С панихида днес бе почетена паметта на убитите без съд и присъда след 9 септември 1944 г. в местността Бальов дол, Русенско. Панихидата бе отслужена от отец Стефан, а инициативата бе организирана от международното дружество „Елиас Канети“ и съмишленици. Сред присъстващите беше и областният управител на Русе Драгомир Драганов. „Не бива да се прави компромис с истината. Тези трагични моменти от историята ни трябва да се знаят и помнят“, каза Драганов. „Днес почитаме паметта на загиналите от репресиите на червения терор, но също така виждаме, че в днешно време някои политически партии загърбват тази история“, коментира областният управител и посочи, че това е един от най-трагичните периоди в историята ни, когато напълно невинни хора биват убити без съд и присъда. „Те получават едно незаслужено наказание, в разрез с всички човешки разбирания“, допълни Драганов. Има идея на мястото да бъде изграден и паметен знак, като Драгомир Драганов заяви, че ще се включи в инициативата с лично дарение.
„Вятърът ще гаси тези свещи, които държим в ръцете си, което от своя страна ще ни напомня да не угасне огъня в сърцата ни“, каза от отец Стефан, който е бил народен представител от СДС в 36-ото и 37-ото Народно събрание. Той определи извършения зловещ разстрел преди 80 години в местността Бальов дол като вулгарно беззаконие, погазване на законите и човешката чест, както и изкореняване на националния корен. „Тези събития са пример за обезличаване на националния дух и какви ли не още престъпления. Ние не знаем точно дори къде е мястото на този акт, но тази неизвестност ни приканва да носим спомена за тези хора в душата и сърцата си. Преклонението не е само на едно място, а то трябва да бъде духовен акт. Нашата почит е в истинска молитва, която е нашето признание за тяхната трагична участ“, допълни още отец Стефан.
Историкът д-р Веселина Антонова обясни, че в тази местност, която се намира между селата Щръклево и Нисово, в началото на ноември 1944 г. са убити русенски интелектуалци, сред които са внучката на Баба Тонка – Тонка Обретенова-Просеничкова и съпругът ѝ Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия в Русе. По думите ѝ броят на убитите не е ясен, но има сведения за три масови гроба. „Имената на убитите не фигурират никъде. Някои от тях нямат дори смъртен акт. Много е трудно да се уточни, да се локализира и да се посочат имената, тъй като нямаме документи. Предполагаме, че на това място са около 12 души. Така поне в спомени се разказва в града. Трябвало да бъдат 11, но когато слизат от камиона, се оказва, че били 12, защото Тонка Просеничкова тръгнала заедно със съпруга си“, обясни д-р Антонова. Тя отбеляза и голямата роля на покойния вече русенски историк д-р Иво Жейнов за първите проучвания и за локализиране на мястото на извършените зверства.
Председателят на международното дружество „Елиас Канети“ проф. Пенка Ангелова заяви, че тази история е изтласкана, като я няма в учебниците и в учебните помагала. „Наше задължение, наше призвание е да се замислим, за да припомняме“, каза още проф. Ангелова.
Началникът на отдел „Държавен архив“ в Русе Толя Чорбаджиева посочи, че няма много запазени документи за този момент от нашата история, но за сметка на това оттук насетне сме длъжни да запазим всичко, което се създава, за да остане то за поколенията. По нейни думи липсата на документи е част от зверствата и чудовищния акт.
На панихидата присъстваха още Станимир Станчев и Искрен Веселинов. Станимир Станчев сподели, че също ще подпомогне изграждането на паметен знак в района и отбеляза, че имаме ангажимент пред младото поколение да разказваме за тези зверства, така че паметта на избитите да не бъде забравена. Според него това е и най-сигурният начин да не допуснем подобни събития никога повече.
„Ние живеем в неизживяна още история, капсулирали сме се в нея и не можем да я разберем, защото една част от обществото отказва да приеме тези факти. Това е трагичното в нашето общество, толкова години демокрация, ние продължаваме да не можем да приемем историческата истина за част от нашето минало, за зверствата, по какъв начин бе наложен комунистическият режим и даже в момента има опити да го реставрират – правят го атрактивен и се опитват да ни кажат колко хубаво е било тогава. „Това „хубаво“ време беше платено с кръвта на тези хора“, заяви още Искрен Веселинов.