През последните 48 часа се наблюдава рязка промяна в потока на венецуелския петрол – вместо към Китай, където до момента отиваха около 75% от доставките, суровината се пренасочва към Съединените щати.
Това заяви пред бТВ Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията.

По думите му това е целенасочена стратегия на администрацията на Доналд Тръмп, която цели контрол върху венецуелския износ и захранване на рафинериите в района на Мексиканския залив. Тези рафинерии традиционно работят с венецуелски тежък нефт, който е по-изгоден за тях в сравнение с алтернативните сортове, използвани по време на санкциите.

Според Владимиров действията на САЩ във Венецуела са ясен геополитически сигнал към Китай и Русия, че не са добре дошли в западното полукълбо. По думите му, това е първа стъпка към по-дълбок геоикономически разлом в Латинска Америка, където Вашингтон ще се опита да изтласка Пекин и Москва от ключови стратегически сектори.

„Китай през последните 20 години се превърна в основен търговски партньор на редица латиноамерикански държави – нещо, което е недопустимо според визията на администрацията на Тръмп“, посочи експертът.

Той добави, че САЩ са загубили позиции в региона за сметка на по-голямата финансова и търговска мощ на Китай.

„Загубата на Венецуела би била сериозен удар за интересите на Пекин и Кремъл. Китай, който е инвестирал между 60 и 70 млрд. долара във венецуелски проекти, си възстановяваше средствата чрез доставки на нефт като форма на разплащане по дългове. Сега тези доставки са под въпрос.“ - допълни експертът.

Според Владимиров случващото се не е нито битка за „петродолара“, нито за замяната му с китайския юан. Доларът остава основната валута за международни разплащания, включително и за китайските компании. По-скоро става дума за геостратегически контрол и влияние.

Въпреки очакванията, пазарите реагират спокойно – цената на суровия петрол дори спада. 

Владимиров коментира и темата за санкциите срещу „Лукойл“ и възможната продажба на активите на компанията. Той напомни, че Chevron и инвестиционният фонд Quantum Energy са подали заявление за разрешение от Министерството на финансите на САЩ да закупят активите на „Лукойл“ на стойност около 22 млрд. долара.

Очаква се Chevron да се интересува основно от активите в Казахстан, където е партньор на „Лукойл“ в добивни проекти, докато Quantum Energy може да се насочи към европейските активи, включително рафинерията в Бургас. Не е изключено част от активите впоследствие да бъдат препродадени.

Според експерта евентуално навлизане на Chevron в Бургаската рафинерия би променило качествено енергийния пазар в Югоизточна Европа. Това би означавало повече инвестиции, по-голяма прозрачност и откъсване от използването на енергетиката като инструмент за политическо влияние.

„Стратегическите активи у нас е по-добре да бъдат собственост на компании от държави съюзници на България, за да не се използват като оръжие срещу националния суверенитет“, подчерта Владимиров.

Решението за сделката ще зависи основно от Министерството на финансите на САЩ и Белия дом. Макар формално ръководството на „Лукойл“ да трябва да даде съгласие, реално възможностите за избор са силно ограничени, коментира експертът.