"Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!" (Лука 19 : 38)

С тези възторжени възгласи, които Църквата припомня на празника Вход Господен, Иисус Христос е посрещнат в Йерусалим с надеждата за добруване и вечен живот на земята. Ден преди това Той връща към живота мъртвия от четири дни Лазар, а вестта за това чудо събира пред портите на града хиляди израилтяни, които очакват да ги спаси от гнета на римляните и да установи царството на справедливостта. Въпреки че влиза в Йерусалим не на кон, като знатен владетел, а на осле и показва естеството на своето посещение, те не разпознават Божия Син и Спасител и не осъзнават за какво е дошъл при тях.

Затова посланието на този светъл християнски празник е, когато вземем осветените върбови клонки от черквата, символизиращи палмовите листа, с които в Йерусалим посрещат Иисус Христос, да знаем какво честваме и кого славим, напомня богословът Александра Карамихалева пред БНР:

"Аз наистина не съм сигурна дали осъзнаваме, че в днешния ден честваме Господ Иисус Христос, който е възкресил ден преди влизането си в Йерусалим Четиридневния Лазар. Връща го към живота, за да служи на Бога още много години. Честваме Христос, който със собственото си разпятие и Възкресение слиза в ада, отваря дверите му и извежда оттам старозаветните праведници, всички Божии угодници, живели до Рождество Христово, до Неговото раждане в плът, кръстна смърт и Възкресение. Със Своя живот в плът Господ Иисус Христос побеждава смъртта. Отваря за нас отново дверите на Царството Божие и този път е отворен за всеки от нас, стига наистина да си дадем сметка дали вярваме точно в това и дали нашата вяра е такава, че да преобразява целия ни живот. Нашата вяра да е такава, че всяко наше решение, всяко наше действие, всяка наша мисъл, дори – да ни приближава с още една крачка към онова, което трябва да бъдем, да бъдем богоподобни, да се приближаваме към Царството Божие и Неговата правда."

В народната традиция празникът се нарича Цветница, който се празнува, както в православната, така и в католическата и протестантската църкви една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или Палмова неделя(в западните църкви). Празникът се пада в шестата неделя на Великия пост.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения.

Честит празник!