„Какво е конституционното основание за задържане в ТВО? В страната ни трябва да има пълен конституционен ред. Не могат да лежат в затвора хора неосъдени“.

Реторичният въпрос е зададен в момент на откровение от генералния секретар на БКП и министър-председател Вълко Червенков през юли 1953 г. в изказване по време на обсъждане в Политбюро на ЦК на БКП на доклад за помилванията през същата година на министъра на вътрешните работи Георги Цанков и Георги Дамянов – член на Политбюро и председател на Президиума на Народното събрание (помилванията тогава са ставали с решение на Президиума, б.а.).

Сайтът desebg.com публикува документа онлайн, в който на практика Червенков признава противоконституционното въдворяване без съд и присъда, превърнато в трайна политика от комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и след приемането на новата Конституция на НРБ през 1947 г.

Червенков, който преди 9 септември 1944 г. е член на терористична група на БКП, а след това функционер на Коминтерна в СССР, член на болшевишката партия и агент на НКВД, е напълно наясно с този факт, който изказва на глас едва след смъртта на съветския диктатор Сталин (март 1953 г.), когато вече от Съветския съюз задухва друга политика, с която режимът в Москва разхлабва репресивната си политика и от лагерите на ГУЛАГ са освободени над 1 милион лагеристи – мярка, която възприема и комунистическата върхушка в България.

Изказването на Вълко Червенков е по повод разглеждане на доклад на вътрешния министър Георги Цанков във връзка с помилванията през 1953 г. и макар да се обсъжда въпроса със затворниците генералният секретар на БКП повдига въпроса и за въдворените без съд и присъда в лагерите (ТВО – трудово-възпитателни общежития).

Той препоръчва от ТВО да се пуснат всички, „за които намерим, че може да сторим това, без особен риск за обществения ред“.