"Независимо, че в трите години от прогнозирания период, екипът на правителството предлага дефицит на ръба, че в една от годините и малко над 3% , нещо, което като цяло не е добра новина", допълни Горанов.
"Стигнахме до етапа, в който вече се радваме, че сме успели да постигнем дефицит на ръба на възможното, нещо, което години наред не беше цел на фискалната политика и на повечето министри, дори и в тежките години след 1997 г., се стремяха за постигане на балансирани бюджети. Цикълът на икономиката е в етап, в който не се налага поддържането на такива големи дефицити, най-малкото, поради това, че те неминуемо водят след себе си трупането на дългове за целия прогнозен период, който представи правителството. 20 нови милиарда дълг ще трябва да бъдат поети, и тук, в тази сметка не се включва рефинансирането на падежиращи стари дългове. Но пак казвам, на средата на годината сме точно и тази сметка ще важи за следващите няколко месеца. По-амбициозно трябва да се подходи към следващия бюджет, въпреки, че това, с което започнах, че през последните няколко години доста се разпусна и то не особено смислено и принципно фискалната рамка, ще бъде предизвикателство за намаляване на дефицита и допускането на нови приоритети в рамките на един такъв напрегнат бюджет", каза още Горанов.
Ако говорим за макроикономическата прогноза, тя не би могла да бъде много по-различна за няколкото седмици, от които Асен Василев отново е във финансовото министерство, обясни бившият финансов министър.
"Той стъпва на пролетната макроикономическа прогноза на същия екип експерти на финансовото министерство. Тя би могла да се окачестви като по-скоро амбициозна, дотолкова доколкото сигналите, които получаваме от нашите европейски партньори, са за забавяне на европейската икономика. Основният ни икономически партньор в еврозоната Германия е близо до рецесия, потреблението в България дава признаци за забавяне и в този смисъл, подобна оценка не се споделя от всички анализатори, оценката на БНБ и на Европейската комисия е малко по-песимистична, но да кажем, че това би могло да бъде поето от буфери, най-вече в разходната част на Бюджета за 2023 г. Това, което прави впечатление, за да се върже сметката, че доста са напрегнати приходите, особено в допускането, че ще успеем във второто полугодие да получим допълнителни средства по Плана за възстановяване и устойчивост, нещо, което трудно ще се случи, особено като се има предвид липсата на съществен напредък по изпълнението на целите на плана досега. Доста сериозно е увеличението на данъчно-осигурителните приходи, над прогнозата от април на служебното правителство, което за оставащите няколко месеца ще бъде предизвикателство да се случи. Не случайно са предвидени и промени в законодателството, които от една страна са с идеята да подобрят събираемостта, от друга страна крият рискове, свързани със сериозно увеличаване на административната тежест към бизнеса в този момент", уточни Владислав Горанов.
На въпрос: "Ако прогнозата, обаче при растежа и приходите на Асен Василев не се случи, откъде ще дойдат парите за разходите?" Владислав Горанов отговори така:
"Тогава отиваме на допълнителни спестявания в разходната част, която и сега не е безкритична".
Това, което направи за няколко седмици Асен Василев, е всъщност да увеличи с над 3 млрд. приходите и да ореже над 3 млрд. разходите, категоричен бе Горанов.
"За съжаление, това, което се анонсира и преди представянето на държавния бюджет за следващата година, основните орязвания отново са свързани с разходите за растеж, т.е. инвестициите, които са много необходими, ако искаме икономиката да расте изпреварващо. Прави впечатление, примерно, че и разходите за образование като дял от брутния вътрешен продукт спадат от 4,8 на сто в 2022 г. до 4,1 на сто в 2023 г., това намаление като дял от брутния вътрешен продукт не отговаря на целите ни за генериране на устойчив пазар на труда и по-добри икономически перспективи, нещо, което неминуемо е дефицит на тази прогноза, която се прави".