори и ясновидци.
Представлението, което ни устрои президентът Гордана Силяновска-Давкова, последвано от поддържащите роли на премиера Мицкоски и неговите заместници в управлението, разкрива двуличието им спрямо Брюксел и решимостта им да подкрепят амбициите на Вучич за проекта „Сръбски свят“.
В него Скопие ще заеме полагащото му се място, отредено още през 1944 г. от Тито и запазено до днес и от управляващите, и от опозицията в Белград.
А каква цена платиха тогавашните поколения на Вардарска Македония за реализирането на този криминален политически проект, в Скопие все още е забранено да се говори.
РС Македония днес е държава, която упорито се кичи с образа на Гоце, но душата ѝ е изцяло подвластна на Стоян Новакович и Тито …
Това е движение по обратния път – към едно отречено минало./ БГНЕС
*Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.